Втора част от книгата на Паунка Горчева
...В случая с някои определения се борави съвсем произволно. За всеки, който е следил турската преса през последните 5-6 години, „държавен тероризъм", „етнически геноцид" и пр. се асоциират с многобройните писания в същия дух. Невярно е формулирана съшо така и основната причина, най-малко зашото тя не е само една. Или: Политиката на държавен тероризъм и етнокултуреин геноцид е следствие... от създаване на условия в обществото да задействува механизмът на исторически реваншизъм; от жертвуването на реалното заради дължимото и пр.Подобни твърдения предизвикват много въпроси:

- В такъв вид ли са действията?

- Във вярна посока ли се търсят и откриват причините? Какво значи „исторически реваншизъм" и ако за негов потърпевш обект са смятани български граждани, на какво основание те са свързани с историческата отговорност на османците?

- В какво се състои „дължимото" — от кого, на кого и за какво в съвременен аспект?

-На какво основание турски националистически тези се модифицират и вмъкват (макар и в мъгляв вид) в отношенията между българската нация и тюркоезичното население у нас, като се елиминират други исторически истини? И т.н.

Трябва да се признае, че не е лесно толкова идеи и гъвкаво вмъкнати преиначени обвинения да се поместят в една уводна страница.
Общите цели и задачи на Движението за права и свободи не заслужават внимание. С изключение на последното искане, те се съдържат в програмите, платформите и декларациите на всички политически партии, движения и други, борещи се за повече демокрация, а именно: парламентарна демокрация; българското законодателство в съответствие с международните Споразумения; плурализъм; деполити-
запия на армията, милицията, съда и прокуратурата; подчинение на средствата за масова информация на Народното събрание; демократичен избирателен закон; Народното събрание с горна и долна камара.

Видно е, че не общите цели и задачи на ДПС мотивират голямата част от формулираните по невероятен начин конкретни цели и задачи. Те се предпоставят и произтичат от принципите на движението, поради което заслужават специално внимание. По-конкретно;

1. Обхват на Движението за права н свободи. В раздел „Принципи на ДПС" четем; Имайки предвид... специфичната етническа и религиозна основа, на която се изгражда движението, то декларира... От цитирания текст е видно, че социалната база, на която се опира ДПС, са български граждани, събрани в едно според тяхната етническа и религиозна принадлежност. Верската характеристика на участниците в движението е лесно определима - мюсюлманите в България. В това отношение организаторите на ДПС са категорични.
В точка 1.1. от „Конкретни цели и задачи" недвусмислено е заявено: Вьзвръщането на гражданското самочувствие на мюсюлманското население на територията на НРБ като равноправни граждани;
т. 1.3. — Приобщаване на мюсюлманското население към социално-икономическия обществено-политическия живот на НРБ;
т. 1.4 — Повишаване на политическата култура на мюсюлманското население... и т.н.
- В момента оставям настрана въпроса с какво право ДПС се заема с подобни функции и задачи,които далеч не са само религиозни по своята същност? Етническата характеристика на участниците в движението обаче затруднява авторите на програмата, поради което те допускат непоследователност и противоречия. Лесно е да се запише в принципите, че движението се изгражда на „специфична етническа основа", но е трудно тя да се конкретизира така, че да е ясно кой е призован да членува и наред с това да се заобиколи историческата истина и наличната обективна даденост. Ако се съди от смисъла на:
т. 1.7.1. отнасяща се до изучаване на турски език в училищата;
т. 1.7.2. — издаване на литература, вестници и списания на турски език;
т. 1.7.3. — радио и телевизионни предавания на турски език и пр., се остава с впечатление, че под „етническа основа" се разбира тюркоезичното население в България. Това предположение обаче е само привидно. То не устройва авторите, понеже не „покрива" замисления по-широк обхват на членския състав. Тъкмо затова
още в края на увода недвусмислено е обявено, че ... "решихме да основем движение за права и свободи на етническите общности".

Съвсем сигурно може да се твърди — съставителите на програмата нямат предвид етническите общности примерно па евреите или арменците. Явно става дума за етническите общности, конто в своята съвкупност обхващат мюсюлманското население в България, т.е. и тези българи, цигани, които изповядват исляма. Те обаче са част от цялото. Те са мюсюлмани, но не са етнически общности. За да не изпаднат в явно противоречие с научната и историческата истина, за да не предизвикат обществено недоволство, авторите на програмата оставят този въпрос неизяснен, но с надеждата, че ще бъде разбран от заинтересованите лица или обяснен устно в срещи с тях.

2. Нова категоризация на етническите общности и на отношенията между тях. Този проблем е един от най-сложните в програмата на ДПС. Той е непоследователно изложен, пълен е с противоречия, но е крайно необходим за по-нататъшното конструиране на замислената социална схема и за очертаване контурите на желаното бъдещо развитие на етнопроцесите в България, Преди всичко, етническите общности, сред които работи ДПС и за които стана дума по-горе, а именно: турци (както те ги наричат), българи и цигани, но мюсюлмани, са категоризирани като малцинства. Това понятие се употребява за първи път у вас в официален и широко разпространен документ. Срещаме го още във второто
изречение на програмата на ДПС: Основна причина за това е политиката на държавен тероризъм и етнокултурен геноцид на досегашното партийно и държавно ръководство, оглавявано от Тодор Живков, към етническите малцинства. То не е случайно допуснато, понеже се повтаря в текстовете по-нататък:
т. 1.7, — Създаване на условия чрез държавните организации за насърчаването на етническата, културнатаи религиозната самобитност на малцинствата;
1.7.4. — Създаване на мрежа от културни клубове на малцинствата.
Едва ля с необходимо да се напомнят научните, историческите и политическите основания, поради които понятието „малцинство" се оспорва и не е влязло в употреба. Както ще се изясни по-нататьк, „малцинство" не обслужва големите претенции дори на ДПС. Но понеже организаторите на движението все още не са наясно как точно да ги формулират, по какъв начин ще протекат сьбитията занапред, нито до каква степен ще им се отстъпва, те го пускат в обращение като по-лек, но актуален и перспективен за тях вариант.

Друга нова и странна категоризация, която се отнася до българите в България, минава значително по-криволичещ път на извеждане. И колкото да е учудващо,тя прекосяла научния терен на понятието „нации". Не вярвайки на очите си, па с. 2, т. 1.2. четем: Постигане на национална консолидация на основата на признаване на разнородния религиозен и етнически състав на българската нация.Като се има предвид,че главният автор на програмата на ДПС Меци Доганов е сравнително добре подготвен философ, не може да се допусне, че той не познава научните определения на категорията „нация". В случая спекулативно се манипулира членската маса на движението и се разчита на недопустимата отстъпчивост или некомпетентност на всички останали. В приведения по-горе цитат няма буквално нищо вярно в научен план. Националната консолидация, за която се говори н определен смисъл след 29 декември 1989 г., не се отнася до консолидация вътре в българската нация. Това е друг въпрос. В случая става дума за консолидация на българската нация с нещо извън нея. Освен това, нашата напия е с около 150-годишна история и няма разнороден етническисъстав. Да не говорим, че нацията не обхваща и не отчита верската принадлежност на хората, затова разрез на „религиозния" й състав не се прави, колкото и разнороден да е той. За авторите на програмата е ясно, че ако тяхното определение на понятието „нация" се възприеме или се отмине, то извън подобна нация не остава никой. Такава трудно въобразима нация изкуствено получава знак на равенство с цялото население на държавата. Обективно става дума за националистическа теза, която турските националисти експлоатират още от началото на века с асимилаторски цели. Но в конкретния случай спекулацията е от друго естество. На с.5, в т.9 е написано:

