Първа част на книгата на Паунка Горчева
Mного социални явления и още повече събития възникнаха, приключиха или продължават да се развиват на българската политическа сцена след 10 ноември 1989г. Те са от най-различно естество, но и в областта на националната проблематика,включваща и националната сигурност на страната ни. Най-интересното и важното,според мен, е Движението та права и свободи. То някак неусетно и тихомълком се появи в политическия живот през първите дни на януари 1990 г. „Неусетно и тихомълком" не означава обаче неочаквано. Пътят на ДПС преди това беше разчистен от половингодишната дейност па различни опозиционно настроени среди, борещи се за правата на тюркоезичното и останалото мюсюлманско население у нас. Началото сложиха с подписите си 100-те български интелектуалци, политици и други граждани от Клуба за гласност и преустройство с отворено писмо до Народното събрание и до средствата за масова информация през юни 1989 г. Последва ги Независимото дружество за защита правата на човека, ръководено от Румен Воденичаров, със сбирки, със събиране на подписи под петиции в защита на Меди Доганов и всички политически затворници, получили присъди по различни поводи през време на възродителния процес.

Още на първия си митинг на 18 ноември с.г. и на всички следващи масови площадни прояви СДС постави въпроса за възвръщане на стаеше чужди имена на гюркоезичните граждани и другите мюсюлмани в страната ни. Привържениците на СДС все още бяха малко, при това плахи, а най-лесно можеха да привлекат недоволните, заради смяната на имената им и други съпровождащи ги етнически и религиозни ограничения. Никой в момента не се интересувате и не си даваше сметка за последствията. Важното беше, че площадите кънтяха от лозунгите „Върнете ни имената", „Права и свободи за турци и мюсюлмани", „Долу БКП". В защита на застрашените национални интереси на България започнаха масови митинги в провинцията и в столицата на възмутеното българско гражданство от различни краища на страната. Под разветите трикольори се чуваха най-често крайните по своя смисъл лозунги „България на българите" и по-умерените, оправдано тревожни възгласи „България над всичко". Участниците в митингите през мразовитите дни на януари 1990 г. бяха обявени от властта и от повечето политически партии за „националисти" и „шовинисти". Те искаха, но както и опозиционните сили не знаеха как да бранят сигурността и целостта на Родината. БКП, от своя страна, бидейки отговорна и чувствувайки се виновна за провалилия се възродителен процес, започнал от края на декември 1984 г. и рухнал през последните дни на май 1989 г.. не само не се зае да обясни опасностите ОТ крайните увлечения, но сама тя усложни ситуацията. С решенията от пленума на ЦК на БКП от 29 декември 1989 г., целящи да успокоят възбудените политически сили и надигналите се едни срещу Други български граждани,се случи непредвиденото и най-неочакваното. Всеки можеше чрез индивидуално „самоопределение" да избере националната си принадлежност, свободно и навсякъде да говори на родния си език, политическите затворници, получили присъда вьв връзка с възродителния процес, бяха пуснати на свобода и т.н. Решенията далеч надхвърлиха протеста срещу преименуването от 1984-1985 г. В обхвата им попаднаха над половин милион българи и цигани — мохамедани, без да е ясно защо и в името на какво. Тези и някои други мерки от подобен род разчистиха пътя за формирането на ДПС като етно-религиозна опозиционна сила и политическия живот на България. Не бих казала, че появата на новото обществено-политическо движение разтревожи българската общественост веднага или поне навреме. В нервна възбуда бяха българите от селища и региони, където живее и тюркоезично население. Те и главно ръководителите им обаче бяха обявени за „националисти" и с тяхното мнение и вълнение не се съобразяваха стари нови политически сили и партии.

Месеци наред, а те бяха дълго време за динамично развиващия се политически живот след 10 ноември, се обмисляше и спореше законно ли е или е противоконституционно възникналото движение. Разговорите бяха излишни, тъй като първият програмен документ на ДПС, написан и разпространен наскоро след рождената му дата (4 януари 1990 г.), се именуваше „Програмна декларация на Движението за права и
свободи на турците и мюсюлманите в България". И докато в продължение на месеци епизодично и дори самоцелно се водеше схоластичният спор, ДПС бързо изграждаше организационните си структури по градове и села. Лидерите му сравнително малко говореха, но своята дейност вършеха без отлагане и методично. Точно година след това лидерът на движението Ахмед Доган отговори самонадеяно
на зададения му въпрос:
- На пресконференция казахте, че ДПС е уникално българско явление. Защо?

- То е феномен в новата европейска история, тъй като защищаваме не само индивидуалните права на човека, но и общностите, малцинствените права. Няма в света такава организация, (в. „168 часа", 29 януари 1991 г.)

Значи пак сме първи и единствени не само в Европа, но и в света.Никоя, дори и най-демократичната държава на планетата не е допуснала сьществуването на обществено-политическа организация, изградена на етническа основа. Затова пък довечера тоталитарна страна, България надскочи своя ръст и натри носа на световната демокрация със своя безумен „жест", подриващ националните й интереси.

Високото самочувствие на Доган е основателно и оправдано. Само за по-малко от година ДПС беше извървяло пътя от обявяването си до 23 депутатски места във Великото народно събрание. Етно-религиозната организация вече не само говори на висок глас. Тя категорично отстоява недопустими искания. Нещо повече тя заплашва:

- Възможно ли е да се забрани нашето движение, като се забрани и ОКЗНИ?

- Мисля, че това е абсурдно. Този, който изобщо го мисли, няма представа за реалностите. ДПС с нищо не е показало, че е деструктивна сила... Не бива да си правим илюзии, че това ще стане така, без последствия. Имаме опит и в нелегалната борба. И това можете да пишете (пак там).

Впрочем защо да не се пише, то вече неведнаж е оповестявано в пресата? В. „Поглед" от 26 март 1990 г. на цяла своя страница представя М. Доганов. След обясненията, че на 12 юни 1986 г. с арестуван и след това осъден на 10 години затвор като организатор и ръководител на противодьржавна организация, следва неговото потвърждение: Всъщност тона е сегашното Движение за прави и свободи. Започнахме да го организираме през април-май 1985 г. (М. Доганов не е точен. Той е потърсен от свои земляци — активни националисти от Толбухинско през септември с.г.. а започва да работи за нелегалното турско националноосвободително движение в България (ТНОДБ) едва през декември), По-нататък журналистката твърди, че Доганов превръща затворите в своеобразни щабове. От там той подготвя миналогодишните майски събития в Североизточна Българин. След като му се е отдал шанс да бъде обрисуван като „велик турчин" от рода на Кубилай хан, М. Доганов подсилва лековерните твърдения: Месец и половина бях отново в Главното следствено управление пак в пълна изолация. Изясниха се нещата, но беше много опасно да ме съдят пак. Ако се беше стигнало до съд, в България може би щеше да има гражданска война. Странно, колко прости били нещата в България и това да го научим от в, „Поглед" едва през март 1990 г.?! Не, изобщо нищо нямаше да се случи, дори ако ТНОДБ беше не с 200, а с 2000 членове и ако не сам М. Доганов . а още 15 догановци го ръководеха.

