По данни на различни официални български иниституции, в чужбина живеят между 3 и 4 милиона българи, от които над 1 милион са напуснали страната след 1989 г. От години българската диаспора безуспешно настоява за институционализиране на нейните връзки с Отечеството. По повод на предстоящото изработване на нов Изборен Кодекс, www.Eurochicago.comсе обърна към парламентарно представените български партии (и няколко от по-големите извън НС) със следните въпроси:

1. В момента се подготвя ново изборно законодателство (изборен кодекс). Българите живеещи в чужбина от години настояват за възможността да избират народни представители, еднакво със сънародниците си в страната – право, което се гарантира и от член 26.(1) на Конституцията. Подкрепяте ли възможността да се регистрират избирателни листи и независими кандидати в 32ри многомандатен избирателен район „чужбина“, както в районите в страната?

2. Подкрепяте ли въвеждането на гласуване по интернет в страната и в чужбина, подобно на други европейски държави (Швейцария, Испания, Франция, Португалия, Австрия, Естония …) ?

3. На последните парламентрани избори, избирателната активност на българите по света и по-специално в страните от Европейския съюз, нарастна 4 пъти. Подкрепя ли Вашата партия предложението да се забрани възможността за сформиране на избирателни секции извън дипломатическите представителства ?

4. Законът за българите живеещи извън Р. България, обнародван в ДВ, бр. 30 / 11.04.2000 предвижда създаването на Национален Съвет за Българите в чужбина състоящ се от 9 човека, 5 от които са представители на българите зад граница. 10 години и 4 правителства по-късно, Националния Съвет така и не е сформиран. Каква е вашата позиция ? Kаква трябва да бъде държавната политика към българската диаспора ?

5. Българското законодателство, единствено в Европейския Съюз, ограничава пасивното избирателно право като не дава възможност на български граждани, имащи и друго гражданство, да бъдат избирани за народни представители. Същевременно, след приемането на страната ни в ЕС, чужди граждани могат да са кметове в България и дори български евродепутати. Бихте ли подкрепили промяна на чл.65.(1) от Конституцията
   “За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство”? 

Обръщаме се към партиите с 5-те си въпроси сега, за да могат български избиратели да са наясно с позициите им преди да бъде окончателно готов проектът за нов Изборен кодекс, които се поготвя от временна комисия при НС. Много пъти сме ставали свидетели как важни закони са приемани без необходимото обсъждане. Убедени сме, че ако има диалог между партии и избиратели, законотворците ще приемат по-правилни решения, а обществото ще може по-лесно да ги разбере и приеме. От което България само ще спечели.
Личното ни мнение е, че не може да има национално отговорна партия, която да няма мнение и позиции по тези изключително наболели въпроси. Ето защо продължаваме да разпращаме тази своеобразна анкета до всички по-големи и утвърдили се партии и движения у нас. Вече получаваме и първите отговори.  Започваме да ги публикуваме на нашите страници, като се надяваме, че ще намерят място и в други медии. (Не е нужно да ни бъде искано разрешение за разпространението им ).
Първи ще Ви запознаем с отговорите на ПП ВМРО, които се оказаха с най-бърза реакция и им трябваха само няколко часа, за да ни ги изпратят (линк).

——————————–

Б.Р. При конституирането на 41-то НС със специална ДЕКЛАРАЦИЯ (линк) политическите сили заявиха готовността си да започнат работа по единен избирателен кодекс, който да бъде приет в първата година от работата на новия парламент, а не в последния възможен момент под натиска на политическата конюнктура. В декларацията си от 22 юли 2009 г. НС заяви, че цели „гарантиране на стабилност на демократичната политическа и партийна система чрез честен изборен процес и приемане на ново изборно законодателство и промени в Закона за политическите партии и Закона за допитване до народа„.
Това обещание обаче не се изпълнява – първоначално управляващите заявиха, че ще го внесат до края на лятната сесия на парламента, която изтича в края юли, след това – наесен. Преди броени дни медии съобщиха, че Цецка Цачева е обявила нов срок – до края на 2010 г. да влезе в пленарна зала на първо четене.
Кризата, в която се намира страната ни е жестока, но ако народните избраници не спазват собствените си срокове, то какво може да искаме от останалия български народ?
От „Граждански форум за нов изборен кодекс“ алармират на своя уебсайт :
„Последното заседание на Временната комисия за изработване на Изборен кодекс се проведе в началото на май 2010. От тогава, повече от два месеца, комисията официално не заседава, работи се в работни групи, с което на практика се блокира възможността на представители на неправителствени организации да осъществяват граждански контрол и мониторинг на процеса по изработване на нови изборни правила, както и да правят предложения към кодекса.
За същото време, само два месеца след конституирането си, новият парламент на Великобритания вече е започнал процедура по ангажиране на гражданите в осъществяване на дълбока политическа реформа и въвеждане на алтернативна изборна система.
За разлика от българския, британският законодател търси широк и ефективен контакт с избирателите, обръщайки се към тях с апел да изразят своето мнение в писмена форма — до 3000 думи. Ще бъдат организирани публични изслушвания през месеците юли и септември, а успоредно с това се обсъжда и възможната дата за провеждане на референдум за промяна на избирателната система на Великобритания“.(Как го правят в консервативното кралство – линк)

Пълния текст ще прочетете в сайта на eurochicago.com
20.07.2010