Движението за реална демокрация (ДРД) „Идея за България” предлага нов обществен модел за България като ДЪРЖАВА НА ВСЕОБЩОТО БЛАГОДЕНСТВИЕ, известна на запад с названието" Welfare State"( европейската социална държава), считана в нашето съвремие за най- развития държавен модел правова и социална държава, със собствен демократичен модел известен с името "реална демокрация" и най-развития демократичен модел в света.
За да бъдат внедрени принципите на европейската социална държава ние направихме нов тип ДЕФИНИЦИЯ която да послужи за нейна ИДЕОЛОГИЯ. Дефиницията е наше оригинално научно дело и първо в Европа.
До сега са правени опити за дефиниция на социалната държава, които са засягали само социалната и страна. Настоящата дефиниция е първи опит да се определи правова страна на социалната държава и основните принципи на нейния демократичен модел"реалната демокрация".
Социалната държава започва да се изгражда в края на 50-те години, като до ден днешен тя е развила не само социалната си страна, но е развивала непрекъснато своята правова страна и демокрация и сега, в 21 век, се счита за най- развития държавен модел в света социална и правова държава със свой демократичен модел, който аз наричам "реална демокрация".
В нашето съвремие на 21 век има действащи два капиталистически обществени модели в света с крайно различни и антагонистично противопоставящи се идеологии и които изцяло заменят действащия до II Световна война един капиталистически обществен модел, описан в „Капитала” на Карл Марс.
(1)Европейската социална държава( (welfare State) с нейните три стълба- (1)демократичния модел"реалната демокрация", силата на (2)правовата и (2)национална държава.
(2)Неолиберализмът на САЩ като нова идеология ( известен още с имената"глобализъм","корпоративен капитализъм", финансов капитализъм"(financial capitalism) и претворен в американската неолиберална държава, става икономически и обществен модел на САЩ по времето на управлението на Рейгън и е разпространен по цял свят със специална държавна политика чрез инструментите му- "Отворено общество" на Джордж Сорос, МВФ и Световната банка.
Неолиберализмът нанесе огромни щети на целия свят в последните 20 години, понеже отрича реалната демокрация, правовата и националната държава. Той се различава от класическия капитализъм описан от Карл Маркс в "Капитала" с нови елементи:
1) глобалния пазар с диктатура на пазара, който руши националната държава;
2 ) водеща финансова олигархия( частните банки);
3) унищожаване на демокрацията, която човечеството успя да изгради до сега.
С навлизането си в Европа неолиберализмът влезе веднага в силен антагонистичен сблъсък с европейската социална държава и започна да я руши.
Той бе внесен в Европа от десните сили-консерватори и либерали, като през 80-те години те захвърлиха старата си либерална идеология и възприеха новата идеология на неолиберализма. След тях центристите -християндемократи също приеха неолиберализма.
Неолиберализма бе възприет и от левите сили в лицето на социалдемокрацията и ги провали напълно. Социалдемократите захвърлиха своята марксическа идеология и приеха неолибералната, така социалдемократите станаха най-големите предадели на идеята на "Европейската социална държава", която строяха до тогава. Неолиберализмът разрази последната ”Световна финансова криза" с начало 2007 г. и донесе банкрута на американската икономика, свали я от първото място на световна икономическа сила и я направи „идеология на вчерашния ден”.
Строителството на „Държава на всеобщото благоденствие„ е дело на МАРКСИСТКАТА ИДЕОЛОГИЯ изградена върху "Капиталът" на Карл Маркс в нейните два варианта: западния - социалистически( социален) и източноевропейския- комунистически.
Строителството на социалната държава става изключително градивен обществен идеал на всички европейски народи след Втората световна война и остава най-успешната и прогресивна политика на Европа в нейната най-нова история.
Социалната държава роди съвременната правова държава, което е първо голямо нейно постижение. Сега социалната държава се счита и за за най-развитата правова държава в света и най-развит държавен капиталистически модел.
Второто голямо постижение на социалната държава на Европа е, че роди свой демократичен модел “реална демокрация”(преведено от real democracy) и с това издигна демокрацията на 20-ти век до нови върхове. Сега "реалната демокрация" на европейската социална държава се счита за най-развития демократичен модел в света. Нейните железни принципи са вградени в правовата държава. Тези две страни на социалната държава, я различават коренно от “представителната демокрация¤
"Реалната демокрация" на европейската социална държава е нейната"имунна система" за запазване на свободата и защита на националните интереси.
Социалната държава е продължение на най-добрите традициите на Европа и идеите на Френската революция, тръгва като лява социалистическа политическа идея след появата на епохалното произведение на Карл Маркс "Капиталът". Реално тя започва да се изгражда след II Световна война в двете части на Европа-източна и западна в два вида-"социалистическа" и"комунистическа", но само западноевропейския тип "социалистическа" успява да се изгради и носи името"социална държава".