Процесите сред тюркоезичното и останалото мюсюлманско население в нашата страна възникват преди десетилетия, развиват се специфично и под основното влияние на съвършено други фактори. ТНОДБ е само следствие, продукт на други усилия, без да с разумно неговото подценяване. В конкретния случай ни интересува, че лидерите и ДПС изобщо се смятат приемници и продължители па нелегалното турско националноосвободително движение. Нещо повече - с него се гордеят. За това може да се съди и от едно изказване на Румен Воденичаров, отнасящо се за време преди изборите през юни 1990 г. Преди да се регистрира ДПС. разговаряхме с Доган 2-3 часа - той с двама свои емисари и аз е ръководството на нашето дружество. Предлагахме общобългарска асоциация. От точи разговор се видя, че работата изобщо не потръгва. Доган нямаше никакви правозащитни идеи в главата си. Той горделиво казваше: „СДС е 100 хиляди, ние сме 500 хиляди! Вие сте от 5 месеца, ние сме от 5 години!" В същото време на въпроса има ли нещо общо с турските терористични организации, той каза— не съм чувал за такова нещо. Ами тогава преди 5 години какво сте правиш? (в. „Дума", 17 май 1991 г.). Да, ДПС се гордее с нелегалната си борба. При това, с опита си от нея го плаши българската общественост. Естествено всеки неосведомен може да бъде манипулиран и дори сплашван. Съвсем очевидна е необходимостта да се представи неизвестната досега информация за нелегална борба на ДПС.

На 3 февруари 1990 г. Меди Доганов заяви в интервю пред в. „Нов живот" (издаван в Кърджали), че е предложил на своите съмишленици да публикуват програмната декларация на ТНОДБ от края на март 1985 г„ за да се разберяло за какво са се борили. Не зная дали са го сторили. Но гя частично и едностранчиво представя нелегалната дейност па ДПС, която с по-обширна. Ще ви запозная с нея доколкото тя ми е известна. А читателят нека сам отсъди — плюс ли е тя за ДПС или действително е антибългарска и антидържавна, сам да прецени заслужава ли с нея ДПС да се гордее или с основание то мълчи за същността й, сведена до „война... но без оръжие". И дали без оръжие. Папката с материали, които навремето съм събирала за нелегалните прояви Имената па някои гюркоезични граждани са дадени според конкретния момент, за който етапа дума а тюркоезични граждани у нас след тяхното преименуване, ми помогна много.

Внимателният им сегашен прочит доказва, че има два етапа в подемащата се нелегална съпротива.
Първият се характеризира с инцидентни индивидуални и групови самодейни прояви от локално значение. И те обаче не са за подценяване, понеже тихата мълва по това време (и особено сред това население) е значим фактор. Възванието, което предоставям на вниманието ви, е без дата и автор. От факсимилето на стр. 9 преди всичко бие на очи полумесецът и петолъчната звезда (в оригинала са в червен цвят). Те са атрибути на държавното знаме на Турция, а текстът е в пълен синхрон с емблемата.

"Много тайно! •
ВЪЗВАНИЕ! ЧЕТИ И ГО ПРОЧЕТИ САМО ПРЕД ДОВЕРЕНИ ХОРА! ЗНАМЕ, ВЪРХУ КОЕТО ИМА КРЪВ. Е ЗНАМЕ! ЗЕМЯ. НА КОЯТО ИМА ЗАГИНАЛИ, ТОВА Е ОТЕЧЕСТВО! КАКВО ЩАСТИЕ Е ДА СЕ НАРИЧАШ ТУРЧИН! ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ТУРЧИНА

Ей, турски чеда!

Произходът и вярата ти са велики! Твоят език е най-хубавият.

Първо задължение: Говори на чист турски език! Този, който не говори на турски, губи своя произход!

Второ задължение: Възпитавай и учи децата си на турски език! Насаждай у тях чувство на турска гордост! Докато свят светува, не забравяй, че ще живее турското!

Трето задължение: Остави настрана разединението и караниците, а се захвани здраво за организацията ни, която върви но пътя на свободата на турчина! Посвети се на нашата борба! Помагай на тези. които се борят!

Четвърто задължение: Не помагай на тази държава, а и вреди! Намали своя трудов принос! Унищожавай, събаряй и пали! Отмъщавай безжалостно на свирепия душманин!

Пето задължение: Не им сътрудничи и не се жени за българи! И да умреш, не издавай тайната! Смърт за този, който прави лошо на турците И върши предателство!

ЗАСИЛВАЙ НАШАТА ТАЙНА БОРБА! СМЪРТ ИЛИ СВОБОДА!
- ВЯРВАЙ. ЧЕ ПОБЕДАТА ЩЕ БЪДЕ НАША!

Коментарът на подобен текст е излишен.

Още в началото на 1985 г. е написан и разпространен призив за стачка от 24 до 31 януари 1986 г., на която не се отзова нито един гражданин. По-късно в някои селища на Толбухинско се появява „канун" (закон) във вид на две четиристишия на турски език от неизвестен автор. Преводът е дословен. Той съдържа упрек, че турският народ в България спи и се отправя зов да се пробуди за борба. Към тези инцидентни самодейни прояви с локално значение се отнася и „Декларация от турците в България*'. Нейни автори са четирима тюркоезични граждани
от Толбухинско, които се обявяват за основатели и членове на „Турска национална партия". Декларацията е с дата 15 август 1985 г. В края й са изброени 9 фиктивни арабски имена. Първите 10-ина реда на факсимилето гласят:"ДЕКЛАРАЦИЯ 0Т ТУРЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ"
Тази декларация. изготвена от членовете — основатели на създадената в България "Турска национална партия", отразява състоянието, мислите и желанията на тукашния турски народ. Безкрайни благодарности лично на Вас — президента на Република Турция, от името на турския народ в България, на Вас и на целия народ на Турция за обещанието да бъдете винаги до нас, затова, че няма да пожалите цялата подкрепа, на
която сте способни, за да стигне нашето дело до благоприятен край.
Родихме се турци, турци сме и турци ще умрем! Никой не бива да се съмнява в това. По-нататьк в текста е записано още: Говя, че турският народ НЮ години мълча за българските насилия, не означава, че той е склонил глава пред тази си съдба. Този народ се е научил да различава приятеля от врага си... Ние като народ винаги сме се чувствували турци и убедено сме обикнали Турция като своя родина. Няма да изневерим на думите на безсмъртния Кемал Ататюрк: ..Колко щастлив е този,
който може да се нарече турчин." В декларацията няма призив за организирана съпротива. В този смисъл тя не постига нищо, не стига и до своя адресат — президента на Турция Кенан Еврен. Тя обаче сплотява четиримата отявлени националисти в решимостта им да продължат нелегалните си действия. Същевременно се търси „учен" човек, който да ги ориентира и да подпомогне усилията им. Свързват се с Меди Доганов и от края на септември 1985 г. започват подготовката на втория етап от нелегалната дейност, която ще получи организиран и по-широк, макар все пак локален, характер. Става дума за някои селища на Толбухински, Варненски, Търговищки и Силистренски окръг.

Първата и най-належаща задача е ла се подготви програма за бъдещата организация. Този труден ангажимент поема Давид Хаджиев — ръководител на четворката, към която постепенно се присъединяват и други. Следвайки някои съвети на Меди Доганов, Д. Хаджиев написва „Защо беше основана партията Турско националноосвободнтелно движение". След тази първа несполучлива „програма" авторът й подготвя „Работен проект за Турското националноосвободително движение в България". Текстът му в превод на български език заема 18 плътни машинописни страници - Той съдържа три раздела:

„Защо бе основано Турското националноосвободително движение в България" (ТНОДБ), „ТНОДБ — основни цели на освободителното движение" и „Ръководство". Третият раздел се състои от 50 пункта, изложени в 9 тематични групи: „Движение", „Правила, на които се подчиняват членовете", „Групите", „Районите", „Окръзите и националният съвет", „Общи правила", „Провинения срещу Движението", „Приходи и разходи на Движението" и „Приемане на нови членове". Основното в проекта е протестът срещу преименуването на тюркоезичните граждани у нас. Той съдържа и съвсем примитивни доказателства за „чисто турския" етногенезис на това население.

