Цяла Европа знае, че комунистите вече не са политически сили за борба срещу капитализма и специално срещу неговата последна форма- неолибералния капитализъм. Европа знае предателството на източноевропейските комунисти, как в края на 80-те години последните елити на единствените партии в държавата-Комунистическите
Социалната държава на Европа бе строена в западна Европа от ВСВойна до сега непрекъснато с много демокрация и народовластие. Тя градеше социално справедливо общество и в най-развити страни от северна и средна Европа( Швеция, Финландия, Норвегия, Холандия, Германия, Австрия и Швейцария) беше успешно построена и запазена, благодарение на силната им правова държава, която спря неолиберализма да навлезе и унищожи социалната им държава.
В източна Европа комунистите нямаха демокрация и правова държава, за това загубиха съревнованието със запада по построяването на социализма и се провалиха. Но за да останат на власт, последните елити на комунистическите партии ,без да питат народите си с нито една форма на демокрацията, в края на 80-те години започнаха хитро да заменят системата си „социализъм“ с друга антиподна система на неолибералния капитализъм, внесена от САЩ. Така източните комунисти се превърнаха от „борци срещу капитализма“ в едри хищни капиталисти- олигарси и мултимилионери от неолиберален вид и започнаха да разрушават социалната държава, която те сами бяха изградили.
Те бяха вторите след Англия на Маргарет Тачър вносители на неолибералния капитализъм в Европа и за това западна Европа не желае да ги види и помогне сега.
Неолиберализмът успя да навлезе и разруши социалната държава само там, където нямаше правова държава да я спре( бившите комунистически страни) или правовата държава слабо работеше( в южна Европа- Гърция, Италия, Испания, Поругалия).
Западноевропейците много обичат социалната си държава и първи се вдигнаха на борба в нейната защита, или там, където тя бе разрушена- в южна Европа, да си я върнат.
Ето защо най-изявена е борбата срещу неолиберализма на южноевропейските народи- Гърция, Италия, Испания , там се създадоха първите нови леви сили за борба срещу него – в Гърция СИРИЗА на Алексис Ципрас, в Италия“Движение 5 звезди“ на Бепе Грило, „Подемос“ в Испания на Пабло Инглесиас. Те се борят с лостовете на европейската реална демокрация и родената от нея правова държава за възстановяване на изгубената социална държава.
Бившите комунистически страни в Източна Европа сега тънят в неолиберализъм, там продължават да управляват последните елити на Комунистическите партии, предали по стария си шуробаджанашки начин властта и крадените си богатства на своите деца. Те спират развитието на демокрацията, изграждане на правова държава и борбата на народите си срещу неолиберализма. За това там няма и наченки на ново съзнание и борба срещу неолиберализма.
Западните комунисти, които поддържаха Сталин и системата на източните комунисти, след 1989 г ,след преобразяването на източните комунисти, съвсем залязоха.
В страните от северна и средна Европа те се преименуваха на“Левица“ и тук там останаха малки комунистически партии без присъствие в парламента, да пазят духа на старата „комунистическа идея“ .
Те са с остаряло мислене и и не могат да различат неолибералния капитализъм от предишните форми на капитализма, наричат го „обикновен капитализъм“, борят се със старите средства на борба, които Маркс даваше и до сега не разбират, че "Марксизма" не е актуален за борба с неолибералния капитализъм.
Аз това обяснявам в статията“Капитализъм и социализъм. Неолиберализмът направи Маркс неактуален. Търси се новия Маркс"
В Испания малката комунистическа партия „Изкиерда унида” на Алберто Гарзон ( на снимката заедно с Инглесияс в дясно), с която „Подемос“ се коалира, не се ползваше с авторитет в испанското общество и за това испанците с подозрение погледнаха към тази нова коалиция и не си дадоха гласа за нея само за участието на комунистите в нея.
Това е голяма грешка на Инглесиас, с която си вкара автогол, като се има предвид, че „Подемос“ се роди преди 2 години и успя да набере голяма популярност за това кратко време. Испанците не поискаха да дадат гласа си за комунистите, а не за „Подемос“. Коалицията между „Подемос“ и „Изкиерда унида“ бе връзване на ръцете на „Подемос“ и гонене на избирателите от него.
Същите грешки направиха СИРИЗА и Бепе Грило в Италия преди 4-5 години.
СИРИЗА беше съставена от много леви малки партии между тях ултра леви комунисти. Януари миналата година СИРИЗА спечели парламентарните избори в Гърция, но в Парламента от групата и се е отцепиха 29 депутати предимно комунисти, започнаха да играят солови акции и подриват генералната политическа линия на партията. Така оставиха Ципрас без парламентарно мнозинство и той не можеше да си прокара програмата. Ето защо Ципрас се принуди да тръгне след 6 месеца към нови избори, за да се изчисти от комунистите.