Пред нас се очертава логическият извод - една етническа и национално разнородна обществена система като държава... върви към консолидация тогава и само тогава, когато тази обществена система просперира във всички насоки на обществения живот.Или,пак на с.5, т.9;

Принципът на интернационализма е основно съграждащо начало на разбирателство и единство на етнокултурните общности в България.
На току-що цитираните текстове няма ла се спирам специално, тъй като те са продължение и допълнение на доказваната социални схема: българската нация има разнороден религиозен и етнически състав, което по числен състав и обем я изравнява с обществото,с обществената система, с държавата. По-нататък, кое от употребяваните „равни" понятия се използва, е без значение. Главното е, че нацията, обществото, държавата могат да вървят към консолидация, когато
просперират във всички насоки на обществения живот, използувайки интернационализма като основно съграждащо начало на разбирателство и единство на етнокултурните общности в България.
Изводът? Българите не са нация и нямат своя нация; в българската нация българите са етническа общност; българската напия е сбор от етнически общности; в сборната българска нация всички етнически общности са едва ли не с равно относително тегло и равностойни.
В такьв логически ред поновому се категоризират два исторически, социални феномена: българската нация е детронирана в сбор от етнически общности, а българите са понижени на общо основание в етническа общност. Всичко това срива из основи тезата да еднонационалната българска държава.

3. Важно и сравнително обстойно място в програмата заема проблемът за автономията. В пея категорично се отрича, че въпросът за автономии съществува, или че ДПС се стреми към автономия. Ето изразеното становище на с,5, т.7: Движението се обявява против идеята за автономия под каквато и да е форма и открито заявява, че нито една организация при нелегални условия не е издигащ подобно искане. Манипулирането на общественото мнение е, че идеята за автономия ще навреди както на единството на народа, така и на законната ни борба за етнокултурна и религиозна самобитност. Авторите на програмата поемат голям риск, като твърдят, че нито една организация при нелегални условия не е издигала подобно искане.Те разчитат на неосведомеността
на българския гражданин, но органите за сигурност и прокуратурата
лесно могат да опровергаят това категорично отрицание. Трябва да се съжалява, че не са го сторили досега. В текста е проявена и непредпазливост с обвинението в манипулирането на общественото мнение с идеята за автономия.... понеже съзнателно се прикрива, че идеята за автономия е сътворена от турския национализъм преди десетилетия. У нас тя се привнася и внушава отвън. Това безспорно
обстоятелство обаче не се отбелязва, срещу него не се реагира, нито пък ДПС се разграничава тази намеса на Турция.
Наред с това категоричното отрицание на идеята за автономия е съпроводено с дълъг ред уговорки, които в програмата имат обширна текстова мотивировка. На пръв поглед те звучат логично, но предвиждат тежки условия. Тези условия съдържат някои двусмислия и са лесно накьрними. Ще се позова отново на най-богатата с идеи и най-обемиста т1.9: Когато дадена обществена система деградира, в нея се
наблюдават тенденции на разединение. Най-лесно и най-често това разединение става на национална, етническа и религиозна основа. Тези единици (вероятно национални, етнически и религиозни общности) търсят спасение от западащата икономика и неадекватната политика в самоопределението. Не е посочено в какъв вид е самоопределението,
но понеже общият контекст на изложението се отнася до автономията, може да се допусне, че става дума за нея в някоя от различните й форми.
Цитираните три изречения съдържат и верни, и неточни постановки. Истина е, че обществената ни система с деградирала и в момента се демонтира, че е налице „западаща икономика" и „неадекватна (!) политика". В такъв случай може да се смята, че сега условията в страната са съзрели „тези единици" (етническите и религиозните
общности) да търсят спасение чрез самоопределението си, В крайна
сметка излиза, че това в момента не става по благоволението на ДПС и евентуално няма да се допусне, ако занапред се изпълняват следните условия: негативните фактори, посочени по-горе (западаща икономика и неадекватна политика), да не са съпроводени с насилствена асимилация и с дългосрочна национална политика за асимилация, ако в НРБ се създадат условия за демократизация е целия обществен
живот и тя постепенно наближи темповете на развитие на западните страни, в резултат на което в съзнанието на хората основно място ще заемат въпросите, свързани с икономиката, жизнения стандарт, културата и образованието. Според авторите на програмата: Тогава никакви външни и вътрешни сили не ще могат да разединят нацията. (Защо нацията? Автономията е свързана не с нацията, а с държавното
устройство.) По-нататък: Въпросът за каквато и да било автономия, под
каквато и да е форма не ще намери почва в България. Такава с следваната логика в принципите на ДПС по въпроса за т.нар. автономия, против която толкова неуместно бяха поискани гаранции от ДПС в телевизионното предаване на 11 януари 1990 г. Тъкмо тези многобройни, тежки уговорки и условия обаче предпоставят и са намерили широка конкретизация в следуводния раздел на програмата „Конкретни цели и задачи". Исканията, формулирани в тях, в неимоверна степен надвишават казаното в доклада на Ал. Лилов от 29 декември 1989 г., в декларации на БКП и Народното събрание, в Закона за имената.
Без съмнение, претенциите ще се разширяват. С непосредствените искания, залегнали в раздела „Конкретни цели и задачи", едва ли се ратува за консолидация на българската нации с една етническа група, а такава е същността на желаната консолидация. Тя изразява стремежа на ДПС „етническите общности" на мюсюлманите да се поставят на равна нога с „етническата общност" на българите в рамките на българската нация. Всъщност това е кредото на ДПС. Ог подобен стремеж обаче до автономията разстоянието е само практическа стъпка. Продължавайки разсъжденията по въпроса за автономията, и без да ги отделям като самостоятелни проблеми, ще спомена два. като че ли случайно вмъкнати, но според мен, съществени намека.Разбирам, че поемам известен риск, понеже и двете бележки формално могат да бъдат оспорени. Единият се отнася до мимоходом подхвърлената мисловна асоциация за федерация у нас. В общия контекст на т.9 за цялостното решаване на националния въпрос в нашата страна четем и следния текст: Силно влияние ще оказват и тенденциите в развитието на международните отношения и мястото на България в тях. Вземайки под внимание международните отношения в Западна и Източна Европа, в
частност СССР. и тенденциите в решаването им, пред нае се очертава логичният извод: една етнически и национално разнородна обществена система като държава или общност от държави върни към консолидация тогава и само тогава, когато тази обществена система просперира във всички насоки на обществения живот. В случая за изясняване на третираната тема — цялостното уреждане на националния въпрос в България, вмъкнатото уточнение „като държава или общност от държави'' не е нужно, затова, според мен, е преднамерено. Може да се възрази, че „етнически и национално разнородна обществена система като държава или общност от държави" се отнася за едно- и многонационални европейски страни и в
частност до многонационалния СССР. Но и на това може да се опонира — авторите на програмата подчертават, че, вземайки под внимание опита на посочените страни, „пред нас се очертава логическият извод..." Едва ли ДПС се ангажира с извод относно въпросните страни, Според мен цитираните съждения се отнасят до България докато тя с една държава или ако евентуално се превърне в общност от държави, т.е във федерация. Тази претенция и евентуална перспектива нееднократно
е лансирана от националистите в Турция.
Другият намек се отнася до наличието на два народа в България. В телевизионното предаване по националния въпрос, излъчено на 11 януари 1990 г.,най-активният представител на тюркоезичното население Меди Доганов няколко пъти употреби определението „народите на България". Тоест беше застъпена тезата за наличието на два народа в България — български и турски. След направената му бележка от експерт на ответната страна той прие, че в нашата страна съшествува
един народ и той е българският народ.
Действително в програмата на ДПС въпросът за „двата народа" в нашата
страна е избегнат. Позволявам си да твърдя „избегнат", понеже само по такъв начин може да се обясни използвания като мото на програмата цитат от Маркс и Енгелс: Народ, който потиска други народи, не може да бъде свободен. Силата, която му е необходима, за да потиска другия народ, в края на краищата се обръща против самия него. Записаното мото на практика означава, че не само идеята за наличието на „два народа" — български и турски — е съхранена в съзнанието на ръководителите на ДПС. Тази идея осветява, пронизва и осмисля принципите, общите и конкретните цели и задачи, залегнали в програмата на движението, а сега вече и техните практически действия.
Следователно, именно в духа на тези принципи следва да се разглеждат упорито отстояваните конкретни искания на ДПС за имената, изучаването на турски език в първоначалните, основните и средните училища, за вестник, други издания, радио- и телевизионни предавания, за художествени колективи и културни клубове, за религиозни училища и пр. Измежду всички искания най-настойчиво и неотстъпно ще се воюва за езика, който носи най-тежък етнически товар и който ще играе първостепенна роля за насърчаване на етническата, културната и религиозната самобитност на малцинствата (както е записано на с.З). Етно и религиозното обособяване досега е безспорен факт. Занапред го ще се обогатява и от политическо обособяване, за което ще способствува и работи изградената и функционираща вече организационна структура па ДПС. Не, не това е пътят към национално съгласие! А какъв може и трябва да бъде - това е друг проблем.
И накрая, един от озадачаващите и будещи недоумение текстове на програмата се съдържа в заключителните редове: Имайки предвид чл. 53, ал.4 от Конституцията на НРБ и специфичната етническа и религиозна основа, на която е изградено движението, то ДЕКЛАРИРА, че няма да се стреми към политическа власт и няма да приема характер на политическа партия. В политическата област движението ще се ограничава в представянето на свои кандидати на общите избори
за народни представители и народни съветници. Движението ще подкрепя партии и съюзи, на които платформите защитават целите и интересите му. След направения анализ е излишно да се интерпретира цитираният текст. Отношението към нето би могло да се изрази така:

