jenia_stefanova:
Лешек Балцерович е икономист, бивш министър на финансите и вицепремиер на Полша и бивш управител на Полската народна банка. След падането на комунизма е известен с плана си за т.нар. шокова терапия, благодарение на който страната направи преход от планова към пазарна икономика. В момента е председател на европейския икономически институт Bruegel.
Г-н Балцерович, научихме ли нещо от кризата?
- Зависи за коя страна говорим. САЩ например имат голям фискален проблем и дори на тях ще им се наложи да се сблъскат с него рано или късно. За да се справят с това, са необходими предотвратяващи мерки, тъй като фискалните проблеми не се появяват първоначално в катастрофална форма. Необходими са фискални правила. Например в Полша имаме забрана публичният дълг да надвишава 60%. Това все още е доста високо, но поне е по-добре от нищо. Разбирам, че в България дискутирате фискален пакт, който включва да се ограничат държавните разходи до 40% от БВП и бюджетният дефицит до 2% от БВП. Това е много важна стъпка, за да се тушират фискалните проблеми. Едно от заключенията от дълговата криза в ЕС е, че страните трябва да имат фискална конституция.
Печелим или губим от кризата в Гърция?
- Печелите, ако въведете фискална конституция. Така ще бъдете спасени. Защото тогава ще бъде много трудно за всяко правителство да увеличи разходите, публичния дълг и данъците. Ако направите това, ще бъдете на страната на печелившите. Лошата фискална политика включва прекалено харчене и висок дефицит като в Гърция, но и високи данъци като в много европейски страни. Ако следвате лоша политика, ще имате проблем, независимо дали сте в еврозоната или не. Необходима е фискална дисциплина.
Кои са силните и слабите европейски икономики с изключение на Гърция?
- Гърция е специален случай заради акумулирания публичен дълг, който е в размер на 160%. Дори в Португалия, Италия и Испания е по-малко. От друга страна, в Гърция могат да се проведат много реформи, защото там има толкова много отклонения. Така че те може да отбележат растеж, ако представят необходимите реформи. Гърция не е безнадежден случай. Ситуацията им е по-добра от тази в Полша през 1989 г. Най-силните икономики са онези, които са провели правилните реформи – Финландия, Германия, Швеция. В някои случаи това е станало след претърпяна криза, но това показва, че са си научили урока и са си взели необходимите поуки.
Какво смятате за пакта "Евро плюс"?
- Той се състои от много празни думи. За страните е по-добре да се фокусират върху своите проблеми и да предложат решения във вътрешен план. Не трябва да очаквате, че ЕС ще реши собствените ви проблеми. Трябва да се въведат благоразумни регулации, от които се нуждаят правителствата. Защото правителствата трябва да бъдат ограничавани, за да не вземат лоши решения. Има много примери за това, че правителства, които не са ограничавани, следват лоша фискална политика. Такъв е случаят в Унгария, тъй като там управниците се надпреварваха кой ще обещае повече.
Как си представяте ЕС след 10 години?
- Европейският съюз и еврозоната ще продължат да съществуват. Ще сме си извлекли някои поуки от сегашната криза, като например нуждата от по-голяма фискална дисциплина.
Какъв е най-големият проблем на България?
- Най-голямото ви постижение е, че успяхте да редуцирате публичния си дълг. Вярно, че имахте спад в БВП през 2009 г., но това, сравнено с други страни, е сравнително умерено. Една от причините е, че имате фискални буфери. Сега икономиката ви отбелязва растеж и износът се увеличава. Успяхте да редуцирате дефицита по текущата сметка. Но също така трябва да откриете проблемите си и да работите върху тях, като например ограничената конкурентоспособност. Но това е поправимо. България е показала, че може да постига успех.
Можем ли да направим сравнение между полската и българската икономика?
- В Полша стартирахме реформите по-рано. Вие също имахте добър старт, но и финансова криза в периода 1996-1997 г., а ние я избегнахме. Но след правителството на Иван Костов имахте социалистически кабинети с много неблагонадеждна политика. Друга разлика е, че още в началото ние постигнахме голяма конкуренция в полската икономика. Но фискалната ви политика е успешна. България е в по-добра ситуация от Полша по отношение на бюджетния дефицит, за което трябва да поздравим сегашното правителство. Но и предишните ви правителства бяха много внимателни в това отношение.
Защо Китай е толкова успешна икономика, след като не спазва конвенционалните принципи? Колко ще продължи този успех?
- Китай беше много беден заради комунизма. А бедните страни с една добра политика могат да растат по-бързо от държави, които са вече богати. Същото се случи преди това и с Япония. Така че това не е чудо. От друга страна, Китай постига такъв ръст не заради социализма, а защото изоставя социализма и се движи към една по-пазарна икономика, но без декларации. По-голямата част от китайската икономика е частна и тя се отвори доста към външния свят. Когато направиш такава огромна промяна, започваш да бележиш ръст. Китай не е изобретил по-добър социализъм, а го изоставя.
Източник: www.capital.bg
jenia_stefanova:
Много добре казано - кратко, ясно и точно. Единственото, което остава да се промени в Гърция е културата, при нас също. ;)
hiba:
Не споделям оптимизма на Балцерович. Соц-държавите имаха дългове в % висок спрямо БВП, но в номинално изражение бяха ниски. 1990 г. България фалира заради дълг от 12 милиарда долара, които по-късно, в процеса на изравняването на цените със Западна Европа станаха поносими като бреме (не споменавам хиперинфлацията на левовия дълг и редуцирането на външните междудържавни дългове, защото не се знае колко попречиха и колко помогнаха) А такъв потенциал при Гърция няма. 400 милиарда евро са съвсем друга цифра.
prakov:
Без и за момент да подлагам на съмнение авторитета на Лешек Балцерович, бих си позволил да не се съглася с него по въпроса за Гърция. Няма да влизам в излишна полемика, но бих споменал факта, че въпреки сигналите за скрити "козове", различни потенциални резервни средства на финансиране, външни инвеститори и контролирани финасови и пазарни потоци, Гърция няма да избегне фалита. Това е оздравителния процес и за целия ЕС. Иначе споделям изцяло оптимизма за бъдещето на съюза след реформирането му.
alexppp:
Човекът дава само общи насоки. Не може да искате в кратко интервю да прави задълбочен анализ. Говори за възможности. A дали ще станат, никак не зависи от него, а от гърците.
Имат потенциал за свиване на разходите, ние сме го правили аман вече колко пъти и продължаваме. И още много можем да ги ограничим. Даже сме сравними по пилеене. Те имат 10 пъти нашия БВП и 10 пъти нашата администрация. Значи и ние сме за мустака. 1:10.
Интервюто е взето от форума на https://www.kpd.bg/forum/index.php?topic=199.0%3bwap2
2010 г.
Препоръчваме ви да прочетете нашия коментар от 2013 г. ПОЛША СЛЕД НЕОЛИБЕРАЛНИТЕ РЕФОРМИ НА БАЛЦЕЛОВИЧ
Идея за България