Каквото е било, било.
Изпрани до една са вече ризите му.
Наричаха го най-голямо зло.
Но аз не го нарекох комунизъм.

От него най-далече сме били,
когато казваха ни, че сме близо.
И от небето манна трябваше да завали...
Но аз не я нарекох комунизъм.

От тези, дето всичко им е дал,
от тях сега да имал съм да взимам...
И Бог ли, Дявол ли го е създал?
Не зная, ала не е комунизъм.

В Русия бил, в Китай и в Бангладеш.
Аз търсих го и в глобуса се взирах.
Империи, държави колко щеш.
Но никъде не виждах комунизъм.

Европа, вдигнала ръце, се отърва.
А после ей така ни го хариза...
Ни рак, ни риба бе - и затова
кажи ми, как да кажа - комунизъм?!

И ти си бил идейно подкован,
мирисал си го, даже си го близвал...
Ала за разлика от тебе, на това
аз никога не казах комунизъм.

Макар да беше недоносче той -
от кофиоза дето не излизат,
те дадоха му гръмко име: "Строй"!
Но аз не казах, че е комунизъм.

А други казваха: "На Мавъра е син!"
Но философите със всяка не излизат,
а пък идеите им - техните жени,
не са родили още комунизъм...

И оттогава все накриво ни върви:
червени първо, после - сини,
ала червен е синоним на син, уви,
а комунист е омоним на комунизъм!

Невиждан, чакан като някакъв Годо,
уж тука е, а все не влиза и не влиза -
защото Господ в своето гнездо
седи и още мъти комунизма.

Но някой ден Земята ни, като яйце,
ще се разпука... Приказна и близка,
о, Господи, каква велика цел -
и нея ти наричай комунизъм!

Роден си от Земята - да твориш!
Ти, острие на копие, смъртта пронизал...
Отдавна вече огъня открил -
сега остана да откриеш комунизма.

Автор: Тома Троев