• ДПС има характер на политическа партия;
• Тази партия привлича членския си състав н изгражда своите организационно-политически структури на етническа и религиозна основа (а чл. 53, ал.4 на Конституцията па НРБ гласи: Забранява се злоупотребяването с църквата и религията за политически цели, както и образуването на политически организации на верска основа).
Странно е, че Конституцията на НРБ не забранява създаване на политически организации на етническа основа.

• Фиктивно е твърдението на ДПС, че не се стреми към политическа власт. Движението не си поставя за задача да завземе политическата власт, понеже това е немислимо. Но участието му в общите избори за народни представители и народни съветници е стремеж към политическа власт и участие в нея. Според мен ДПС е протурска националистическа н антибългарска организация. Странно ще е, ако се допусне тя да бъде регистрирана и да продължи законно и легално своята политическа дейност. ДПС сее обособяване, но някой друг ще трябва да жъне кървавото разцепление. За чия сметка ще е то?

Исках да докажа незаконния, антибългарския и националистическия характер на ДПС. Още тогава, два месеца и половина след обявяването му, движението вече се изявяваше като политическа партия, възникнала на етническа и религиозна основа. В пълно съответствие с тогавашната конституция налице бяха всички основания то да не бъде регистрирано. Обаче овластени институции, имащи отношение към проблема, решиха въпроса в полза на движението и против закона, против интересите на България. Без съмнение надделяха конюнктурни съображения.
ДПС беше регистрирано и така се благослови мястото му в политическия живот на страната. След това беше и регистрирано, за да участвува в изборите през юни 1990 г., за да се демонстрира колко демократична вече е станала бившата социалистическа страна.
За сравнително кратко време ДПС извървя своя път от нелегално движение до парламентарна група във Великото народно събрание. Началото на това невероятно устремно развитие е инициативата и дейността на самото движение, Но стъпването му в българския парламент е „заслуга" на други политически сили. Едни приеха неразумния вариант уж в името на мирния преход към демокрация, втори - пак ужким - в защита на човешките права, трети — в знак на добронамереност към бъдещото развитие на бьлгаро-турските отношения, не на последно място — да се угоди на САЩ и НАТО — покровители на южната ни съседка, и пр. А може би всички те заложиха па теснопартийните си интереси да използват ДПС за печелене па гласоподаватели или за своеобразен, но непостигнат баланс във ВНС. Тези сметки обаче се правеха без кръчмар, който в парламентарната зала развъртя собствена „търговия"' и то — на едро. Не е възможно тук да се проследят позициите и поведението на депутатите от ДПС. С една дума, в много случаи те могат да се охарактеризират като безпрецедентни. Неслучайно на пленарни заседания след изказвания на представители на ДПС многократно имаше реплики, изпълнени с възмущение. Напомняно беше, че ВНС е български парламент, а не турски меджлие и че безцеремонни националистически и протурски изказвания могат да се правят на 300 км югоизточно от София. т.е. вън от пределите на България. Все пак, за да илюстрирам трудностите,
създавани от вече парламентарното ДПС, ще се спра само на един проблем — турския език.
Темата за турския език никога не е слизала от дневния ред на политическия живот в България от Освобождението й от османско робство до сега. Тя е обсъждана в различни варианти в зависимост от конкретния исторически момент и състоянието на взаимоотношенията между българската напия и етническата група на тюркоезичното население. Както навярно е направило впечатление на читателя, и в почти всички печатни материали на турското националноосвободително движение в България непрекъснато и с приоритет се поставя въпросът за изучаване на езика. Само месец след създаването на ДПС, Мели Доганов кротко и сговорчиво се спира на него:
"Смятам, че е необходимо, там където е възможно, нашите деца да започнат да изучават турски език. "(в. „Нов живот", 3 февруари 1990 г.)
Понеже познавам в някаква степен историята на този въпрос, ясно ми беше, че хрисимият тон на Доганов е добре пресметнат, но не дава основание да му се вярва. Преди изборите през юни 1990 г. Доганов направи изявления, че основният въпрос на ДПС не е толкова името, колкото равноправното участие в обществения живот, избора на професия и изучаването на турски език. След като зае в парламента
23 депутатски места, движението се захвана с най-първостепенната си задача, но вече без мекия изказ, с който започна лидерът му, а с остри реплики и изказвания, с опити да се диктуват условия. ДПС бързаше да се приеме законодателен текст за факултативно изучаване на турския език в българските училища още през текущата 1990—1991 учебна година. Целта беше да се възползва от непрецизно формулирания параграф 7 на член 45 от старата конституция, според който:
"Гражданите от небългарски произход, освен задължителното изучаване на български език имат право да изучават и своя език."
Ще отмина невярното твърдение за „небългарския произход" на тюркоезичното население у нас, което е протурска националистическа
теза. Бьлгарският етногенезис на тези хора е доказан в исторически
и в много още научни аспекти. Друг е въпросът, че поради неправилната политика на всички български правителства от Освобождението до сега (и деснобуржоазни, и земеделски, и на БКП)у тези граждани се формира етническо самосъзнание, различно от българското национално съзнание, което не е тяхна вина, а е резултат от безспорната недалновидност на българските власти. Няма да се спирам и на записания текст, че освен задължителното изучаване на българския език имат право да изучават и своя език, от което следва, че официалният език на държавата ни не е „свой", т.е. българският език за тюркоезичното население е „чужд", което е целено като конституционна позиция. Всичко това с много важно, но целта в случая е друга — да се покажат позициите и поведението на депутатите от ДПС във ВНС по този конкретен проблем, които са общопоказателни за ролята
на вече „парламентарното" ДПС. Не е възможно, но не е и необходимо да се позовавам на многобройните изказвания по въпроса, правени на заседанията на ВНС при всеки сгоден случай. Ще използвам протокола на ВНС само от 8 март 1991 г., когато се обсъжда и се взема решение за изучаване на турски език. Като се изказва за събитията в Кърджали
(стачки, окупация на училища, възпиране на децата да ходят на училище от техните родители — тюркоезични граждани, и пр.), народният представител Ибрахим Татарлъ поставя проблема на широка основа: Ние не споделяме становището, че се е загубило доверието между двете етнически общности на българския народ. На пръв поглед мнението му оборва и успокоява общата тревога в залата и сред обществеността
в страната, че напрежението в Кърджали (и не само там) ескалира. Нетната позиция е лесно обяснима — да се омаловажат действията на ДПС за подстрекаване на въпросните събития в различните селища.
