Аз нямам свой избор, ние с теб нямаме свой избор, избраните с нашите електорални гласове партии – ние ходим и гласуваме като патки тръгнали към локвата – са издигнали някого да прави избор за всичко вместо нас. И този, тези избраници уж народни, а в същност защитници на други - включително чуждестранни - интереси, ни поставят етикети. Преди време в САЩ нашият министър председател Бойко Б. ни определи като лоша материя, този негов подгласник Николай, ни лепва друг „хубав” етикет – квалифицирана и евтина работна ръка!
Ето, мили хора – ще използвам предизборно обръщение на БСП към българите от любов към социалистическата идея, а не от любов към управляващите партизани! – нас ни продават. Продават ни с реклама, продадени сме в действителност отдавна и изцяло.
Защо сме хем квалифицирани, хем евтини? Защо и да не сме квалифицирани, сме евтини? Търся своя отговор, търсиш го вероятно и ти.
Съпругата ми е хирургическа операционна сестра във военномедицинската ни академия в София, ценен кадър, търсен кадър. Но работи за дребни пари. Тя е евтина работна ръка. И аз бях евтина работна ръка, и синът ми беше евтина работна ръка – в момента сме дори безработни ръце. Случи й се да посети една от провинциите на Федерална Република Германия и да се срещне в едно градче с... българи. Българи, на които германците са поверили почистването на едни тоалетни. Влиза германецът воден от физиологична нужда, прави каквото прави и излиза. Българинът след него с кърпичка в ръце лъска седалката, около нея и под нея. Клозеточистачи?
Да, клозеточистачи, но в Германия и не желаят да се приберат в България, в милата родина, защото да са клозеточистачи там се оказва, че им е по-добре, и по-сигурно и по-охолно, отколкото да се завърнат тук, у нас и да бъдат безработни, или ако все пак имат късмет да намерят работа, да работят здраво 8-10 часа на ден за 10 лв. 240 лв. е минималната работна заплата тук, онези които получават повече, да не мислите, че получават много повече!
Евтини сме, защото държавата ни е възседнала удобно, защото ни е озаптила, защото ни е вкарала в кошарата, затиснала ни е в ъгъла и може да ни дои до последна капка мляко, до кръв дори. И така ще е, додето не разтърсим рамена. Че няма да слезе, държавата от рамената ни, няма, но разклатена, може поне да се поразмърда.
Евтини сме, защото държавата ни е с контингент от над 800 военни в Афганистан. Нашите милиони потъват там, а нашата държава, нашият финансов министър (колко е наш не знам, май само името му е нашенско, а иначе си е човек на световната банка и на чуждите капитали) няма откъде да даде 125 милиона и да се разплати с лекарския съюз, за да можеме ние да се надяваме на по-добро здравеопазване и лечение при нужда. Евтини сме защото няколко години бяхме и в Ирак с военни контингенти, защото с военни контингенти бяхме в Босна и Херцеговина, бяхме и още сме в Косово и къде ли не.
Евтини сме, защото държавата ни пълни армията с вертолети – и Кугар и Пантер. Защото държавата купува какви ли не скъпоструващи нещица – от стари белгийски фрегати договорени на „политически сделки” до злополучните американски бронирани машини М 1117 „Гардиън” (за сведение сега се чудим как да ги използваме, за да не влязат политици и военни феодали в затворите). Евтини сме, защото в нашата армия една полева комуникационно информационна система (по-позната ни е с абревиатурата си – ПИКИС) повече от десет години гълташе и глътна няколко десетки, може би и над сто милиона, ала така и не можа да влезе в нормална експлоатация. Тази армия в приоритетите си е заложила пак изграждането на тактическа комуникационно информационна система – е за да я получи, няма как да не сме ние евтини! Ние и занапред ще сме евтини, за да купим от Америка изтребители на старо – за да станат американците по-богати. Евтини сме, защото трябва да издържаме полиция наброяваща до вчера 63 хил. човека, в името на нашата човешка сигурност, но обират домовете ни поне по два пъти в годината.
Евтини бяхме, сме и ще сме, защото държавата излезе от контрола ни, тя гълташе, гълта и ще гълта веднъж от милионите, които сме произвели и е трябвало да получим при разпределението на продукта, но не са били разпределени, втори път обсебва милионите, които са взимани от нас като задължение към държавния и други подгласни бюджети и ги хвърля на вятъра. – Е, не на вятъра, ще каже държавният служител, отиват за да достигнем стандартите на НАТО. - А за какво са ни тези стандарти? - За да сме генератори на сигурност, ще каже гальовно нашият президент и главнокомандващ Г.П., ще го повтаря нашият министър председател Бойко Б, ще го повтаря нашият военен министър – старият социалистически генерал и млад политически кадър на ГЕРБ Аню А. Хайде стига генериране, стига СТЕ генерирали за наша сметка. Стига СТЕ помагали на тези и онези, когато ние сме затънали до удавяне.
Евтини бяхме и ще бъдем не само заради прякото изсмукване от нашата – ненаша! - държава. Но и защото няколкото партии „на демокрацията” ни продават евтино. Но най-ни продадоха функционерите на социалистическата. Още от онази кръгла маса, на която седнаха в следкомунистическото и следсоциалистическо управление комунисти, социалисти, земеделци, демократи, либерали и неолиберали, консерватори и какви ли още по определенията им да търся да изброявам! Те стиснаха зъби и със стиснати зъби си стиснаха ръцете – едни за да останат някак си във властта, други за да не изчезнат съвсем от светлините и мекия килим на политическата сцена, трети за да се докопат до власт и управление на създаваните от народа ни блага - и тръгнаха от безкласовото ни общество да създават класи. Те отвориха вратите пред стихията на свободния пазар, но ни оставиха незащитени от него. Партийни величия, функционери от различен ранг и приближените им грабнаха каквото можаха от повереното им от нас държавно, общинско и кооперативно имущество, после отвориха вратите към останалото и го оставиха за безцеремонно разграбване. Взели средствата за производство, заели добри икономически позиции се впуснаха във върла експлоатация на човек от човека, оставяйки ни без право на самозащита дори. Ние бяхме и ще сме евтина работна ръка, за да продължават да никнат под носа ни къщи-палати и десетки декари около тях оградени с непристъпни дебели стени, за да ни калят пръските от колелата на луксозните автомобили на онези които другаде биха нарекли просто крадци и ни заливат с децибели частни самолети и хеликоптери. И така ще е додето не се осъзнаем и обединим срещу нечовешкия образ на българския капитализъм, додето не въстанем срещу огромната разлика при разпределението на произведения продукт между работодатели и работници.
Автор: Божидар Спасов
29 септември 2010 г.
България
е-мейл: Bozhidar_spasov_sofia@abv.bg