От евангелските текстове го знаем още като "Лобното място".
Три кола на върха, забити здраво в земята. Те са си там.
Сглобяват напречните греди. Всичко е отработено преди това стотици пъти. Осъдените бързо са разпнати, Исус в средата, съратниците му - отстрани.
И тогава на римляните, по точно на "добрият" Пилат му хрумва друга, "страхотна" идея. Малко са били издевателствата, подигравките, малко е тръненият венец на главата на Исус, трябва по някакъв начин още да му се присмее и да го унижи. Нарежда на стотниците си да донесат дъска, боя и писец. Сяда и със замах пише нещо, пише дълго и всички около него чакат и се питат какво става?
Обикновено всичко става набързо, и римляните, като си свършат "работата", си отиват.
Най-после надписът е готов. Пилат дава дъската на войниците и те я поставят най-отгоре, над главата на Спасителя. Надписът гласи: "Исус Назорей, Цар Юдейски".
Първосвещениците и фарисеите плахо се доближават да прочетат какво пише. Надписът бил, казват евангелията, на три езика: на еврейски, гръцки и латински.
И тогава първосвещеникът Каяфа отива при Пилата. Същият Каяфа, нали помните, който преди това беше казал: "По-добре един човек да загине, вместо да се погуби цял народ."
Та отива той и казва на Пилат Понтийски: "Написал си: "Цар Юдейски".
"Е?" - пита Пилат.
"Трябваше да напишеш - поучава го Каяфа - така: "ТОЙ КАЗА: Цар Юдейски съм."! / Иоан 19:21/ ( Курсив мой ).
Изключително важен момент!
Какво става?
Ами от надписа излиза, че там наистина е разпънат цар на юдеите!
Хълмът е бил близо до големия град, оттам ще минат стотици и хиляди юдеи, елини и римляни. И какво ще си кажат: "Тоя човек е бил важен, той е бил Цар!"
Богатите сред юдеите: садукеи, фарисеи и книжници, никога не са припознавали Исус от Назарет за Цар, за човекът, който е призван да поведе техният народ и да ги избави от римляните.
Те са очаквали друг, оня, който ще е от царски род от Мойсеевото коляно!
Появил се е някакъв бедняк, / И то откъде - от Галилея! /, повел след себе си дрипльовци и разбойници, събрал се с "грешници", както пише в евангелията - никакъв цар, никакъв водач не може да бъде той за тях!
Да ви се струва това познато?
Ами да, нали и по-късно и в нашата татковина ще се случи същото. Нали и ние си имаме "Лобно място" - върхът Околчица!
Преди два дни беше това! Нали там загина Ботйов, героят, и се сбъднаха думите му, сбъдна се пророчеството му: жалееха за Него "земя и небо, звяр и природа"!
Е, истина е всичко това, ама за бедния български народ.
Ама я питайте, другите, богатите, хората от сой, хората от "Добродетелна дружина"?
Ами я питайте висшия ни църковен клир, висшите ни първосвещеници?
Да видим те какво ще ви кажат за Ботев!
Кой, Ботьов ли бе, този нехранимайка, този бедняк и разбойник! Него ще ми давате за пример? Той ще освободи майка България?"
Хайде холан!
И ние сме българи, и ние сме патриоти, ама не става така, юргулешката, тази работа, трябва акъл...
И пари, разбира се! И да се допитаме първом до руския цар, и да се реши преди туй църковния въпрос, и да се просвети първо народа / право дума Каравелова, на, той е разумен мъж /, пък после ще се освободим, не му е сега времето!
За първосвещеникът Каяфа Исус е бил това, което е бил Ботев за нашите чорбаджии и духовници - съмнителна личност, бунтар, с когото по-добре да си нямаш работа.
Че е Лъжепророк,че е Лъжецар, това трябвало да пише на дъската!
Пилат Понтийски го погледнал, после погледнал към надписа си. Бил го написал на три езика с такова старание! Хайде сега, нова дъска и още половин час писане!
И за какво?
И знаете ли какво отвърнал на Каяфа?
Ами само махнал с ръка отегчено и рекъл: "Каквото написах, написах."! / Иоан 19:22 /
Следва продължение.
Автор Тома Троев
На горната снимка-Паметникът на връх Околчица издигнат 1938 г.
Връх Околчица във Врачанския балкан.