Поради големия обем на работния проект ше отбележа само няколко момента. Първо. Оповестява се създаването на ТНОДБ, а след това:

'Обявяваме, че националната борба започва!Да живее справедливостта! Да живее турският народ!!! Смърт има, връщане назад няма!!!'

Второ. В пункт 14 от раздел „Ръководство" е записано:

'Всеотдайно трябва да се работи в защита и възхвала на името и славата на всички турци, на всичко турско.'

Третият момент е свързан с дълга обосновка на демографските и териториалните претенции на тюркоезичните ни граждани:

- Ето още един факт, който показва, че тези райони са чисто турски райони. През /575 г. само от Варненския вилает (в този вилает се включват обширните райони на Добруджа и Делиормана) са се изселили за Турция над един милион турци. Макар че по-късни това изселване е продължило, и днес турците представляват голямото мнозинство от населението на тези райони.'

Цитираният текст обаче е неверен. През 1878 г. такъв вилает няма и оттам не са се изселили един милион души. Тюркоезичното население в посочения регион никога не е било и сега не е преобладаващо. Четвърто. Поставя се въпросът Кои са задачите, които стоят днес пред турския народ, живеещ в България? Цитирам три от формулиралите пет отговора: По различни начини да създаваме трудности на българската икономика. Тези действия можем да изредим по следния начин:

'Да се отказваме от допьлнителна работа , да не отглеждаме животни, тютюн, градини и т.н. в повече отколкото са нашите нужди. Да не отдаваме необходимото значение на държавната работа... Да се отърсим от тази болест — да трупаме богатство. Да насочим вниманието си към възпитанието на децата си към националната ни борба.  Да не участвуваме в общите избори. Като отговор на тиранията да задраскаме в листата имената на тия, които живеят благодарение на нашия труд и подкрепа.'

IV. Да опростим сватбения ритуал. Да се извършват традиционни турски сватби, без банкети. Тъй като децата ни, които отиват войници, защитават интересите само на българите, напълно да се откажем от войнишките тържества.

Пето. Съобщавайки, че нелегалната борба започва, първите лидери на движението вече са обмислили нейния териториален обхват. България е разделена на три области:

а,/ Румелия — Кърджали. Бургас, Хасково, Сливен, Пловдив;
6/ Лудогорие — Разград, Русе, Шумен, Търговище. Плевен:
в/ Добруджа — Варна, Толбухин, Силистра.

Шест. ТНОДБ стриктно следва правилата на конспиративната дейност. Връзките между нелегалните групи и ръководните структури са посочени детайлно. Приемането на членовете е персонално. Всеки, който иска да стане член, е задължен собственоръчно да напише делкларация. Въведената дисциплина е полувоенна и строга по отношение на провинения срещу движението. С такава цел е записано:

'На управителните съвети се дава правото в името на интересите на движението да преследват някои личности и да ги обезвреждат.'

Намерението на организаторите е проектът за програма ла бъде отпечатан и разпространен в стотици екземпляри. Колко и къде са разпространени и у кого са попаднали, не ми е известно. По-съществено е, че проектът се посреща с колебания и съмнение, свързани вероятно с примитивната обстановка на историческата му част, с анализа на преименуването и най-вече с крайните контрамерки, предвиждащи
стопански и политически натиск. Явно местните лидери на новосъздаденото движение, което отначало се нарича „партия", се лутат в догадки и противоречия, не могат със собствени сили да изготвят програмата. Затова те отново се обръщат за помощ към земляка си от Толбухинско Меди Доганов, Той приема предложението и се заема да напише програма на нелегалната организация. Работата по нея напълно и трайно приобщава към ТНОДБ младия научен сътурдник
от Философския институт при БАН. По онова време той се занимава с предстоящата защита на дисертацията си:
„Философски анализ на принципа на симетрията".

Докато Меди Доганов пише програмата па бьлгарски (понеже недобре владее литературния турски език) и дълго време я превеждат, докато в София се подготвя уред за размножаването й, ръководната група в Толбухин и Варна урежда с негова помощ други въпроси. Изработена е емблема-печат, споменавана неведнъж в българската преса като
т.нар. турска ръка. Зелената на цвят емблема символизира десницата, подадена от ТНОДБ на всички тюркоезични граждани. Ръката е оградена от полумесец и петолъчна звезда (вече споменах, че това са атрибути от турското държавно знаме), което означава, че движението е свързано и работи в името на „майката-родина"'. В полето край ръката на написани първите букви на движението, именувано на турски език ВТМКН (булгаристанда тюрк милли куртулуш харекетти турско
националноосвободително движение в България). За първи път емблемата-печат се поставя върху Програмата, изготвена от Меди
Доганов, а след това и върху всички нелегални издания на движението. Нелепо беше от страна на М. Доганов да заяви по телевизията през средата на януари1990 г., че не знае за емблемата е човешка ръка и за първи път чува за нея. Освен печат, през ноември 1985 г. се появява и клетва, която саморъчно се преписва от всеки новоприет член на ТНОДБ. В нея лицето фигурира под четирицифрено число (или псевдоним по-късно) и се подписва, като полага кървав отпечатък
от палеца си. За да се спазят правилата на конспирацията, клетвата се унищожава от съответния нелегален ръководител, без това да е известно на заклелия се. Текстът в превод на български език гласи:

КЛЕТВА, КОЯТО ДАВАТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТУРСКОТО НАЦИОНАЛНО-
ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ:

Аз (поставя се четирицифрено число, избрано лично и което само той
знае), по собствено желание и съгласие искам да стана член на Освободителното движение. Изцяло възприемам програмата за действие на организацията и се заклевам пред моя турски народ и пред другарите си, че от все сърце ще се боря за нейното изпълнение!

-Враговете на турския народ и на Освободителното движение са и мои врагове.

-Мое задължение е навреме и изцяло да изпълнявам всички задачи, поставени от Организацията.

-Мое жизнено задължение е да пазя тайната на Организацията и живота на другарите си.

-Готов съм да жертвувам живота си за честта и славата на моя турски народ.

-Готов съм да понеса най-тежкото наказание в случай, че изменя на дадената клетва..

Заклех се пред народа и другарите си за освобождението и светлите бъднини на моя турски народ.

Дата.... Подпис (поставя кървав отпечатък от палеца)

Програмната декларация, подготвена от Меди Доганов през декември 1985 г., е размножена и разпространена в 270 екземпляра едва в края на март 1986 г. За разлика от проектопрограмата на Д. Хаджиев, тя е написана по-грамотно и по-целенасочено. Поради нейния голям обем (13 машинописни страници на български език), тук изброявам основните й раздели и цитирам някои характерни текстове.

ПРИЧИНИТЕ, ПОРОДИЛИ ТУРСКОТО НАЦИОНАЛНООСВОБОДИ-
ТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ.

В края на 1984 г. и началото на 1985 г. с помощта на милицията и войската бяха сменени насилствено ~ със силата на оръжието — имената на един и половина милиона граждани от турски произход. По време на това насилие стотици наши сънародници бяха убити, стотици изчезнаха безследно, хиляди бяха вкарани в лагери и затвори, хиляди бяха мобилизирани... Не са малко случаите на обезчестяване.

Свои членове и симпатизанти да участвуват във '„войната без оръжие" на организацията в производството и икономиката, като създават най-различни персонални затруднения.