По-същественото е, че според Татарлъ, „не се е загубило доверието между двете етнически общности на българския народ". С подобно обобщение нещата се усложняват и загрубяват. Подобно твърдение означава, че българският народ се състои от „двете" етнически общности — на българите и на тюркоезичното население. Спекулациите тук са много. Изброявам някои от тях: но принцип народът не се състои
от етнически общности; дори да приемем условно за вярна неточната теза. българският народ не се състои от „двете'' етнически общности, защото у нас има и други етнически групи,— на евреи, цигани, арменци, татари и пр.; българите не са етническа общност, равностойна на която и да било друга в етноструктурата на обществото ни — те са единствената нация в страната ни; поставянето на българската нация на равна нога с една етническа група омаловажава ролята на нацията и хиперболизира значението па етническата група на тюркоезичното население и т.н. Но тъкмо това е целта — равнопоставеността на всички граждани пред закона да се представи като равнозначност и равностойност на етно-социалните организми, имат различна степен на развитие и нееднакво относително тегло както в етноструктурата, така и в развитието на нашето общество. Познавам добре Ибрахим Татарлъ и в никакъв случай не подценявам възможностите му с изявленията си да даде старт за широко националистическо настъпление на своите съмишленици и дори на отделни неосведомени депутати от други политически сили.Следват 5—6 изказвания на депутати от ДПС, които настояват за: изучаване на турски език в българските училища, по 4 часа седмично, през целия курс на обучението и го да започне веднага, от средата на учебната 1990 година. Големите финансови разходи за хонорари на учителите, учебни помагала и пр. естествено са за сметка па българската държава, респективно за Министерството на народната
просвета. •
След изказването на Виктория Димова, че следва да се изчакат резултатите от заложените експерименти, един от които е в две паралелки на русенски училища, и че според досегашната практика за изучаване на т.нар. факултативни предмети се предоставят само по два учебни часа седмично, думата взема Адем Кенан — избран е листата на ДПС. Защо българската държава, щом се е демократизирала вече, не осигурява изучаването на майчиния език на турската общност 4 часа
седмично — забележете, че тяхното желание е само 4 часа и защо? ... Веднаж завинаги трябва да решим този спор и то не чрез манипулиране на отделни лидери на парламентарните групи във ВНС, а чрез реално допитване до народа, чрез свободно национално самоопределение... По места се правят различни експерименти по изучаването на турски език. Но ние, господа, сигурно ни имате за опитни животни и си
позволявате тези експерименти... (Председателят звъни за прекъсване на оратора). "Вие сте забравили, че ние сме съвсем друг народ, с друг език, с друга религия и други традиции." А. Кенан веднага е репликиран от Юнал Лютфиев: Искам ясно и категорично, като говорител на парламентарната група на ДПС да се разгранича от квалификациите, оценките и инсинуациите, които се опитва да прави г-н Адем Кенан... Ние досега сме спазвали и сме били гаранти за гражданския мир и не само в Кърджалийския район, а и във всички райони със смесено население. Движението за права и свободи не е инициатор на стачките на учениците, които не посещават учебните занятия. ДПС не манипулира населението нито от български, нито от турски произход. Подобна реплика на Лютфиев естествено е наложителна, за да смекчи поне за малко общото негодувание в залата от безпрецедентното изказване на
Адем Кенан. Веднага сьм длъжна обаче да подчертая, че между становищата, застъпени от Кенан в парламента, и позициите на ДПС, записани в програмните им документи, няма никаква разлика. Както се вижда и от репликата на говорителя, парламентарната група на ДПС не се разграничава по същество от Основните тези на Кенан. Разликата между тях е от тактическо естество. ДПС поставя тези въпроси в програмата си и ги популяризира сред тюркоезичното население, но ги завоалира във ВНС, а Адем Кенан непредпазливо и нарочно (понеже е отлъчен от парламентарната група на ДПС) ги изстреля на пленарното заседание и по такъв начин обвини депутатите на движението в манипулация на общественото мнение, а на практика призова тюркоезичните граждани към открити и безкомпромисни
съпротивителни действия. Няколко часа по-късно призив към съпротивителни действия отправя и парламентарната група на ДПС, но след като се увери, че място за надежди не остава. След репликата на говорителя на ДПС, депутатът Васил Дончев между другото казва: Приемам това, което говори тук г-н Лютфиев. Знаете ли. все пак тези,
които обявиха стачка и връщаха децата, за да се изучава турски език, в общината Шумен се представяха за активисти на Движението за права и свободи. Въпреки че тук парламентарната група и ръководството се дистанцираха. Острото негодувание у много депутати от безпрецедентните изказвания под покрива па българския парламент умело се тушира от гъвкавия Гиньо Ганев. И напразно, с това обективно се пречи на депутатите на ДПС да се ориентират в обстановката и да бъдат по-умерени, да правят реалистични в момента предложения,
тъй като те самите отиват твърде далеч. Милан Борисов например формулира искане за нов законодателен текст: От началото на 1991—1992 г. Министерският съвет да открие, турски училища за задоволяване на образователните нужди на турското малцинство и обезпечаването ни обучението на неговия майчин език. Българският
език в тези училища да се изучава само като задължителен учебен предмет.И по-нататък обяснява:Ето защо, аз предлагам възстановяване на тези училища, които бяха закрити до 1958 г. Ще добавя само, че именно заради тези турски училища поне две поколения тюркоезични граждани не научиха български език, което попречи на нормалното и активното им включване в стопанския, обществено-политическия и културния живот в страната ни. Предложението на Милан Борисов
е отхвърлено е 252 гласа, при 20 гласа „за" и 17 „въздържали се".
По-нататък Димитър Кръстанов в своето изказване се обръща към Татарль: "Вие не можете да отречете, че експериментът по отношение на изучаването на турски език у нас. съответствуващ на чл. 45. ал. 7 от Конституцията, беше въведен прибързано... Това доведе например дотам, че в Родопите, в районите на Мадан и около Мадан, започнаха да се събират подписи от етнически българи да изучават турски език. Нека само спомена, че от март до сега (август) са събрани още много подписи и е проведена широка дейност от страна на ДПС за изучаване на турски език от децата на българите-мохамедани. Пресата вече оповести много такива факти. Затова не само съм впечатлена, по и силно развълнувана от позицията на Петър Дертлиев: Да се разберем. яма да сме в Европа, ако не разрешаваме правото на майчиния език. Но няма да сме в България, ако позволим на някого да сменява чрез религиозни схващания неговата национална същност. (Ръкопляскания). С меч превръщаха християни в мохамедани. Няма да позволим с религия да бъдат превръщани в небългари. Знайте го това! (Ръкопляскания). След категоричните предупреждения на П.