В нея се казва така:

Това че 2,5 млн. българи в трудоспособна възраст живеят, работят и създават деца в чужбина, сякаш убягва на родните експерти. Разбира се, че ще има рекордно ниска раждаемост, когато в страната просто няма кой да отглежда деца. От друга страна, тези които остават да живеят у нас, обикновено отглеждат само по едно дете. Причината за това е същата тази, която кара хората да бягат от страната - неестествено трудният живот у нас. Редовият българин е толкова беден, че мисълта за второ дете по-скоро буди представа за съдия-изпълнител, който чука на вратата, отколкото за щастливо голямо семейство. Официално обаче всичко това не съществува. Икономиката се гради на 300 евро средна заплата, правителството ще връща българи от чужбина чрез емисари, които да обикалят по отделните страни, а демографската криза ще се бори с по-високи майчински и нови детски градини. Сякаш 2,5 млн. емигранти за 25 години е нормално явление. Това че маса народ у нас оцелява единствено благодарение на пари, пратени от чужбина, изглежда също не е проблем.
Признавам, че българите сме царе на нихилизма, но това ми идва в повече.
Мартин ЛЕКОВ

27 януари 2014 г.