КАДРИТЕ И ФОРМИТЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТНОДБ

В т. А се описва кой може да членува в движението.

Б. Форми на основаване на ТНОДБ в границите на България:

а) Местните комитети съставляват ядрото на организацията на ТНОДБ.
Местните комитети се основават по работните места и по местоживеене:

б) Окръжните ръководства осигуряват създаването и ръководството на местните комитети;

в) Повече от два окръга, я които турците представляват мнозинство, образуват области. Областното ръководство осигурява ръководството на тези области:

— Румелийска — Кърджали, Хасково, Пловдив, Бургас, Сливен и т.н.
— Лудогорска — Разград, Шумен, Търговище, Русе и т.н.
— Добруджанска — Варна, Толбухин. Силистра и т.н.

г) Най-висш орган на ТНОДБ е конгресът.

НАЧИНИ И ФОРМИ НА ДЕЙСТВИЕ НА ТНОДБ

... Тъй като крайната цел на нашата организация е свободното изселване на Република Турция на всички желаещи наши сънародници, ТНОДБ е освободителна организация на турския народ. Същността на това движение е определило и формата на борба — „Борба без оръжие". Следователно ТНОДБ не е терористични организация
и не може да бъде окачествена като такава.

  ДЕКЛАРАЦИЯ НА ТНОДБ: Тук се изброяват международните организации, до които ТНОДБ възнамерява да отправи протестна декларация. ТНОДБ благодари най-сърдечно на народите от цял свят и по-специално на кръвните ни братя от Турция и извън нея за организираните митинги и демонстрации. Правото и справедливостта са с нас! Безсмъртието на турския народ е в неговото единство!

ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ НА ТУРСКОТО НАЦИОНЛЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Текстът върху корицата на брошурката от 22 страници с формат 1/4 от машинописен лист гласи:ТУРСКО НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ (Тайно издание' Пази от врага!!!). Програмната декларация на ТНОДБ, написана от Меди Доганов, заслужава по-обстоен анализ), но поради големия и обем нямам възможност да го сторя. Ще отбележа само няколко момента.
Първо. Твърденията, че има милион и половина граждани от „турски произход" в България, стотици са убити, стотици безследно изчезнали, хиляди по лагери и затвори, обезчестени са девойки и жени и т.н. са чиста лъжа. Тъкмо затова по-късно Меди Доганов заявява, че срещу него не е упражнявано никакво насилие при смяната на името му. И оше, че той неправилно е схванал основните постановки на възродителния процес, главно защото фактическият материал, с който боравел, не бил проверен. Впоследствие се убедил, че тези факти са неверни и съдържат клеветнически твърдения но отношение броя на жертвите, издевателствата, конкретни насилия, на които при своите посещения във Варненски и Толбухински окръг не се натъкнал никъде. Всичко това обаче, повтарям, е казано по-късно.

Второ, М. Доганов съзнателно и преднамерено, по силата на субективната си воля насочва българските тюркоезични граждани към обвързване с чужда държава. Според него те са ... едни народностна група, откъснала се от своя народ в резултат на исторически събития и принудена да живее в границите на България... и твърди, че
Единствено свободното ни изселване в нашата първоначална родина — Република Турция, ще създаде... По негово мнение тюркоезичните раждани у нас са народ, отделен и различен от българския народ. Наред с това авторът на програмата в националистически дух хиперболизира „турския народ" у нас и го противопоставя на българите,
заявявайки, че ...тъй като нашият народ е един от малцината народи, които не познават робство, ние трябва да се гордеем с. това и т.н. С това М. Доганов излага на показ ограничените си познания за историята па турския етнос, на турската народност, нация, държава и застъпва протурски велико-държавни позиции.

Трето. Философи — материалист и навярно атеист, по спекулативен начин експлоатира религиозните чувства на тюркоезичното население у нас. Иначе не можела се обясни поставянето на „форми на религиозна борба" па първо място сред основните задачи на ТНОДБ в смисъл: Трябва да отдадем голямо внимание на религията, която е в състояние да съхрани нашата национална специфика. Само най-отявлени турски шовинисти си позволяват по толкова директен начин да подчертават
политическата функции па исляма в полза на национализма.
Четвърто. Заслуга на М. Доганов е, че предпазва движението от открит тероризъм.Според програмната декларация, чийто автор е той, ТНОДБ не е терористична организация. Предположенията за мотивировка на позицията му по въпроса могат да бъдат поне две. Едното — като по-културен човек той е наясно относно възможността терористичните актове ла злепоставят и бързо да сринат движението. И другото — ако М. Доганов действително е агент или дори служител на Държавна
сигурност, както беше изнесено в пресата, след внедряването му в организацията, той е изпълнявал чужди, но разумни инструкции. Вторият вариант е твърде вероятен, имайки предвид обстоятелството, че само два и половина месеца след разпространението на програмната му декларация движението е разкрито, а лидерите му - арестувани. „Злите езици" говорят, че лидерът е предал много свои съмишленици, които не са били обект на внимание от страна на съответните органи.
Пето. ТНОДБ се разграничава от открития тероризъм. То обаче с организация за провеждане на саботажи и в този смисъл подривна дейност. Призивът за „Борба без оръжие" изключва патроните, бомбите, взривовете, но допуска и поощрява стопанския, икономическия, политическия саботаж. Как другояче да се тълкува фразата: ТНОДБ задължава всички свои членове и симпатизанти да участвуват във „воина без оръжие" в производството и икономиката... Призивът е за война на стопанския, на икономическия фронт, в която да участвуват всички тюркоезични граждани. Кой с каквото може да пречи и да саботира.
За повечето хора „войната без оръжие" е непонятна. Като правило те си я представят само с оръжие. Затова в подготвения първи брой на вестник „Борба" (на ТНОДБ) са дадени следните разяснения но въпроса:

1. Да спъваме държавните работи с всичко, което е възможно;

2. Да отказваме да подписваме каквито и да било документи;

3. Съботните и неделните дни да не работим безплатно за държавата
(бригади, съботници, ленински, димитровски дни);

4. Да работим толкова, колкото да посрещнем насъщните си нужди;  Да не участвуваме в манифестациите.

6. Да не произвеждаме повече МЛЯКО и месо отколкото са ни нужни.

7. Да създаваме малка по обем и некачествени продукция.

8. Да не участвуваме в никакви събрания.

9. В никакъв случай да не практикуваме българските измислици, наречени система на социалистическите ритуали /годеж, брак, кръщене, седалка, имен ден и т.н.);

10. Да не участвуваме в културни мероприятия, да не посещаваме концерти, кина. театри и т.н.: II. Категорично да не се абонираме за български издания;

12.При всички положения да се гордеем, че сме турци.

Тези указания са давани и устно на всички новоприети членове и симпатизанти на движението. Мащабите на стопанския саботаж стават очевидни, когато на мястото на „екскурзиантите" фабрични работници, полевъди или животновъди, застават неопитни служители, учители, студенти. Много от показателите на произведената продукция веднага се подобряват. В този смисъл стопанският саботаж е своеобразен тероризъм в икономиката. А що се отнася до връзката между ТНОДБ и известните на всички терористични актове до 1985 г., тя не е изяснена и досега. Поставените взривове на пловдивската гара, варненското летище, хотела в Сливен, във влака край Буново, на плажа „Дружба" във Варна, спирателни обувки за влакове в Бургас и Айтос, пожарът край р. Камчия и на други места и пр. не са контрамярка срещу възродителния процес, понеже той още не е започнал. А многобройните терористични акции по-късно? Със сигурност може да се твърди, че терорист е Сабри Маджаров - сега главен окръжен координатор на ДПС в Бургас. Гой, заедно с главния виновник - брат му, е един от подсъдимите в делото, което даде 3 смъртни присъди за човешките жертви (само в катастрофиралия влак край Буново са 7, от които две деца) и големите материални щети. Сабри Маджаров се отърва с присъда за 6 години затвор, понеже по съвета на адвоката си на делото се държа почти като невменяем. Той обаче е осигурил взрива за бомбата, поставена на плажа „Дружба". И сега е областен лидер на ДПС, понеже „не е терорист". Затова пък продължава антибългарската си дейност, вече открито и с подпис, завъртян със замах.