В западна Европа социалната държава започва да се гради от западноевропейските леви сили, но центристи и десни либерал- консерватори също вземат участие в изграждането и. Тя не се налага с политически решения отгоре надолу, а се развива отдолу нагоре с естественото развитие на обществото и т.н." народовластие" и това я прави отворена система за непрекъснато развитие.
В източна Европа изграждането на социалната държава се извършваше без демокрация и правова държава, в действащата сталинистка политическа система без свобода на словото и политически плурализъм, в условията на тоталитарна държава и това стана главна причина за неуспеха и пропадане на системата. Там последните елити на единствените им партии - Комунистическите в края на 80-те години захвърлиха марксическата идеология на Комунистическата партия, като приеха новата неолиберална идеология идваща от САЩ и се преименуваха в "социалисти", после без да питат народите си вкараха неолибералния американски модел.
В България той бе вкаран с Плана "Ран Ът" направен от новородената БСП, в Русия с плана "Дълес" от последния елит на КПСС-Горбачов-Елцин.
Неолиберализмът спря демократичното развитие на източноевропейските млади демокрации и отне възможността им да създадат правова държава, унищожи техните икономики и социални системи, роди политическа мафия, направи ги пълни американски сателити. Източна Европа е с най-големи поражения от неолиберализма.
В старите членки на ЕС от Западна Европа по изграждането на социалната държава най-активно се работи от 60-те години на 20-ти век до сега и до ден днешен тя непрекъснато се е развивала възходящо.
В началния си път в двете части на Европа социалната държава стъпва на „Кейнесианството”(държавно-планов(регулиран) капитализъм), което владее цяла Европа след Втората световна война и има още едно име"социален капитализъм".
Негов баща е английския икономист Джон Мейнард Кейнс, който изгражда теорията си за социалния капитализъм стъпил върху "Капиталът" на Карл Маркс.
В средата на 70-те години, след като „Кейнесианството” показва изчерпване на идеите си във времето, в западна Европа социалната държава започва да приема либерални черти в икономиката си предимно в либерализация на частната инициатива и свобода на предприемаческия дух.
Социалната държава реализира всички надежди на Карл Маркс, заложени в "Капиталът", тя ликвидира завинаги експлоатацията на труда, бедността и мизерията, създаде социално устойчиво общество, промени старото класовото съотношение в обществото, даде средствата за производство и националните богатства в ръцете на народа, да ги управлява и направява сам съдбата си. За това Карл Маркс вече не е актуален и старата лява идея на Европа е мъртва.Социалната държава на Европа сега търси нови пътища напред да отбие ударите на неолиберализма, изгони от Европа и развие своята реална демокрация. Търси се новия Карл Маркс, който да опише сегашната фаза на капитализма-"неолиберализма" и отвори пътя за раждането на новата лява идея на Европа, която цяла Европа търси сега усилено.
Най-висок връх на развитие социалната държава достига в северноевропейските народи-Финландия(сочена за водеща в групата), Швеция, Норвегия, Дания, в Средна Европа - в Холандия, Германия и Австрия, считани и за най-развитите икономически развити страни в Европа. В тези 7-държави социалната държава е призната за най-високо развит демократичен модел правова и социална държава. Силата на правовата държава в тях брани социалната държава от пораженията на неолиберализма и в тези страни неолиберализмът е нанесъл най-малко щети. Докато в останалите страни на Европа, където слабо работи върховенството на закона( правовата държава), неолиберализмът нанесе огромни щети.
След като през 80-те години неолиберализмът навлезе в Европа и европейското политическо пространство от ляво и дясно прие неолиберализма, социалната държава загуби политическите носители предимно от социалдемокрация, строителството и спира и преминава в застой.
Сега социалната европейска държава търси новите си политически носители, с новите леви политически идеи за своето развитие.
7-те европейски държави, изградили най-добрата социална държава, единствени в Европа не бяха засегнати силно от разразилата се световна финансова криза от 2007 г , там моделът социална държава устоя на кризата, показа своята жизненост, състоятелност и доказа, че продължение развитието на европейската социална държава и на нейния демократичен модел"реалната демокрация" е новият обществен идеал на европейските народи, новата ЛЯВА противопоставяща се ( опозиционна) политическа идея на Европа срещу неолиберализма, за неговото изтласкване от Европа и моделът –държава на европейското бъдеще.
Следва натисни ДЕФИНИЦИЯ НА СЪВРЕМЕННАТА ЕВРОПЕЙСКА СОЦИАЛНА И ПРАВОВА ДЪРЖАВА( ДЪРЖАВА НА ВСЕОБЩОТО БЛАГОДЕНСТВИЕ)