Дертлиев, ДПС чрез изказването на Емил Чавдаров предприема нов ход: На базата на констатациите на комисията, което бе изпратена в Кърджали, се предлага нов проект за решение с. определена дата. Щом проектът съдържа дата, това е един вид мораториум върху конституционните права па гражданите от небългарски произход... Ако някои родители не са пускали децата си на училище, задето искат да учат турски език, те се уповават на конституцията... И затова ви приканвам съгласно разпоредбите и текстовете на конституцията да не приемаме абсолютно никакво решение по този въпрос. Този въпрос е в рамките на прерогативите на изпълнителните органи и на президента на Републиката. ВНС не възприема гази уловка за елиминиране на парламента, на която не би се хванал вероятно и самият президент. Подложено е на гласуване предложението на Бюрото на ВНС в следния вид: Възлага ни Министерския съвет, респективно на Министерството на народната просвета, да продължи работата по създаването на организационни и методически условия за въвеждане на факултативно изучаване на своя език от граждани с небългарски произход от началото на новата
1901 — 1992 г. 205 депутати подкрепят със своя вот цитиралия проект. 83 са против и 9 — „въздържали се". С приключеното гласуване обаче не секват нито предизвикателните изказвалия от страна на депутати на ДПС, нито напрежението в залата. Пререканията продължават по въпроса какви мерки да предприеме прокуратурата за възстановяване на реда в Кърджали, след като на предна линия родителите са изправили своите ясна - ученици. Подставените малолетни „изразители"
на недоволството и политическите страсти на възрастните са наистина деликатен обект за прокурорска намеса.Това обаче не притеснява ДПС. И в парламента то води „война без оръжие". Какво да се прави — навици на нелегалното ДПС, които то не е забравило, въпреки че вече е парламентарно. Как иначе да се обясни краткото изявление на Ремзи Османов: Ние ще дадем зелена улица на другата част — на тези, които желаят да изучават турски език. От утре да започнат масови гладни стачки, масово да окупират училищата. Така че този текст е необходим!
Тук емоционалният Петър Берон вече не издържа: Господа, преди една минута нашето Велико народно събрание беше заплашено от един гражданин, че турската общност ще започне окупиране на училищата. Аз не мога да повярвам на очите си, че такова нахалство изобщо е възможно! (Ръкопляскания от двете страни на залата и викове "Право" и от блока на БСП). Изобщо П.Берон не си поплюва, когато иде реч до защита на българщината. Малко преди да изрази това си възмущение,
заеквайки от гняв. той изригна вулканично друг протест: Срамота е, че
вече два дни това събрание работи на празен ход, когато страната умира от глад... Един през друг хората се надпреварват тук да правят екстравагантни предложения да изучаваме марсиански, да изучаваме тасманийски... глупости на търкалета. (Ръкопляскания от мнозинството). Аз лично смятам, че този текст, който е даден от Бюрото, е нещо, което няма да изиграе роля. Той практически няма да бъде полезен в живота, но все пак ние трябва да гласуваме този текст с ужасния израз „граждани от небългарски произход" и с израза „своя език"... Освен това
трябва да ви кажа, че под някои от формулировките, давани с най-добри чувства от хора като Ясен Златаров и други мои колеги, се крие голяма опасност - на българомохамеданите да им се наложи изучаването па турски език от хора. които имат интерес да направят това и които вече го правят. А това не е „свой" език и това не е техният език! (Възгласи „Браво!" и ръкопляскания от мнозинството). Обсъжданият злободневен и парлив проблем за изучаването на турски език постави депутатите с различни партийни цветове в деликатно или по-точно казано, в нормално положение. Те, с малки изключения, трябваше да изоставят всички противоречия и политически страсти, за да бранят от националистически аспирации интересите на българската нация, на гражданския мир в страната. Оказа се, че повечето депутати се проявиха като достойни българи, с което спечелиха симпатиите, благодарността и надеждите на милиони граждани. А на ДПС дадоха урок, че ВНС е български парламент, а не турски меджлис. На движението оставаше последният ход, имащ формално значение за привържениците му. Изрази го Юнал Лютфиев: Всъщност ние в продължеше на няколко
часа направихме всичко възможно да суспендираме един нов член на конституцията, а именно члена, който дава законно право — изучаването на майчиния език: Нашата парламентарна група в знак на протест напуска днешното заседание.В ъв връзка е това Яшар Шабая обясни защо не е подкрепил със своя вот гласувания законопроект: Гласувах против, защото под натиска на тези окупационни стачки в Кърджали се наложи днес да се гласува този проект за решение, което беше направено от Великото народно събрание. Благодаря на парламентарната група на БСП! Гласувахме всъщност един антиконституционен, антизаконен акт... Мисля, че днес гласувахме един мораториум, който ни задължава По-нататък да се замислим за работата на нашето Велико народно събрание. Нормално и правилно беше да се замислят, тъй като освен по специфично етнически проблеми, парламентарната група на ДПС не проявява интерес, угриженост и активност по останалите многобройни и най-разнообразни икономически, финансови, социални, политически, културни и пр. въпроси на българското общество. Що се отнася до становището на ДПС и конкретно на парламентарната му група по различни етнически проблеми, в повечето случаи се спекулира с тяхната обосновка и съдържателна същност, преследвайки цели, невинаги понятни за всички
депутати. Само с това мога да си обясня неясните, колебливите или неприемливите позиции, които заемат някои народни представители, независимо къде стоят — от лявата или дясната страна на парламентарната зала. По-конкретно ще се позова па разглеждания въпрос за турския език. По време на дебатите, които частично описах, разговарях с един депутат. Понеже дълги години съм работила за и сред тюркоезичното население у нас, обясних някои свои виждания, за да улесня отговорите на въпросите, които исках да поставя. Претенциите на