Шесто. От предвидените 8 форми на политическа борба не може да се отмине без внимание 3-тата по ред: Спъване, неутрализиране и обезвреждане на българските учители, които биват назначавани в турските села. Чии са тези села? Къде се намират те в България или в Турция, че българските учители да бъдат неутрализирани и обезвреждани? Образователното дело у нас се ръководи от специализирано ведомство, а не от приумиците на местни |урски националисти. И ако към това се прибави и тезата за „двата народа" в България, а и поради други шокиращи постановки, залегнали в програмната декларация, възниква въпросът: Кой сее национална вражда между българи и тюркоезични граждани и нима ролята на
турското националноосвоболително движение в това отношение не е спекулативна и подстрекателска? А впрочем какво значи „обезвреждане" професионален, морален тормоз или физическо ликвидиране?!

Седмо. В текста на М. Доганов се подчертава: В резултат на асимилационната политика, осъществявани целенасочено и планово, особено през последните 20 години... И още: А характеризирането на това насилие като „възродителен процес" представлява политическо прикритие на насилственото асимилираме на една народностна група. Така може ла пише един инакомислещ, още повече включил се в нелегална организация. Дотук нищо странно. Необяснимо от морална гледна точка е този инакомислещ за втори път да мисли иначе и то точно в противоположна насока. На Меди Доганов принадлежи изявлението, че когато започнали мероприятията по възродителния процес, той не можел да се пребори с емоциите си. макар да бил убеден в правилността и необходимостта от това мероприятие. До голяма степен за формирането на неправилните схващания у него допринесли информациите на различни западни радиостанции, които разпространявали неверни слухове. Той съжалявал, че се е захванал с една дейност, която противоречала на основните му схващания за нашето общество. Недооценил събитията, неправилно схващал необходимостта и правилността на провеждането на мероприятията по възродителния процес. М. Доганов си спомня тези свои думи. Убедена съм, че не ги е забравил и няма да ги оспори. Освен това, пред свой приятел (името му засега няма да назова) М. Доганов обяснява, че възродителният процес е необратим и е безсмислена борбата за възвръщане на старите имена. Не е проблем и да бъдат доказани тези негови изявления.

След написването и размножаването на програмната декларация основна грижа на М е д и Доганов с да осигури канал за нейното изпращане в Турция. Той иска да демонстрира своята преданост към „първородината"'. Един екземпляр от програмата му (чрез доверено лице) е предаден на турското консулство в Пловдив, а оттам с изпратен в южната ни съседка. Големият мерак на М. Доганов тя да се публикува в турския печат и да стане достояние на света не се осъществява.
Той е достатъчно досетлив, за да прецени, че се постъпва така не от грижа за сигурността на нелегалните участници в движението. Неговата програмна декларация е подготвена за българските условия, по не съвпада с разбирането на южната ни съседка по отношение на потиснатите нетурски народности и етнически групи в ..майката-родина". Надеждата на М. Доганов ТНОДБ да бъде популяризирано сред тюркоезичното население у нас чрез радиостанция „Гласът на Турция" и чрез западни радиостанции не се сбъдва. При това положение нелегалната организация може да разчита само на себе си и на дейността, която тепърва ще развива — от април до юн. 1986 г.
Турското националноосвободително движение в България издава още няколко нелегални материала. По повод на настъпващата 1986 г. от името на ТНОДБ с отпечатан „Призив". Освен традиционните новогодишни поздравления, за съществуването на нелегална организация се напомня с думите: Ние сме представители на турския народ. В общ план отново се подчертават и задълженията:... да не даваме на държавата повече месо и мляко. Трябва да работим без желание, малко и некачествено. Силата е в единството! Постоянна задача на всички наши сънародници, в чиито вени тече турска кръв, трябва да бъде — да се провалят всички политически и икономически инициативи на българското правителство. Заключителните мисли са не само високопарни, но и показателни: Да! Като народ ще действуваме
така и всеки ден ще доказваме на българското правителство и народите от цял свят, че сме достойни за турския народ! (Не е ясно обаче къде — в България или в Турция?) Правдата и справедливостта са с нас! С вярата и волята си ще победи врага! (Врагът вероятно са българите, тоест България?). А накрая: Бъди жив и здрав вовеки, турски народе!
Щастлив е този, който може да се нарече турчин. Тази националистическа сентенция на Ататюрк с постоянен лайтмотив. Да му мислят останалите 5 милиарда люде на планетата, които не са турци.
Издаден е още един „Призив" в два варианта, но с обща цел — да бъдат предупредени и сплашени ходжите заради подкрепата, която оказват на възродителния процес, и да бъдат призовани за активна помощ учителите, стоящи настрана от нелегалното дело на ТНОДБ. Във втория вариант е включен нов и важен момент — бойкот на предстоящите избори от юли 1986 г. чрез гласуване е бяла, недействителна бюлетина. Препоръката за бойкот се получава, когато вече е започнало размно- жаването на призива. Затова първият вариант е в по-малък тираж.
Вторият, с допълнението за бойкот на изборите, е отпечатан в повече от 2 500 екземпляра. Разпространени са седмица преди изборите, като се разлепват по стени. пускат се в пощенски кутии, хвърлят се в дворовете на тюркоезични граждани и т.н. Ето и съдържанието на първия вариант, който в по-голяма степен съответствува ма особеностите и методите за действие на „нетерористичната" организация ТНОДБ:

ПРИЗИВ на Турското националноосвободително движение в България.
Турци, братя!

Не е време за степания пред нещастието, което ни сполетя. Като братя ви препоръчваме: останете настрана съществуващите омрази. недоразумения. Обединете се в името па интересите на народа! Кръвта на жертвите, сълзите на сираците няма да ви оставят на спокойствие дори в гробовете ви. Елате, братя, де се обединим и да станем едно!
Вие знаете колко диви и кръвопролитни са народите, които населяват балканските държави. По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. неблагодарниците българи заедно е руснаците унищожиха един и половина милиона души от турския народ. По време на Балканската война в Родопските планини потекоха порои от кръв. Те организираха погроми в Кавакльдере, подпалиха с. Каратепе заедно с хората
в него...Вие знаете ли това? В Бенковски срещу цялото население бе открит огън. Горско Сливово потъна а траур. Кървавите води на Дунав не бяха в състояние да носят труповете на убитите в Белене. И всеки ден ставаме свидетели на още много изтезания! Сега отново се убедихме, че християните не са хора, достойни за доверието на турците. Защото лъжите им излязоха на бял свят те се нахвърлиха не само върху нас живите, но и върху мъртъвците ни. Ако не се вразумим и всички заедно не предприемем действия, то един по един всички ни ще унищожат. Знайте това'!'Господа ходжи, слушайте добре! Много голяма роля сте изиграли за възхода и изоставането на турския народ. Това не може да отречете. Със сегашните си действия подпомагате разпръскването на нашия народ. С това си поведение не момеете да останете ненаказани! Ето защо, действувайте в полза и интерес на нашия турски народ.
Ако не постъпите така. ще бъдете унищожени — вие и вашите деца — мислете по този въпрос!!!

