На 10 октомври м.г., на срещи в Троян и Ловеч, Волен Сидеров за пореден път алармира за другия, по-незабележим за медийното око вектор на поробване на България - икономическия, и определи като една от целите на партия АТАКА "разсичането на тази мафиотска схема чрез отстраняване на ДПС от икономическите лостове" на българската държава. Това не би било трудно, ако България разполагаше със здрава съдебна система. Защото Доган не е иновативен мафиот, макар че много иска да мине за такъв.
Това, което ДПС прави по указание отвън, е да налага модела на турската държавност в България.
Нейни елементи са родовата структура на икономиката, най-видима проекция на която са десетината големи семейни холдинги в Турция като Коч и Сабанджъ - всичките свързани с турските тайни служби и генералитета; срастването на мафията и държавното управление, пример за което е издигането на наркокартелни и трафикантски кланове като Чилер и Джейлан до върховете на изпълнителната и законодателната власт; умишленото подценяване на приходите в държавния бюджет - за да се натрупат извънбюджетни фондове, които впоследствие се раздават на икономическите кланове, а те от своя страна изплащат "рента" за покровителите си в правителството, тайните служби и генералите. (Виж крупното изследване "The Turkish Mafia" от Франк Бовенкерк и Юджел Йесилгьоз, професори в Университета на Утрехт). То разкрива състоянието на "дълбоката държава" в Турция - неразривните връзки на най-мощната мафия в глобалната организирана престъпност с турските министър-председатели, министри, депутати, службите МИТ, генералитета, и техните наказателни отряди за мокри поръчки. То за първи път описва и "историческия конклав" на турските "баба" (кръстници) в София през септември 1980 г., на който те си преразпределят Европа. Вероятно оттогава датират и тесните връзки между червената българска върхушка и турската мафия, чиито плод е днешният мандатоносител в управлението на България - партията ДПС.
На 23 юни 2003 г. Ахмед Доган обясни най-разбираемо механизмът на рентата: "През последните 15 г. сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище, са започнали или с мое съдействие, или най-малко с моя усмивка. Ако щете, има винаги фирми, които подкрепят една или друга политическа сила."
Което, по собствените му думи, осигурява на разпределителя на ресурсите възможности "колкото на един банкер". Това признание на Доган, че властта му осигурява възможност да дава или отнема икономически възможности на българския предприемач, срещу което предприемачът му плаща "рента", съдържа и скрита компонента. Тази политика има за цел не просто да направи съответния разпределител на възможности богат "колкото един банкер".
Целта е друга -
да корумпира
В тази система честни хора, спазващи закона и лоялни към държавата не се допускат. Защото такива хора са независими и неуязвими. Оттук и непотизмът - основа на мюсюлманската система на управление, от Пакистан и Турция, до Косово и Босна. В нея участват всички роднини на властимащия, вплетени здраво в йерархичната структура на мохамеданското семейство. Отвън се привличат само корумпирани лица и откровени престъпници, защото те са зависими и благодарни. Неслучайно Доган притегля в своята система и облича с имунитет компрометирани индивиди като Йордан Цонев, Христо Бисеров, Фидел Беев, Цветелин Кънчев. Така, по думите му, се постига състояние, в което "дейността е обща и е изградена върху взаимноизгодна основа. Съобразно с това субектът на отговорност е колективната личност, профилирана от взаимодействието и взаимната зависимост между бизнеса и политиката."
Налагането на този азиатски (защото в Европа такава държава няма със сигурност!) модел на управление в България стана възможен, благодарение на "либерализацията" на българската държава - отнемането на функциите за защита на нацията, икономиката, територията и свеждането й до криминална върхушка, която не желае да прави друго, освен да преразпределя националното богатство между своите кланове. Това управление неминуемо води до масово практикуване на държавен терор, например убийства и безследно изчезване на хиляди хора - бизнесмени, интелектуалци, журналисти, неудобни свидетели, "непослушни" държавни чиновници и пр. Понеже съдебната система е задължителна част от мафията-държава, престъпленията като правило остават неразкрити. И този елемент на турската държавност, подобно на изброените вече, е част от политическата система на България. Подобно на съседна Турция, властта на тази върхушка е увековечена чрез системата за фалшифициране на избори и корумпиране на българското правосъдие. Ако днес Ахмед Доган излезе на площада и пред очите на хиляди свидетели, видеокамери и полиция разстреля един-двама българи, ей така, поради афект, бъдете сигурни, че няма да бъде осъден за убийство. Разложението, развращаването на българската съдебна система е толкова дълбоко, че
днес в България
няма съд, способен
да осъди Доган
или друг високопоставен турчин, колкото и явно, демонстративно, нагло да върши престъпленията си. Също както допреди 130 години, така и днес убийството на българин (неверник) от мюсюлманин не е и не може да бъде осъдително. Някога това състояние на нещата бе постигнато по силата на ятагана и шериатското право - защото българите бяха загубили своята държава и останаха без защита. Днес потурчването на страната стана реалност благодарение на икономическата мощ на турците в България.
Искам да подчертая - на турците, а не само и просто на ДПС. Изселническите организации като "Балгьоч", турските валии и депутати, които участват в предизборните кампании и определят резултатите от всички избори в България, не са членове на ДПС. Турският консул Бейза Юнтуна и вицеконсулът Мехмед Коза не са членове на ДПС. Догановата партия е нищо, ако зад нея не стои Турция. Факт, признат през 1992 г. от самия Доган.
Турците вече държат всички ресурси, които могат да обезпечат независимото съществуване на България - земята, горите, водите, държавните резерви. Неслучайно именно на тях небългарският кабинет "Станишев" повери сектор, наречен "продоволствие" - това бе не просто жест към ДПС, а сигнал към Анкара, който трябваше да я успокои, че въпреки козметичните кабинетни промени изхранването на България остава в нейни ръце.
Турците имат монопол върху жизненоважни сектори,
например автобусните превози, строителството, в някои райони на страната - и туризма, които са изцяло подчинени на турската мафия-държава. За хазарта - да не говорим.
Българската икономика е вече изцяло мафиотизирана. Не става дума за видимата част на комисионерския кръг - един или няколко обръча от фирми, които хранят върхушката на ДПС. Интегрална част от системата са и турските фондации, които Иван Асенов нарече "вторият обръч на Доган" в публикация от 9 октомври 2005 г. Става дума за гъсто оплетена престъпна мрежа, чрез която българската държава (министри, депутати, областни управители, кметове) и нейните структури и агенции ("Гражданска защита", "Напоителни системи", Държавния резерв) са интегрирани с Турция чрез хиляди фирми, религиозни и светски фондации, през които Анкара изсмуква жизнените сили на България.
А отскоро - и самата Европа, пример за което е аферата на ДПС с парите от европейската подпрограма "Минерва".
Автор:Магдалена Ташева
от в."Атака" 19.11.2007