ДПС, свързани с езика, са — да се изучава факултативно в българските училища и го през целия курс на обучението. Нормално е първокласниците да не бъдат обременявани с втора азбука — латиницата, т.е. децата през първата учебна година трябва да усвоят българската азбука. Ако започнат усвояването на турски език от втори клас, това означава, че завършилите средно образование ще се занимават с него цели 10 учебни години. Всяка от тях има 37 учебни седмици ( без средноаритметично определените за различните класове 105 ваканционни дни). Тези 37 седмици, умножени по 4 часа, правят 148 учебни часа годишно, а те, от своя страна, умножени още по 10 години, са равни на 1480 учебни часа за всеки ученик, завършил средно образование. Не ми е известно има ли друг предмет в българската образователна система, който да се изучава във всичките 10 учебни години и все по 4 часа седмично! Въпросът ми беше каква е целта на изучаването на турски език? Ако целта е децата да се научат да четат и пишат на матерния си език, това може да стане много бързо. Резултатът ще се постигне лесно, особено след усвояването на латиницата, изучавайки международен западен език. Турският език използва латиницата, като за б звука има различни знаци: за три съгласни — ш (5), ч (с). меко г ($), и за 3 гласни — ю (u), ьо (o) и ъ (i). За чужденец турският език е труден със своите изафети ( специфични граматически форми) и със словореда на изреченията, при "които глаголът винаги е последната дума. Но за владеещите говорната реч тези препятствия не съществуват. Те го знаят и ползват, без да се замислят за изафети и глаголни постановки, което е съвсем нормално за роден език. Всеки културен човек, владеещ латиницата, започва да чете на турски само. за два дни, още повече, че гой е фонетичен език. Друг е въпросът, че чете, без да разбира. А за деца, говорещи турски, е съвсем различно. Тогава?! Какво ще учат децата през тези години и през тези многобройни часове? Те не могат да бъдат занимавани само с турска граматика. Няма всички да се готвят за филолози! А и местните учители не биха отговорили на подобни тежки и ненужни изисквания. Какво ще бъде съдържанието
на преподаването на езика 4 часа седмично? Неизбежно ще се наложи
част от научно и културнопознавателната информация, нужна на учениците, да се преподава на турски език. В такъв случай що за българско ще бъде съответното училище? Депутатът се замисли, но нищо не ми отговори. Висококултурният интелектуалец чистосърдечно си призна, че за първи път чува подобни съображения. Мисля, че въпросът — каква цел се преследва с изучаването на турски език, е неясен за мнозина, понеже не е определена комуникативната функция на езика на етническата група на тюркоезичното население, както и на другите етнически групи у пас. Без съмнение основната тежест за комуникативната връзка се пада на официалния за всички граждани език — българския. На него се извършва административното,
образователното, политическото, културното, търговското,транспортното
и пр. обслужване на цялото гражданство. А майчиният език на всяка етническа група, включително и па тюркоезичната, има ограничената функция за междуличностно и локално групово общуване. Затова тези езици се наричат (не само у нас) битови езици. Понеже лидерите на тюркоезичното население непрекъснато му набиват в главата
преклонение пред "майката-родина", нека обърнем поглед към нейния опит. Член 42 от последната конституция на Република Турция гласи: Никакъв език освен турския не може да се преподава като майчин език на турските граждани в учебните и просветните заведения. По-окатите от парламентарната група на ДПС могат да възразят, че вече има по-нови постановки. Добре, да се спрем и на тях. Министерският съвет на Турция се събира под председателството на Тургут Йозал, за да се запознае с два законопроекта, представени от министъра на правосъдието. С първия от тях се отменя въведеният след военния преврат от 1980 г. за-
кон, с който се забранява използуването на други езици, освен турски в общуването между турски граждани. Както заяви правителственият говорител, съгласно новия законопроект, се разрешава на гражданите на Турция да използуват в битовото си общуване и при създаването на музикални произведения освен турски, и други местни говори и езици. Официален език обаче си остава турският и неговото използуване е задължително във всички случаи, извън битовото общуване. Останалите
местни езици не могат да се използват в средствата за масово осведомяване, в системата на образованието, културата и т.н. („Отечествен вестник", 2 февруари 1991 г.). Във връзка с това искам да обърна внимание на следното. Не е вярно, че забраната за ползване на други езици, освен турския, е въведена след военния преврат от 1980 г. Тази забрана е постоянна и датира от основаването на републиката,
когато всички поданици на Турция са били обявени за турци. Ако приведеният цитат е недостатъчно ясен или неубедителен за някого, мога да се позова и на думи. изречени от самия министър на правосъдието на Турция Сунгурлу: Коментарите по повод свободата на езика се пресилени от гледна точка на нейните граници. Официалният език е турският. При това положение не може да се очаква свободата на кюрдския език да бъде много голяма. Ние смятаме, че хората трябва да могат свободно да разговарят помежду си, да го използуват в дома си, в градината, в частни разговори. Нашият официален език е турският.Иначе казано, не може да става дума за издаване на вестници, списания и
книги, за образование на друг език. (в.„Миллиет", 28 януари 1991 г.) Следователно, месец — месец и половина преди обсъждането на аналогичния въпрос в нашето Велико народно събрание, парламентарната група на ДПС знае как се поставя същият въпрос в „майката-родина" и то по отношение на 15 млн. кюрди (около 27—
28 % от турските граждани), но се правят на разсеяни, когато става дума за невероятните ям претенции за езика на 600—650 хил. тюркоезични граждани (6—6,5% от българските граждани). С една дума — ако мине...
В случая мога да бъда обвинена, че правя сравнение с една азиатска страна, мъничко стъпила и на Европейския континент. Не съм против да изоставим азиатските и дори балканските стандарти. Дано становището на културна и демократична, централноевропейска страна като Франция е по-убедително. Делегацията на Франция на 47-ата сесия на Комисията по правата на човека подчертава: Що се касае до религията и езика, то те са въпрос на избор от всеки гражданин. Френското правителство
би желало да подчертае, че тези две сфери се отнасят не към публичното право, а към частноправното осъществяване от гражданите па обществените свободи. Подобна позиция на френското правителство е в съответствие с документа на ООН (Е/ОН/4/СУб2/286 п. 155— 157), в който е записано общоприетото становище, че държавата и правителството не са длъжни ла създават специални училища за лица,
принадлежащи към езикови малцинства.(в.„Зора", 6 август 1991 г.).
При това положение, не е ли страшно, че българската власт смята да поеме всички разходи за обучението но турски език в държавните училища? Изглежда сме много паралии. И се получава така — българите, които са основна та част от населението на страната, ще плашат за обучението по турски език в държавните училища, за да улеснят впоследствие антибългарската и протурска политика, водена
от политически организации от рода на ДПС. Преди ДПС да ме даде под съд за тези разсъждения, както беше заплашен акад. Илчо Димитров, искам да заявя, че в съда ще отида с готовност, за да използвам и неговата трибуна за разобличаване на предателската роля на ДПС но отношение на националните интереси на България. О.з. генерал Петър Стоянов — Карата вече заяви: Ние не се боим да кажем открито и ясно, че догановци са умело прикрита анкарска агентура ...Ние не се
страхуваме дори, ако се наложи, да отидем н съда. за да докажем това с конкретни факти. (В. „Единство", 29 януари—4 февруари 1991 г.). Ако се наложи, ще го поканя за свидетел (и не само него). Такъв е пътят на ДПС от нелегално до парламентарно. Такова е ДПС в сянка и на светлина.