Учители, интелигенти, слушайте! Вие по-добре можете да разберете загубите, които ще претърпи турският народ. Ето защо, преодолейте разделението между вас и нерешителността. Отнесете се с разбиране към хората, които макар и невежи, са се посветили на народа. Направете така, че сърцето на всеки наш сънародник да се препълни с любов към народа.

САМО ЕДИНСТВОТО ЩЕ СПАСИ НАШЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ!!!
НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ТОВА! Т Н О Д Б

Този вариант на призива с разпространен сред тюркоезични граждани, макар в по-малък тираж. „Нетерористичната" организация ТНОДБ заплашва с физическо унищожение ходжи и техните деца. Според ислямската традиция от наказан мюсюлманин не бива да се пролее кръв. Той може да бъде обесен или удушен Ликвидирането на ходжи и техните деца се вмества в схемата "война без оръжие" и в твърдението, че ТНОДБ е против терора. Освен програмата и разпространените няколко призива нелегалната организация поставя задача и чрез своите членове събира разобличителни материали за столиците "убити" но време на преименуването. До голяма стенен ТНОДБ въвежда в
заблуждение международната организация „Амнести интернешънъл", която оповестява броя и списъка на повече от „100 убити". Между другото ще спомена, че и до Националния съвет на ОФ бяха отправени протестни писма от тази организация и ми беше възложено да изясня какво се крие зад неверното твърдение. Оказа се, че списъкът съдържа имена на хора, починали от естествена смърт много преди 1984 г.; прочетох десетки копия от смьртни актове на болни граждани, чиято
кончина е настъпила в болнични заведения; имаше случаи на загинали при автомобилни катастрофи; включени бяха имена на лица. изселили се от България и Турция по силата на спогодбите от 1968 г. до 1978 г. и дори след спогодбата от 1951 г. и т.н. Досега не съм чула „Амнести интернешънъл" да се с извинила на България за разпространената от нея лъжлива информация, да е под достойнството на международна организация официално да поднесе своите съжаления за това,
че е била невярно информирана и подведена, поради което със своите действия тя самата въведе в заблуждение световната общественост.
Членовете на ТНОДБ фотографират и изпращат снимков материал на занемарени джамии, на некрополи, отворени е научна цел, на общи гробища, портрети на „убити" граждани и пр., предназначен за антибългарска пропаганда в чужбина.

Меди Доганов иска от местните ръководители на ТНОДБ в Толбухин и Варна да му осигурят вътрешнопартийния бюлетин на ЦК на БКП, посветен на възродителния процес н търси всякакви материали от първични партийни организации по същата тема, които да се преснемат, без да се вземат. Той настоява в движението да се привличат комунисти, заемащи отговорни постове, за да бъдат използвани като източници на информация, интересува се дали в Толбухинско има съветски войници и т.н. Всичко това най-малкото означава, че ТНОДБ няма подкрепа и привърженици в София, където е събран цветът на интелигенцията от средите на тюркоезичните граждани.

„Ученият" човек в движението щедро дава обещания, които подхранват у нелегалните дейци надежди и усещане за мащабност и сигурност. Но... уредът за нелегално размножаване на печатни материали, направен в София от „специалисти" на М. Доганов, е негоден. Емблемата, с която е трябвало да се заеме художник от София, не е изпратена а печатът е изработен в провинцията. Обещаната мини-фототехника не е доставена. Декларацията на турската делегация, разпространена на английска език сред участници на сесията на ЮНЕСКО в София (есента на 1985 г.), не е преведена, пито е стигнала до Толбухин или Варна. Програмната декларация не е изпратена в Москва и ООН, както е обещано на лидерите — съмишленици, по време на предварителни разговори. Приумицата на М. Доганов. че той ше уреди признаването на ТНОДБ от ООН най-малкото е нелепа и пр. От всичко най-обезпокоително за движението обаче е, че от края на септември 1985 г.. когато се обмисля сьздаването па ТНОДБ и се решава да се подготви неговата програма, до края на март 1986 г., когато се разпространява декларацията на М. Доганов (а това са цели 6 месеца), бавно се изграждат местните структури. Недостатъчен с броят на отговорниците в многото селища на Толбухински и Варненски окръг, Това обстоятелство е тревожно. На всичко отгоре вече се появяват и първите разочарования. На стачката, обявена от 24 януари 1986 г„ не се отзовава нито един човек. За нея апелира не само движението, но и друга неизвестна за него група. Тюркоезичното население, въпреки разпространения в хиляди
екземпляри „призив" за бойкот на изборите, масово гласува за издигнатите кандидати. Адресираният до ходжите и учителите призив недвусмислено доказва, че ТНОДБ няма влияние след тях. а без помощта им движението не може да разчита на успех и пр.
С всичко това се обяснява защо нелегалнага организация успява да привлече само около 200 члена — число, оповестено в пресата от самия М. Доганов. Както твърдят сегашните лидери на ДПС, турското националноосвободително движение в България се е борило против възродителния процес изобщо, и за изселване по-конкретно. Това обаче е несъществена част от истината. Нелегалната организация залага, отстоява и воюва за утвърждаването на всички основни турски
националистически тези и претенции спрямо нашата страна: Турция е първородния, „майка-родина" на тюркоезичните ни граждани, а турците са техните „кръвни братя", наличието на „турско национално малцинство" и на „два народа" у нас. ТНОДБ подпомага и укрепва политическата функция на исляма, който бил в състояние да съхрани националната специфика. То открито определя българите и България като „душмани" от 100. от 200 години и, разбира се, в тогавашния
конкретен момент. Премълчава за турския национализъм, но на висок глас протестира против „българския национализъм, шовинизъм, расизъм" и т.н., с което сее национална вражда между „двата народа". Именно ТНОДБ призовава към масов стопански саботаж... А всичко изброено има отношение към сигурността на държавата и обществото ни. Затова в средата на юни 1986 г, лидерите на ТНОДБ и най-активните им сътрудници са задържани от съответните органи. Вместо да бъде огласена антидьржавната дейност на нелегалното движение, тя е запазена в тайна. А броят на обвиняемите е сведен до минимум — 18 души, съдени от 3 съдебни състава — варненски, толбухински, толбухински и шуменски. И всичко минава безшумно, за да не станели „герои" нелегалните дейци. Защо?... Нали пред закона трябва да отговарят хора за своята антибългарска и аптидържавна дейност, за престъпното си отношение спрямо националните интереси? С мълчание е отмината и така наречената турска сватби кодово название на искането за турска автономия в центъра на Варна, което е действителната цел на събитията от май 1989 г. По-широката гласност относно подобна престъпна дейност би била полезна за народа ни. Той с в правото си да знае какво става в неговата държава. Пьк и
опозиционните формирования шяха ла бъдат ориентирани и. убедена съм. нямаше да допуснат фатални ходове в защита на тези "мъченици", които бяха заслужили съдебните си присъди. Само половин година след 10 ноември 1989 г. председателят на Независимото дружество за защита правата на човека Румен Воденичаров, чийто принос за освобождаването на „невинните" затворници начело с М е д и Доганов
е съществен, заяви пред в. „Студентска трибуна" (от 25 април 1990 г.), че
„неговото място е в затвора". Става дума за М. Доганов, но в подобни случаи народът казва „След дъжд — качулка". Както вече споменах, нелегалната борба на ТНОДБ, чийто приемник е ДПС,преследва националистически, антибългарски и протурски цели. Нелегалният етап на Т Н О Д Б - Д П С за самото движение обаче не е плюс. нито свидетелство за сила. Още по-малко е аргумент в полза на официално провъзгласените и отстояваните от него позиции. Предупреждението на Меди Доганов — Ахмед Доган, че ДПС има опит в нелегалната дейност и стремежът му да упражнява натиск над парламента, политическите сили и обществеността ни са разчетени с оглед слабата осведоменост на почти всички българи и повечето тюркоезични граждани относно
определящите характеристики па ТНОДБ — ДПС. Това обстоятелство ми
дава основание за убеденост, че само истината може да обезоръжи догановци. Афиширайки толкова компрометиращия ги актив, те всъщност манипулират гражданството ни.Затова сметнах за необходимо, макар и частично, да разкрия истината за нелегалното ТНОДБ, която е неизгодна, печална, обременителна, от една страна за ДПС, от друга страна — и за всички ни. Дълг на по-осведомените от мен и преди всичко на съответните специалисти е да проговорят, по-аргументирано и компетентно да анализират фактите. Някои вече набраха смелост за това. Всъщност докога ще се мълчи по тревожни проблеми, свързани със сигурността и целостта на България! Що за неубедителни уверения лансират някои наши политици? САЩ и НАТО гарантирали държавния ни суверенитет, а Турция кажи-речи изведнъж станала добронамерен съсед. И на какво се основават подобни твърдения? На нечии други твърдения? Като че ли не е известна разликата между слово и мисъл, думи и дела, желано и действително. Тогава?... Външната опасност за България обаче е реална, а вътрешната — налична. Не помирението, а обединяването ни е тюркоезичните граждани е необходимо сега. Но то е възможност само при двустранно наличие на чисти намерения, на искрено желание да живеем в общата за всички пас Родина, в състава на единствения и единния български народ.