С партията на Бепе Грило „Движение 5 звезди“ се случи същото преди 5 години след нейното влизане в италианския парламент. Комунистите загнездили се в партията на Бепе започнаха да играят солови акции, да заобикалят линията на партията, действията на ръководителите и, да нарушават партийното единствено и партийната дисциплина.
Ето защо Бепе Грило развъртя метлата и се изчисти с желязна ръка от комунистите в своите редици.
За това и партията му не влезе в групата на европейската „Левица“, а в групата на независимите евроскептици, макар Бапе Грило да обяви, че не е против ЕС, а иска само дълбоки реформи и промени в него.
СИРИЗА продължава да стои в „Европейската левица“ заедно с „Българската левица“, която не е нищо повече от производно на БСП.
Не случайно Янис Варуфакис започна да гради движението DiEM25 за създаване около него на нова европейска лява партия-алианс, която да привлече и обедини всички нови леви сили за да атакуват Европарламента следващите евроизбори.
Пабло Инглесис не успя да прозре проблемите на СИРИЗА и Бепе Грило с комунистите и направи грешката да се съюзи с тях. Обяснявам си го с младостта на Инглесияс- 37 годишен, той е едва от 2 години на политическата скамейка и тепърва се изгражда като политик.
Но Пабло Инглесияс е умен и се надявам да разбере грешката си и се раздели с комунистите, както се разделиха Ципрас и Бепе Грило.
Вероятно „Подемос“ с 71 места в парламента няма да може намери други коалиционни партньори и състави правителство, за това са необходими 176 депутата.
В никакъв случай „Подемос“ не трябва да се коалира със социалистическата партия на Санчес и да влезе под нейна шапка, макар тя да се пише за „лява“, защото тази партия има огромни негативи. Тя заедно с консерваторите на Рахой вкарваха неолиберализма в Испания и заедно унищожиха социалната държава.
Със сигурност „Подемос“ ще остане опозиция в испанския парламента и това е добре за неговото напористо начало.
Така ще може да си огледа вътрешно и изчисти редовете си от комунисти и кариеристи-политиканти, да избистри идеите си и намери правилните начини за борба срещу неолиберализма.
„Подемос“ ще повтори пътищата на СИРИЗА и Бепе Грило, които преди 5 години влязоха в парламентите си и останаха в опозиция. За пътя на Бепе Грило разказвам в този си материал
Но заслугата на „Подемос“ е голяма в друго. Той още с появата си смъртоносно се вклини в монолитното неолиберално политическото пространство на Испания и го разруши. След това от старото много малко остана в него.
По нататък ще бъде трудно на дясната консервативна партия на Рахой да намери коалиционни партньори и състави правителство с 33 %, до сега тя е управлявала със собствено коалиционно мнозинство и самостоятелно правителство.
От сега нататък „Подемос“ не трябва да прави грешни стъпки на ляво, а да се превърне в гранитна опозиция срещу неолибералното статукво на Рахой.
А като набере повече сили, може да предизвика по-рано извънредни парламентарни избори.
ДРД“Идея за България, която създава подобна на Гърция, Италия, Испания антинеолиберална политическа сила, внимателно следи развитието на процесите в техните нови леви партии, не смята да повтаря техните грешки и да влиза в безпринципни коалиции.
Ние добре знаем, че съзнанието на българите е далеч под съзнанието на италианци, гръцки, испанци.
Голяма част от обществото ни продължава да не осъзнава , че живее от 30 години в системата на неолибералния капитализъм, че всички партии в България сред 1989 г са неолиберални партии, родени под четката на последния елит на БКП и неговата партия-БСП. За това спомага и цялата българска преса и хуманитарно образование намираща се в ръцете на партиите- БСП, СДС, ГЕРБ и прочее тяхната олигархия под ръководната палка на "Отворено общество".
Българите не познават реалната демокрация и правова държава на западняците и не могат да се борят с техните лостове. Тепърва трябва да ги осъзнават и организират борбата си за прогонване на неолиберализма и ликвидиране на създадената от него олигархия.
В България партиите със старите си табиети от старата комунистическа държава, продължават да фалшифицират изборите и подменят вота на избирателите.
Ето защо „Идея за България“ отказва коалиция с коя да е партия от българското политическо пространство.
Ние казваме на хората, че който ни хареса да дойде като индивидуален член при нас!!!
Имаме железни правила за вътрешна дисциплина и не признаваме „солови певци“ сред нас!!!
Съмнителни коалиции със съмнителни субекти не правим, не искаме да се самоубием преди да се родим!
Дора Апостолова, учредител на ДРД"Идея за България", идеолог и председател на УС.
28 юни 2016 г.