Накрая бих искала да споделя някои мисли за Ахмед Доган, който измина съшия път от „учен" съветник на нелегалното турско националноосвободително движение в България до лидер на Движението за права и свободи. Доколкото познавам дейността на ТНОДБ, програмните документи и политическите изяви на ДПС, през последната година и половина съм писала в печата, потвърждавам и
сега, че никога не съм възприемала Ахмед Доган като умен политик. Неговата отвлечена и книжна научна подготовка по диалектически материализъм малко улеснява политическата му кариера. Може да ми се възрази, че поради стечение на исторически обстоятелства през последното десетилетие много партийни дейци трупат политическа култура и опит в краткото време след 10-и ноември. Това за тях
е вярно. Но с А. Доган положението е по-различно и твърде по-сложно, тъй като етническото поприще, на което той се подвизава, е съвсем деликатно. Освен гласа на собствената му объркана съвест, над него тегнат странични фактори, лансиращи други алтернативи от специфично естество, с каквито съвестта и поведението на другите политици не са обременени. По-конкретно и с примери. Нямайки представа от политика изобщо, нито познавайки състоянието на българо-турските отношения. Меди Доганов заложи през 1985 г. в написаната от него
„Програмна декларация на ТНОДБ" като крайна цел на нелегалната борба изселването в Турция. Това беше най-сьществената корекция в несполучливия опитна Давид Хаджиев от Толбухин сам да подготви нужната програма. Хаджиев обаче, макар и по-малко „учен", интуитивно по-точно изразяваше интересите на „майката-родина". свързвайки крайната цел с възвръщането на старите арабско-персийско-турски имена. Меди Доганов самоуверено промени основната стратегическа
задача на нелегалното движение под влияние на непрекъснатите и шумни приказки на турската радиостанция „Гласът на Турция" и под натиска на изселническите настроения на нелегалните провинциални функционери и тюркоезичните граждани, с които тогава е поддържал контакти. „Ученият" от София не знае и не подозира политическите игри на „майката-родина" с изселническия въпрос, по който тя много говори, за да поддържа раната открита и кървяща, по отдавна вече не желае неговото двустранно решаване. Тогава именно М.Доганов изпадна и противоречие със следваната от Турция изселническа политика и обърка плановете й. Вместо да въздържа тюркоезичните граждани от „екскурзията". ТНОДБ не само призова, но и с насилнически методи
принуди много колебаещи се хора набързо ла стегнат денковете и да се приготвят за изселване в Турция. Сам Доганов е заявявал, че ТНОДБ е превърнало затворите в щабове за ръководство на събитията през пролетта и лятото на 1989 г., включително и масовата „екскурзия". И какво се получи? От 362 хиляди заминали за Турция 140 хиляди души се завърнаха обратно в България, но така контингентът на тюркоезичното население у нас намаля с 220 хил. души в ущърб на интересите на Турция. И неслучайно през средата на август с.г. тя пусна граничната бариера и обяви,че занапред ще приема само тези български граждани, които са получили от турските консулски служби в България турски входни визи. Така че нежеланата от южната ни съседка „услуга" за изселване на толкова много „сънародници" от България с резултат от дейността на ТНОДБ. поради което съществена част от вината за пея носи лидерът Меди Доганов. Дори само този пример с мащабни
последици във вреда на политиката на Турция, но, ще си позволя да кажа, в полза на България, можеше да допусне един колкото неопитен, толкова неразсъдлив и главно недалновиден, но затова пък самонадеян политик. Ахмед Доган се прояви като безпомощен политик в много още случаи. Ще спомена само 2—3 от тях. Под негово ръководство ДПС не можа да оформи свои, поне с нето оригинални концепции за бъдещото икономическо, политическо, социално, културно и пр. развитие на българското общество. Освен предложението за двукамарен парламент, в програмата му няма нищо ново и приемливо. Движението се затвори в тясната черупка на етническите и религиозни нрава и свободи на тюркоезичните граждани и останалите мюсюлмани у нас. Редом с това обаче беше оповестено, че ДПС ще отстоява правата и свободите на всички български граждани. Уви, това е неосъществимо, понеже, както твърди Румен Воденичаров, Доган нямаше никакви правозащитни идеи в главата си. Дори само този факт е политически пропуск, гибелен за ДПС, тъй като със защитата на правата и свободите на всички граждани в Република България се занимава парламентът, президентът,
правителството и естествено във и редом с тях всички политически сили и партии. В такъв случай терен за съществуване на едно движение, изградено на етническа и верска основа, не остава. ДПС е обречено като законно движение, сега или в близко бъдеще. И една от причините е, че ръководството и лидерът Доган не се постараха и не успяха гъвкаво да се адаптират към конкретната, но твърде сложна за тях политическа обстановка. Доган допуска една след друга политически грешки, понеже се оказа безсилен да осветли теоретически, научно някои актуални и важни проблеми с изключително голямо политическо значение. Например, той не успя да определи характера, мястото и ролята на тюркоезичното население в етноструктурата на българското общество. Във втората програма на ДПС с записано: "Постните ни национална консолидация на основи на признаване на разнородния религиозен и етнически състав на българската нация. Следователно, Доган вижда това население като градивен материал на българската нация, при условие че се признае разнородният и религиозен и етнически състав. Тази позиция обаче не съответства на различните обособенчески претенции, предявени от ДПС. поради което с голямо закъснение Ибра-
хим Татарлъ оповести: Смятам, че има българска нация, има и етнически малцинства. На въпроса на депутата Илия Конев: И вие сте извън българската нация? Ибрахим Татарлъ отговаря: Да. Аз смятам, че ние нямаме съзнание на българи... В Бьлгария малцинствата не са прераснали в нация и няма да прераснат. Те ще си останат
малцинствени групи. (Из протокола от заседанието на Комисията но правата на човека и националния въпрос кьм ВНС, състояло се па 3 април 1991 г.). Такива коктейли са и горещи, и много солени за ДПС. Бърка ги Доган, но ги сърба  организацията му. Още една недомислица от подобен род, изречена от лидера, предстои да бъде оправена не зная от кого. Доган произволно и безотговорно самонадеяно заяви,
че тюркоезичните люде - граждани на България, са съотечественици на българите, но сънародници на турците в „майката-родина" и забележете — на всички „външни турци", живеещи но света, чиято численост от 200 млн. души Конукман (доскоро държавен министър на Турция) оповести неотдавна. В случая не ми е ясно с кого е скаран ръководителят на ДПС — с науката или с България? Изглежда и с двете. А нима е по-различен или по-разумен, направо казано, инцидентът с гръмкото му твърдение, че пътят на България към Европа минава през Босфора?! Какво
печелят той и движението от взривяване на недоволството сред българите? Нищо не постига, само губи от подобно предизвикателство. Освен от политика. А.Доган явно нищо не разбира от национална психология, иначе не би поднесъл този горчив хан не само и дори не толкова на българите, колкото на ДПС. Нацията ни беше шокирала и разгневена, а движението можеше да очаква и го сполетя негативен
за него психологически резонанс. В крайна сметка А.Доган изглежда усети, че е отишъл далеч извън всякакви допустими и търпими граници. Затова пък нито веднъж не отговори на задаваните му многобройни въпроси как си представя пътя на България към Европа, по през Босфора. Той леко и загадъчно се усмихваше и просто отминаваше запитванията с мълчание. Отдавна са пи известни подобни похвати. Зад тях най-често се крие мисловна беднота и политическа безпомощност.
