Сега французите виждат изход само в борбата на синдикатите, но те се оказват слаби. Слабостта им идва от слабостта на левите сили, които не са адекватна опозиция на десните неолиберални сили на Оланд и Саркози.
А професионалните съюзи са били винаги продукт на левите сили. При слаби леви сили, професионалните съюзи стоят на два стола и пачи крака-т.е те влизат в компромиси и съглашателство с десните и не защитават достатъчно трудовите права на хората.
Те вече не са автономни синдикати, нито са някаква алтернатива, а при липса на леви сили се превръщат и в анархистки организации.
Вижда се от професионалните съюзи на България, които постоянно влизат в съглашение с партиите- всички са десни неолиберални партии начело с първата БСП, произлязла от последния елит на БКП.
Друг е проблема защо сега левите сили са слаби у нас , във Франция и Европа?
Защото нямат идеология за борба срещу новия и последен вид на капитализма- неолибералния и не знаят как да се борят с него!
Неолиберализмът коренно се различава от всички предишни форми на капитализма, най вече от „империалистически капитализъм“,чийто формула Маркс намира в своя „Капитал“.
Предишните леви сили бяха марксисти, бореха се срещу „империалистическия капитализъм“, защото Маркс ги въоръжи със силната идеология на социализма.
Но Марксовия социализъм бе напълно построен в развитите европейски страни от северна и средна Европа- Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия Австрия и Швейцария в техния модел „социална държава“, строена от левите сили- социалистите и центристи- демократичности.
Силните комунистически партии на Франция и Италия също участваха в строителството на социалната държава, но не като водещи сили, а стоящи на втори план, като в 60- и 70-те години им се даваха по някое министерство крило под шапката на социалистите.
В западна Европа социалната държава роди своя модел демокрация РЕАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ, а тя пък роди ПРАВОВА ДЪРЖАВА с безпрекословното изпълнение на закона, която пази и защитава тяхната социална държава от набезите на неолиберализма и опитите му да я разруши.
За това социалната държава в 8-те най-развити европейски страни от северна и средна Европа със силно действие на правовата държава, бе запазена напълно.
Докато в страните, където нямаше добре работеща правова държава ( в Южна Европа- Гърция, Италия, Испания, Португалия) или липсваше правова държава въобще( бившите комунистически страни) неолиберализмът навлезе и напълно разруши социалните им държави.
По своята същност неолибералният капитализъм е крайно противоположен и различен от всички действащи предишни форми на капитализма. Той не е само икономическа доктрина, а цяла обществена система с мощна ретроградна и реакционна идеология, обхващаща всички сфери на живота и по друг начин оформяща ценностната система на обществото и индивида, чийто бог са парите и едрите олигархични капитали владеят властта чрез своите партии и управляват държавата. Първото нещо, което направи неолиберализма при навлизането си в Европа през 80-те години на миналия век, бе да атакува и руши социалната държава на Европа
Главни субекти и вид агенти на неолиберализма са финансовите обединения между банки и едри корпорации, а главния лост е глобалния пазар без правила и национални рамки на движение на капиталите. Глобалният пазар отнася производствената на развитите страни в зони с ниско заплащане на труда – Азия и Китай и капиталите им в офшорни зони и увеличава безработицата в страната.
С изтичането на парите в офшорни зони, където не се плащат данъци, държавите губят данъци. Изнасянето на производства удря голямата средна класа, считана за главен класов субект на социалната държава, която произвеждаше благата, тя почна да намалява. Така се увеличава безработицата и расте социалното неравенство, мизерията и бедността. За да подсигури социална защита на безработните си, социалната си държава, която бе насочена към подсигуряване на най-бедните слоеве от населението и премахване на бедността и мизерията, се принуждава да взима взима външни заеми, което увеличава бързо външния дълг на страната.
Целият обществен продукт и средствата за производство се натрупват в шепа едри частни финансови корпорации, които ги разпределят и определят парчето въздух, небе, слънце, вода, земя, свобода и живот на останалите 99% от обществото и расте социалното неравенство. Банките се превръщат в чудовищни по размери международни концерни, неконтролируеми от отделните правителства.
Неолибералите вместо да спрат изтичането на капитали в офшорни зони и губенето на данъци, правят икономии от бюджета, с които унищожават социалните придобивки на населението и увеличават данъците като хвърлят данъчната тежест върху средната класа, като по този начин я разграждат и унищожават.
При навлизане на неолиберализма от САЩ в Европа през 80-те години бяха унищожени всички леви сили- комунистите на изток, социалистите и центристите на запад и превърнати в неолибералисти, а цялото политическо пространство на Европа бе унифицирано с едно мислене- неолибералното и една идеология -неолибералната.
Франция имаше добра социална държава, но нямаше добре работеща правова държава и тя допусна неолиберализма да навлезе и разгражда социалната им държава. Още с навлизането си във Франция неолиберализмът ликвидира старите леви сили, които градяха социалната държава- социалистите и да ги превърне в неолиберали.
А унищожението на източните леви сили-комунистите, които строяха като западните социалисти социална държава( социализъм) унищожи и западните комунисти, които до тогава симпатизираха източната комунистическа система и дори бяха финансирани от нея.
От голямата комунистическа партия на Франция почти нищо не остана, нейните останки се преименуваха в „ Левица“, сега ръководени от Меланшон , която не е надминавала 10% в парламентарните избори.
Трагичното е , че французите не успяха да родят силна опозиция на настоящето си неолиберално статукво, каквото родиха гърците- Сириза, италианците- Грилините на Бепе Грило, испанците-Подемос.