Още от 4 януари 1990 г., когато ДПС официално оповести своето съществуване, отношението на политическите сили у нас и на всички български граждани към новото действуващо лице, стъпило на политическата ни сцена, трябваше да е ясно. категорично и мотивирано. Ако се съди по изказванията на немалко депутати във Великото народно събрание и по многото публикации, появили се в различни
всекидневници и периодични издания, такъв стремеж вече е налице. За съжаление обаче беше пропуснато много време.

Ахмед Доган квалифицира ДПС като "феномен в новата европейска история", т.е. събитие уникално и от значение не само за политическия живот в България. Уви, той е прав. По този повод си мисля как тегне над всички пи тоталитарното мислене, включително и пад опозиционните парламентарни и извънпарламентарни политически сили. Ако не беше така, едва ли може да се обясни примиренческото, а в някои случаи дори съглашателското, отношение към ДПС. С това отношение
отново, пак в стар стил и само на думи, заехме позата на „първи" и „единствени" в Европа и в света. В коя развита, културна европейска страна е допуснато съществуването на движение, основаващо се и на етнически, и на религиозен принцип?Сега вече много политици, учени, журналисти разбират, говорят и пишат, че регистрирапето на ДПС като политическа формация и допускането му до изборите е грешка. Възниква въпросът кой го допусна и защо? Обяснимо е и обикновените граждани като мен да си задават същия въпрос.

Нещо повече — добруването на тюркоезичното население у нас, политиката на Турция към него н към Бъл(ария, нашето национално достойнство и сигурността на Родината ни като ценностни ориентири стоят в съзнанието ми на преден план. Те са моя съдба. Затова без поръчка и не за пари проучих и анализирах двете програми на нововъзникналата политическа организация: „Програмна декларация на Движението за права и свободи на турците и мюсюлманите в България" и написаната малко след нея „Програми на Движението за права и свободи". Основна цел на анализа беше да докажа, че регистрирането на ДПС би било не само незаконно, но и неразумно, а и опасно. По настояване ма мои приятели, пьрви прочели разработката, на 19 март 1990 г. я изпратих на: президента Петър Младенов,
министър-председателя Андрей Луканов, министъра на външните работи Бойко Димитров, министъра па вътрешните работи Атанас Семерджиев, главния прокурор Стоименов, в ЦК на БКП — Александър Лилов, ПП на БЗНС — Виктор Вълков, до главния редактор на в. „Дума" Стефан Продев, Националния съвет на ОС Гиньо Ганев, и председателя па ОКЗНИ Димитър Арнаудов. Малко по-късно я занесох на председателя на Координационния съвет на СДС — Жельо Желев,
и в Изпълнителния съвет па БСДП — за П. Дертлиев (чрез неговия заместник инж. Панчев). Само една организация размножи анализа на ксерокс и го разпространи сред свои активисти. Единствен в. „Зора" набра смелост да го публикува в 4 последователни броя. започвайки от 10 юни 1990 година. Вероятно не само аз съм сигнализирала, че е нередно да се допусне съществуването на ДПС но принцип, да не говорим за регистрирането му като политическа организация, а след това като партия. Що се отнася до участието в изборите, самото ДПС не се е надявало да му се усмихне подобен невероятен шанс. Това обаче за България е повече от гаф. Йенал Бекир, един от основателите на движението, в интервю, публикувано във в. „Демокрация" на 4 юни 1990 г„ признава: "Подадохме документите си за регистрация броени дни преди крайния срок. За наша изненада бяхме регистрирани. Това ни даде възможност да участвуваме самостоятелно и по пропорционалната система като отделна организация."

Народна мъдрост гласи: „Не подавай пръст, за да не загубиш ръката си".
За съжаление така се получи е ДПС. Макар със закъснение, все пак трябва да се знае, че грешките, допуснати по отношение на ДПС, не са неволни или случайни, а още по-малко са резултат от незнание. Основните политически сили бяха уведомени тогава, а управляващата партия отпреди разполагаше е предостатъчно информация по много от повдигнатите въпроси. Както се оказва обаче силните, а дори и овластените, понякога нямат желание да чуят, да видят или да прочетат. Защо ли?... Вярно е, че някои от тревожните сигнали са отправени към тях от граждани без висок раят или изобщо без служебен пост. Но нима това се аргумент за да бъдат пренебрегнати основателни доводи, разобличаващи зле прикритото беззаконие? При това истината за ДПС е тьй очевидна! Именно за пея става дума в текста на моя анализ, който помествам тук: „ТАКЪВ ЛИ Е ПЪТЯТ КЪМ НАЦИОНАЛНОТО СЪГЛАСИЕ?
(Опит за критичен анализ на „Програма на Движението за права и свободи") - Организацията „Движение за права и свободи" беше обявена официално в началото на януари 1990 г. след пленума на ЦК на БКП от 29 декември 1989 г. по националния въпрос. За кратко време ръководителите на новата обществено-политическа формация подготвиха два варианта за програма.

Първият вариант беше бързо разработен и широко разпространен. Той е назован „Програмна декларация на движението за права и свободи на турците и мюсюлманите в България". По понятни причини началният документ е в доста суров вид, с необясними признания, с неизгодни за движението и неприемливи за българската общественост отделни тези и понятия. За илюстрация ще посоча само няколко момента:

• След като се твърди, че България преживява дълбока и всеобхватна криза, определена на първо място като „национална'', е записано: Основни причина за изостряне на кризисните явления след Априлския пленум на ЦК на БКП от 1956 г. е политиката на държавен тероризъм и етнокултурен геноцид. По такъв начин кризата по националния въпрос, свързана с извращенията, допуснати през последните пет години от Т.Живков и някои лица от обкръжението му (както е записано в
официалните документи на БКП и Народното събрание), е изместена с почти 30 години назад и фактически е обяснена сьс социалистическия строй, което поставя в лъжлива светлина действителното положение.