Мислила съм и сега отново твърдя, че А.Доган не е умен политик. Но затова пък винаги съм била убедена, че той е удобен и директен проводник на амбиции, воля, внушения и указания — чужди па българските национални интереса. Някои го смятат за агент, действуваш на територията на България. Той с пешка, която „играчът" раздвижва при решаващи шахматни замисли и комбинации. Само един пример за илюстрация на предположенията ми. На 2 март 1990 г. в интервю,
публикувано във в. „Поглед", на въпроса: На Нас ясна ли Ви е платформата на СДС? А.Доган отговаря: СДС има някакъв комплекс от искания. Ако това е платформа, тя е някакъв български вариант на платформа и демокрация. Това говори, че сме все още в орбитата на хомо балканикус. Балканският човек винаги асимилира нещата по своему и ги обременява по своему. И по този начин остана далеч
от световните стандарти на политическия Живот. Наистина интересно, важно и главно — многозначно разсъждение. Сигурна съм обаче, че тази оригинална идея и интерпретация на хомо балканикус не е принос на Доган. Атаката срещу евентуалния балкански вариант на демокрация, допадащ на хомо-балканикус, е твърде сложна схема със стратегическо значение, за да е замислена от политически неопитния лидер на ДПС, който само 3 месеца преди въпросното си изказване с излязъл от затвора, където е бил откъснат от обществения живот за две години и половина. Според мен идеята му е подсказана или неусетно за него внушена от друг или други, заинтересовани от нея. Заинтересовани — кои? Примерно Турция, а защо не и САЩ. НАТО?! Заинтересовани — от какво? Да не би България да последва не балканския, а анадолския стереотип за уреждане на вътрешно национални проблеми — модел, изгоден за Турция на собствена територия, но съвсем неблагоприятен за нейните интереси, ако се приложи към „външните турци" в други държави, в случая България. Действително какво би се получило,
ако българските власти бяха решили и оповестили, че се поучават и възприемат опита на Турция в уреждане на вътрешнонационални те си проблеми? Картината би била следната. Всички български поданици автоматически трябваше да се запишат по националност "българи". Всички езици, освен българския,щяха да бъдат забранени, с изключение евентуално при битово общуване. Полицията (понеже нямаме и жандармерия като турската) щеше да опердашва всеки, който си
позволи на митинги да говори друг език освен българския, Терминът „национално" или „етническо малцинство" щете да бъде заличен дори от речниците. За никакъв втори народ и дума нямаше да може става, освен ако някой сложи главата си в торба. Всички щяхме да бъдем не само съотечественици, но и сънародници и сойдаши (еднородници) с българско именуване и без спорове за -ов, -ова, -ев. -ева. Българската нация щеше да е единствена и „единна",държавата и нацията неделими.
От това се бояха повелителите на А.Доган. а те са не само негови.
Възможно ли беше това? Хипотетично да. но пречеха три обстоятелства.
Едното — БКП изпревари всички възможни варианти с решението си от 29 декември 1989 г. и върза ръцете па останалите политически сили. Другото — политическите сили така се бяха вкопчили в борба помежду си и за властта, че никоя от тях не мислеше за националните интереси па България. И последното българската дипломация с тромава, страхлива и неспособна за временни и хитри маньоври. По-нататък. Какво би било отражението? Тюркоезичното население у нас, поточно
част от него щеше да бъде изненадано, по евентуално и леко неутрализирано,понеже се приема примерът на „майката-родина". пред която то се прекланя. Южната ни съседка щеше да е крайно недоволна, но без големи шансове за успешни протести, понеже се следва нейният модел. САЩ. НАТО и дори Европа шяха да възнегодуват, но можете да им се напомни, че преди нас трябва да упрекнат и своя натовски партньор, чиято национална практика те отдавна знаят, но я търпят.
В този смисъл са били опасенията — да не би България да тръгне по турския път за уреждане на националните си проблеми, който за по-прикрито наричат балкански вариант, допадаш на балканския човек, И чрез А.Доган се насочва хомо балканикус, т.е. българската общественост, към световните стандарти. Само че и световните национални стандарти са не само различни, но и по принцип са съобразени с националната сигурност на съответната страна. И редом с това — демократичните национални стандарти по правило кореспондират с предпоставящи ги високоразвити икономически структури и стандарти. А у нас във въпросното отношение всичко става несъгласувано. необвързано и затова лабилно. Неактивна, но важна пешка в ръцете на опитни политически комбинатори е А.Доган. Оттам идва и високото му самочувствие и когато греши, и когато обслужва интересите на „майката-родина" Турция и нейните могъщи покровители — САЩ и НАТО. Силата му извира не от народните низини, а от невидимата задгранична връзка и подкрепа. Описал един конкретен случай. Излишно е да се спирам на други. И без тях възникват
въпросите: оценява ли всичко това българската общественост? Какво имат предвид някои депутати като твърдят, че мястото на А.Доган е в затвора, без да се боят от гражданска война в България след неговото арестуване и съд? (Такава той предвиждаше, ако отново бил съден след събитията през 1989 г.) Как се съотнасят двете величини — персоната на един предател на националите ни интереси, от една страна, и държавата с нейната сигурност и неделимост — от друга? Има вероятност част от тюркоезичното население да изпревари всички ни със своята прозорливост. То, макар колебливо и недоверчиво, вече клати глава - „Докъде ще ни докара тоя татарин — не е ясно!" Дали Доган е татарин - не зная, но докъде ДПС ще доведе тюркоезичното население в нашата страна — това вече е въпрос и грижа за тях и за всички нас. ДПС и неговият лидер със своята дейност и поведение неразумно и безотговорно очертават два пътя за тези граждани. Едният — на вътрешно противопоставяне. Но от световния и българския опит с известно, че 6—7 % от населението на една страна не бива и не може да налага прекомерните си претенции, понеже рискува да загуби и постигнатите позиции. Другият път, който ДПС и А.Доган маркират, води към югоизточната ни граница, към „майката-родина". Не можем да ги упрекваме, обяснимо е, щом някои смятал, че България е мащеха за тях
и с нищо не може да им угоди. Този пьг обаче не е по-лек, пълен е с неизвестности и разочарования. Защо толкова бързо се забравят тези реалности? Доколкото следя и разбирам, българската власт и българската общественост са против единия и против другия път, като тежки и безнадеждни изходи. Понеже първият предполага сблъсъци и дори, не дай боже, кръв, следва да бъде предпочетен вторият. Турция безброй пъти е прокламирала, че е готова да приеме „своите
сънародници" от България. Сами навярно няма да я склоним на изселническа спогодба. С помощта па световни и европейски политически институции, чийто член е южната ни съседка, тя трябва да бъде уговорена, ако не принудена, да приеме желаещите наши граждани да се изселят в Турция. Но това следва да се осъществи
своевременно, преди да е станало късно за търсене на международна подкрепа, т.е. да се изпревари военната намеса на международни войски, както стана в Персийския залив и както невъзмутимо ни обеща американският генерал Галвин, командуващ войските на НАТО. В тези усилия всички българи и много други граждани на Републиката ни ще подкрепят своето правителство. Докато гражданският мир и по- конкретно националните взаимоотношения са лабилни и взривоопасни, докато нямаме никакви сигурни външни гаранции за националната сигурност на нашата страна, остава ни безнадеждният зов: 

„Боже, пази България!"

А на всички българи патриоти:

"Да бдим в името на Родината. Второ Отечество ние нямаме!"

Автор: Паунка Горчева
07 Октомври 08