За да можем да вървим гордо напред, да осмисляме адекватно съвременната ситуация и да правим винаги ДОБРИЯ ИЗБОР е нужно най-напред да знаем какви държави и история сме имали, за да сме наясно към какво се стремим, какво бъдеще искаме да съградим...
До края на цялата изборна кампания за местен и европейски парламент Actualno.com ще ви запознае с множество български управници.
Признавани или не, доказани или не, спорни или безспорни. Ще се опитаме да ви разкажем за мъжете, гордо защитавали българското име, традиции и обичаи и за тези, чиито решения са коствали много на страната. Един път независими, друг път васали. Тези мъже, които са писали българската история и са ни направили това което сме.
Поредният владетел, с когото ще ви запознаем е Фердинанд I.
Роден Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Saxe-Coburg und Gotha като германски принц, по-късно става княз (1887 г. – 1908 г.) и цар (1908 г. – 1918 г.) на България.
Роден е на 26 февруари 1861 г. във Виена. Син е на австрийския генерал херцог Август и принцеса Клементина, дъщеря на френския крал Луи-Филип. Фердинанд I е поручик в австро-унгарската армия, когато изпратената из европейските столици да търси княз българска депутация се спира на него. На 25 юни 1887 г. кандидатурата му е одобрена от III Велико Народно Събрание (1886 г. – 1887 г.) и той е провъзгласен за държавен глава.
Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г. Фердинанд I е признат от европейските държави за български княз.
На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар в църквата Свети Четиридесет мъченици. През 1912 се стреми да бъде в добри отношения с руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария и Италия.
През 1913-1915 под влияние на цар Фердинанд българската външна политика се ориентира към австро-германския блок, към който България се присъединява (1915).Фердинанд I Сакскобургготски е отговорен за обявяването на Междусъюзническата война от 1913 г. и претърпяната от България първа национална катастрофа.
Под негово влияние България се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война от 1914–1918 г.
Последвалата втора национална катастрофа принуждава цар Фердинанд да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син цар Борис III, което той обявява на Коронен съвет в София. След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където умира на 10 септември 1948.
Българската история разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. От друга страна, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви.
Авторът Стивън Констант го описва като "Фердинанд Лисицата".
автор : Ивайло Кючуков, actualno.com