Основният мотив на съдиите е, че с въведената забрана да се доказва собственост по давност се нарушава основен принцип, заложен в конституцията. А този способ на придобиване съществува във всички развити демокрации. Председателят на съда и един съдия са гласували против.Председателят на КС Румен Янков и съдията Благовест Пунев единствени са приели, че атакуваният текст не противоречи на основния закон и трябва да действа. Според Янков неприкосновеността на частната собственост има предели. "Границата започва от там, където интересът на държавата и на обществото налагат частният интерес да отстъпи. Въведените със закона рестрикции са оправдани", пише той в особеното си мнение. Янков пита и откога държавата се е дезинтересирала от проблема и дава възможност културни ценности да се придобиват по давност. Става дума за културно наследство не завещано от баби и дядовци (кой българин може да твърди, че Фидий му е прародител!), а добито и препродадено от иманяри археологическо наследство - национално достояние, отбелязва Янков. И припомня, че движимите архитектурни паметници са обект на специална защита от Освобождението насам. Мнозинството от съда обаче е на мнение, че с въведената забрана да се доказва собственост по давност се нарушава основен принцип, заложен в конституцията. "При липсата на публична търговия, регулирана от държавата, с културни ценности за десетки години назад, изискването за официален документ е в повечето случаи неизпълнимо условие и има характера на съзнателно поставено законово препятствие за изпълнение на процедурата по идентификация на посочените движими културни ценности - национално богатство", пише в решението. По този начин се нарушавал принципът на неприкосновеност на частната собственост и на задължението тя да бъде защитена от закона. КС обаче оставя в сила другата атакувана от омбудсмана норма, според която сделките с културни ценности са възможни само ако те са регистрирани, а сделките с ценностите и национално богатство стават след писменото уведомяване на министъра на културата и държавата има право да ги откупи.Облекчаването на режима, което вчера направи КС, наскоро бе поискано и от ГЕРБ. Двама депутати от партията на Бойко Борисов предложиха изискването за официален документ да отпадне, а да остане само думата "документ". Идеята бе определена от опозицията като лобистка. Министърът на културата Вежди Рашидов също неотдавна заяви, че Законът за културното наследство е правен срещу определени хора и има нужда от промяна. От ведомството му обаче не коментираха решението на КС. Вносителката на ЗКН Нина Чилова, както и предишният министър на културата Стефан Данаилов не бяха открити за коментар.Конституционният съд легализира всички частни колекции на културно-исторически ценности. Съдът отмени текст от Закона за културното наследство (ЗКН), който влезе в сила от 10 април т.г. Решението означава, че най-големите колекционери у нас ще могат без проблем да докажат притежанието на находките си.По закон до 10 октомври те трябваше да представят официален документ за собственост и не можеха да се позовават на придобиване по давност. Този текст бе оспорен от омбудсмана Гиньо Ганев.Основният мотив на съдиите е, че с въведената забрана да се доказва собственост по давност се нарушава основен принцип, заложен в конституцията. А този способ на придобиване съществува във всички развити демокрации. Председателят на съда и един съдия са гласували против.Председателят на КС Румен Янков и съдията Благовест Пунев единствени са приели, че атакуваният текст не противоречи на основния закон и трябва да действа. Според Янков неприкосновеността на частната собственост има предели. "Границата започва от там, където интересът на държавата и на обществото налагат частният интерес да отстъпи. Въведените със закона рестрикции са оправдани", пише той в особеното си мнение. Янков пита и откога държавата се е дезинтересирала от проблема и дава възможност културни ценности да се придобиват по давност. Става дума за културно наследство не завещано от баби и дядовци (кой българин може да твърди, че Фидий му е прародител!), а добито и препродадено от иманяри археологическо наследство - национално достояние, отбелязва Янков. И припомня, че движимите архитектурни паметници са обект на специална защита от Освобождението насам. Мнозинството от съда обаче е на мнение, че с въведената забрана да се доказва собственост по давност се нарушава основен принцип, заложен в конституцията. "При липсата на публична търговия, регулирана от държавата, с културни ценности за десетки години назад, изискването за официален документ е в повечето случаи неизпълнимо условие и има характера на съзнателно поставено законово препятствие за изпълнение на процедурата по идентификация на посочените движими културни ценности - национално богатство", пише в решението. По този начин се нарушавал принципът на неприкосновеност на частната собственост и на задължението тя да бъде защитена от закона. КС обаче оставя в сила другата атакувана от омбудсмана норма, според която сделките с културни ценности са възможни само ако те са регистрирани, а сделките с ценностите и национално богатство стават след писменото уведомяване на министъра на културата и държавата има право да ги откупи.Облекчаването на режима, което вчера направи КС, наскоро бе поискано и от ГЕРБ. Двама депутати от партията на Бойко Борисов предложиха изискването за официален документ да отпадне, а да остане само думата "документ". Идеята бе определена от опозицията като лобистка. Министърът на културата Вежди Рашидов също неотдавна заяви, че Законът за културното наследство е правен срещу определени хора и има нужда от промяна. От ведомството му обаче не коментираха решението на КС. Вносителката на ЗКН Нина Чилова, както и предишният министър на културата Стефан Данаилов не бяха открити за коментар.
ЕКИП НА "СЕГА" |
Автор :Екип на в.СЕГАОт в.СЕГА