или се правят на заспали.
Едните ги надвил гладът,
а други са преяли.
И както в оня царски двор,
/ но царят е офейкал /,
спят съдии, спи прокурор
с престъпникът на пейката.
Заспал владика, а до него поп,
спи права славно църквата,
не можеш ги събуди с топ,
спят, даже и похъркват.
Ти казваш: "Бог ще им прости!"
Но него кой го чува?
А може би не къртиш здраво ти,
а само дремеш и сънуваш...
Сънува българинът как яде.
И пак държавен е бостанът!
А ромът пък дори насън краде,
каквото е останало...
Сънува нашият велик войник
маршалски жезъл в раницата.
Сънува и продажен политик
все мекото на баницата.
И на децата дал вълшебен прах,
сънят не ги пожалил,
направо пред училищният праг,
учителите - до един заспали.
В държавата, като във гроб,
спи лекарят, когото някой чака,
спят пътници в трамвай или метро,
а върху релсите заспал е влака.
Селата спят и градовете,
спи кротко огънят в камината.
И сякаш спим не двадесет и две,
а цели сто години.
Спи даже гордият Балкан,
спи майката му стара!
Ти виж: като заспал вулкан
е цялата България.
А гърците не спират и вървят,
един от тях, уплашен и учуден,
шепти: "Виж, българите спят!
Ш-ш-шт! Тихо, да не ги събудим..."
Тома Троев