• За предназначението на организацията четем: Движението за права и свободи на турците и мюсюлманите в България (по-надолу ще се споменава само „ДПС") обединява всички съпротивителни сили срещу т.нар. възродителен процес, които през последните години действуваха като будители на своя народ в условията на нелегалност. Новите политически изисквания зададоха и нови цели и задачи. Сега въпросът не е в обособяване, разединение, противопоставяне и изселване, а в активно включване в консолидацията С прогресивните демократични сили в страната. С други думи, при новите условия стратегията за оцеляване, която задължително включваше масовото изселване, се измества от стратегията за развитие на етнокултурната а религиозната самобитност. При известната ситуация в страната формирането на стратегията и нейната промяна в цитирания вид могат да направят само неопитни и недалновидни политически дейци.

• В първия вариант на програмата няколко пъти се вмъква тезата за „българския и турския произход" на съгражданите ни. Етногенетичната проблематика е неизгодна за ДПС, защото тъкмо тя в исторически план и в голяма степен потвърждава българския произход на тюркоезичното население у нас. Точно затова тя залегна като изходно начало във възродителния процес. Поради същата причина е странно, че етногенетичният мотив по принцип се оспорва от ДПС и едновременно
с това се използва от него, но за противоположни цели.

• Необходимостта от учредяване на Движението за права и свободи на турците и мюсюлманите в България е свързано с потребността от широко обществено-политическо движение, което да се бори за специфичните права и свободи като:

-име, език, етническо самосъзнание, религия, култура... В случая става дума не за съхраняване, а за борба за друго, небългарско етническо самосъзнание, която борба неизбежно означава ерозиране или изместване на българското самосъзнание у част от нашите съграждани. Подобен стремеж не е в унисон с усилията за национално съгласие, нито е в изгода на националните интереси на България.

• Според авторите на програмната декларация: Никой не може да има монополното право на единствено правилна интерпретация на основните права и свободи на човека. Това е въпрос на добронамерен диалог на засегнатите страни. Националният въпрос с грижа на цялото ни общество, но в смисъл на тезата, че българската държава е еднонационална. Той се решава в интерес на всички, по волята и
ог името на целия народ от Народното събрание. Неговите решения и закони имат силата на единствено правилна интерпретация и не подлежат на нескончаеми спорове и „диалог на засегнатите страни". В противен случай едната засегната страна, т.е. турците (както те се назовават) и другите мюсюлмани се поставят редом и дори над народната воля. над Народното събрание.

• Кризисните явления, които по мнение на авторите датират от Априлския пленум — 1956 г., от своя страна са следствие от изброени пет основополагащи пришита. Заключението е сумирано така: Тези принципи и механизми са резултат от реалното разделение и противопоставяне на населението па България. Степента на разделението не се схваща от цитирания текст, но на с. 34 то е уточнено недвусмислено:"Осъзнаването на тясната връзка между съблюдаването на правата и свободите на човека, прогреса на народите и мира в страната и света по естествен начин ще на превърне от потенциални врагове в добронамерени партньори и опоненти."

Невероятно признание! Значи, след 1956 г. „потърпевшите общности", „будителите на своя народ", в „резултат на реалното разделение" са „потенциални врагове" на България, които могат след много и крайно тежки условия да се превърнат в „партньори и опоненти", но претендирайки за постоянен диалог, интерпретиращ основните права и свободи на човека. Преднамерената и невероятната обрисовка на националната ситуация в страната редом с предявените многобройни
претенции не вещаят нищо добро за бъдещето.

• Не заслужават внимание концепции и мисли, формулирани примитивно. Например — третия от петте „основополагащи" принципа: изопачаването на реалностите от позициите на „Крадецът казва: дръжте крадеца" и пр. Те са вмъкнати за емоционално въздействие над политически малограмотни хора. Много още проблеми в програмна та декларация заслужават внимание, но те се повтарят във втория вариант на програмата и ще бъдат анализирани там.

От изброените няколко примера с ясно, че първият опит за програма на ДПС е неприемлив, с прибързани и многозначни, нещо повече - с провокационни и взривоопасни признания. Ще спомена още, че „Програмната декларация на движението за права и свободи на турците и мюсюлманите в България" продължава да се разпространява и обсъжда от мюсюлмани по градове и села. Въз основа на нея се изгражда структурата на движението. Освен това, без стеснение тя се връчва и на други обществено-политически организации, като се разчита вероятно на слабата им обща осведоменост по тези проблеми.

В крайна сметка ръководителите на ДПС естествено са преценили, че предстои регистрация на новосъздадената организация и че с въпросната програмна декларация едва ли е разумно да се представят. Изработен е вече втори вариант: „Програма на Движението за права и свободи", като „турци и мюсюлмани в България" не фигурират в наименованието. Новият програмен документ е по-синтезиран, с
повече ред в изложението, от него са изчистени цитираните по-горе крайности в признания, предпоставки и понятия, шокиращи повечето българи. Но той е по-гъвкав, със завоалирани принципи и максимален брой препретенции, затова е по-опасен.

С тази „Програма на Движението за права и свободи" лидерите му оповестяват общото си виждане за пътя към национално съгласие. Поради особената исгорическа постановка и сложността на този национален проблем документът заслужава специално внимание и съответно по-добър анализ. Нещо повече, става дума за информация, крайно необходима на нашата общественост, както и на държавни институции, оторизирани за вземат управленски решения по подобни въпроси.
Програмата на Движението за права и свободи се състои от 4 части:

I. Увод. 2. Конкретни цели и задачи. 3. Общи цели и задачи.
4. Принципи на Движението за права и свободи.

Този ред на изложението в програмата е в явно противоречие с всякаква логика, тъй като принципите на едно социално движение мотивират общите цели и задачи. А те от своя страна определят непосредствените искания, претенции и действия. В конкретния случай избраният начин на изложение с преднамерен. Той едва ли може да се обясни с незнание и неопитност, въпреки че и това с налице в отделни моменти, както вече беше споменато. Уводът с съвсем кратък (една машинописна страница), но е интересен и важен със замисъла си. Повечето от заложените в него постановки са заимствувани от оценките и позициите на други политически сили и държавни институции за извращенията по националния въпрос. И понеже споменатите позиции са изразени във връзка с необходимостта да се предприемат незабавни и конкретни мерки за преодоляване на извращенията, затова и уводът в този му вид леко и естествено кореспондира с разработения непосредствено след него раздел - „Конкретни целя и задачи". По такъв начин въпросният раздел създава впечатлението, че посочените конкретни цели и задачи в програмата на ДПС са ответни мерки срещу извращенията по време на Т.Живков и възродителния процес, а не са следствие от прокламираните принципи на движението. Всъщност принципите на ДПС, които са определящи и твърде опасни като замисъл, остават на последно място в програмата. До голяма степен те са приглушени и омаловажени, при това не са пряко свързани с никакви конкретни претенции и предстоящи действия. Наред с тази маневра, в увода на програмата се поднасят съвсем различни и съмнителни интерпретации на основни характеристики на ситуацията в страната. 

Например: България преживява дълбока и всеобхватна обществено- политическа и социално икономическа криза. Основна причина за това е политиката на държавентерори мм и етнокултурен геноцид. 
Автор: Паунка Горчева
07 Октомври 08