Думите отлитат, написаното остава!* И подписаното – също! Още повече, когато подписващият е не кой да е, а Премиера на страната. Подписът му придава на купища изписана хартия, статут на официален документ с всички произтичащи от това ангажименти, отговорности и очаквания. Когато е поставен под Доклада по проекта за Закона за Държавния бюджет на България, той следва да гарантира безкомпромисна точност, експертност и достоверност на документа, събиращ във фокус интереса на обществото, доколкото задава рамка на възможности и невъзможности за година напред.
Четейки Приложение 1 към
г , представляваща Бюджет по отговорности, в т. 2. Бюджет на Министерски съвет (стр. 76) се натъкнах на следната фамозна обосновка:
“Мисията на Министерски съвет е да осъществява резултатно изпълнение на националните политики, с които България да бъде конкурентноспособна страна членка на ЕС с постоянно повишаване качеството на живот.
През 2011 ще продължи работата по създаването на единна организационна култура, която да отразява ценностите, стила, навиците, психологическите нужди и проблеми на администрацията, базирана на мотивирани, лоялни и професионално подготвени служители. Посредством изпълнението на националните политики се цели България да стане страна със силна конкурентноспособна икономика и устойчив икономически растеж, със стабилни и високи доходи на населението, с модерна инфраструктура, страна с високо качество на здравните, социалните и образователните услуги, инвестираща в наука и технологии и квалифицирана работна сила.”
От така написания текст за мен е ясно (дано да греша!!!), че Министерски съвет през следващата година ще имитира някаква работа, защото не ми е известно до сега правителството на ГЕРБ да е обявило, мотивирало или поне очертало национална политика в някаква област. Ние знаем, че предстои “разтърсваща” реформа на образованието, както и някакви реформи на пенсионната и осигурителната системи, също и в здравеопазването. Индустрията, промишлеността – няма и намек за приоритети. За енергетиката - стратегически отрасъл, свързан с националната сигурност, има проект на стратегия, но е достатъчно да се проследи позицията на правителството за АЕЦ “Белене”, за да стане ясно защо има проект, а няма политика.
Що се отнася до “постоянното повишаване на качеството на живот”, на фона на убийствените статистики и тенденции от 2007 г насам, поставящи ни на последните места между страните членки на ЕС по този показател, написаното звучи цинично и не знам защо напомня за отминали и не толкова далечни времена, когато решенията на форумите на Партията бяха все в “в името на човека” и за “задоволяване на все по-нарастващите нужди на трудещите се”.
“Черешката на тортата” във всичко цитирано обаче е продължаването на “работата по създаването на единна организационна култура, която да отразява ценностите, стила, навиците, психологическите нужди и проблеми на администрацията”. Култовата фраза се появява за пръв път в проекта за бюджет за 2011 г. В бюджетите до 2000 година такъв “бисер” – няма! Т.е. тя е продукт на екипите на Дянков и на Борисов. Аз не разбирам защо “психологическите нужди”, “проблеми” и “навици” на администрацията имат място в аргументиране на разходите на Министерски съвет. Допускам, че Симеон Дяков не би могъл да даде смислен отговор, как фразата е попаднала там. За Бойко Борисов съм сигурна.
Лъжата е красноречива, а истината проста! В потвърждение на максимата е и казаното от Премиера по време на обсъждане на проекта за държавен бюджет на заседание на МС:
“БОЙКО БОРИСОВ: Толкова пари има – толкова пари разпределяме. Стягате се всички, разходи се намаляват, далеч сме от намалението на разходите, които още могат да се направят”. (
, Точка 59, Проект на Решение за одобряване проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2011 г.)
Казаното обезсмисля всичкото многословие и фалшиво красноречие, че дори и безумните аргументи в проекта за Бюджет 2011. Защо тогава го подписахте господин Премиер?!!
---------------------
Verba volant, scripta manent
Автор chara
Публикувано от българските блоговеТУК