Единствения сериозен конкурент на Оланд в идващите парламентарни избори е консервативната партия на Саркози, който е върл неолиберал и другата страна на медала.
Глобалният пазар на неолиберализма изнесе производствата на Франция в Китай и Азия, което остави милиони хора безработни, а капиталите и отнасяше в офшорни банкови зони и така намаля бюджета на страната с милиарди евро годишно.
Бе подронена и почти унищожена голямата производителна средната класа на Франция.
Липсата на леви сили и силна опозиция в парламента, направи възможно приемането на новото трудово законодателство, с което тотално бе унищожена защитата на труда и това остави работодатели и наемна сила без правила и без защита, както в Америка.
Например, според новото трудово законодателство работодателят не е задължен вече да сключва с работника си работен договор, ако реши да го уволни, го прави на същия час без никакво обезщетение. Обезщетение се дава само доброволно, ако самият работодател реши, ако не- господ да ти е на помощ, законът го разрешава.
От 20 години Франция се управлява от неолиберални сили -консерваторите и социалистите предаващи си властта една на друга, които само са правили икономии, режели от бюджета, унищожавали социалните придобивки на хората и разграждали социалната държава на Франция.
Нито консерваторът Саркози, нито социалистът Оланд направиха нещо да запушат дупките за изтичане на капитали навън към офшорните зони, нито да укрепят средната класа и да върнат изнесените производства.
Европейците вече са вперили взор и надежда в новите леви сили да се преборят и прогонят от Европа този американски, олигархичен клептократичен ''модел', който ни се натрапва вече 30 години. Първите нови леви сили на Европа за борба срещу неолибералния капитализъм започнаха да се зараждат в страните от южна Европа- Сириза в Гърция, „Движение 5 звезди“ на Бепе Грило в Италия, Подемос в Испания.
Но на тях им липсва все още нова силна идеология, с която да се изправят срещу неолибералите като адекватни опозиция и равнопоставени играчи.
Тази идеологията трябва да се бори с недъзите на неолиберализма и неговия глобален пазар, но не може да го прави с инструментите на Маркс, те не действат в условията на неолиберализма. Маркс не дава нови инструменти с които да се преборим с глобалния пазар на неолиберализма и неговите банки-чудовища.
Нужни са нови инструменти, търси се новия Маркс!!!
Това казвам в своя материал "Капитализъм и социализъм. Неолиберализмът направи Маркс неактуален. Търси се новия Маркс"
Аз от самото начало не поставям Франция в числото на най-развитите европейски страни от северна и средна Европа, а я причислявам към южно европейците. Но за разлика от южноевропейците, които са започнали вече борбата си срещу неолибералния капитализъм, Франция няма хал хабер от такава борба, защото твърде много „марксисти“ мътят водите на „Левицата“ на Меланшон, считаща се за нова лява сила.
Тя е пълна с комунисти, самият Меланшон е бивш комунист, а комунистите не разбират, че трябва да се борят с друг вид капитализъм“неолибералиня“, различаващ се коренно от империалистическия капитализъм на Маркс.
Комунистите продържават да не познават западноевропеската социална държава и да я наричат“буржоазна“ и „загниващ капитализъм“.
Западноевропейската социална държава от една страна е пълен антипод на неолибералната представена от майката на неолиберализма- САЩ, от друга страна въпреки загубата на политическите носители- социалистите и християндемократи на запад и комунистите на изток, то тя издържа на ударите на неолиберализма и беше запазена, предимно в развитите европейски страни от северна и средна Европа- Швеция, Норвегия, Финландия, Дания, Холандия, Германия, Австрия, Швейцария. В тяхно лице социалната държава на Европа доказа своята жизненост и устойчивост и още повече се наложи в очите на европейците, като бъдещ всеобщ социален, икономически, обществен и политически модел на Европа.
Ето защо партиите на новите леви сили от южна Европа- Сириза, Бепе Грило се изчистиха от комунистите с желязна ръка и не им позволяват да им мътят водите. Предстои този процес на чистка да стане и в Подемос на испанците. Това казвам в материала си Да не повтаряме грешките на испанските леви!
В балканските страни-България, Македония, Румъния, Сърбия Унгария все още има ниско съзнание и няма наченки на борба срещу неолиберализма,поради продължаващото управление на бившите комунисти, които замениха след 1989 г. старата си система на „социализъм“( социална държава) с неолиберален капитализъм и по този начин останаха на власт и продължиха да управляват вече като нови „червени капиталисти“.
По стар почин те концентрираха в ръцете си цялата власт в държавата + медии и хуманитарно образование и продължиха да управляват със старото си съзнание, да поддържат в хуманитарното образование стария си комунистически преподавателски кадър, пеещ песни с устата на единствената идеология в системата на комунистите „марксизъм- ленинизъм“ и така държат народите духовно изостанали от запада, обществената мисъл застинал в 70-те години на миналия век, без да познават политическите процеси от тогава до сега в Европа.
Новите леви сили на Европа трябва да използват лостовете на европейската реална демокрация и с доброволния вот и съзнание на обществата ,да влязат с голямо мнозинство в парламента и съставят леви правителства. Там със свое законодателно мнозинство и мащабни законодателни реформи да поправят нанесените на социалната държава щети от неолиберализма или направо да сменят неолибералния модел с този на европейската социална държава. Така, както вече прави първата антинеолиберална сила дошла на власт в Европа- гръцката Сириза.
Дора Апостолова
7 юли 2016 г.