"Не съм достоен да завържа връзките на сандалите му„ - казва Иоан за Исус.
" Не познавам друг по-велик човек от от Иоан Кръстител." - това са пък думите на Христос.
Преди две хиляди години, в началото, не Исус от Назарет, а Иоан Кръстител е бил популярния пророк в Галилея и Юдея. Представете си го като нашият Иван Рилски, пустинник, отшелник, който живее някъде вдън горите, в една пещера... Разнесла се е славата му на чудотворец от уста на уста и десетки и стотици отиват при него с надежда за изцеление.
По-късно същото ще прави и Исус. Още като слиза от планината след срещата си с Иоан, приближава се до него един прокажен и му казва: " Господи, ако искаш, можеш ме очисти." Исус протегна ръка, докосна се до него и рече: искам, очисти се!
И той веднага се очисти от проказата." / Мат. 8:2,3 /
Тогава къде е разликата между Иоан и Исус?
Първо, в това, че Иоан дава опрощение. Той казва така: Ето, идва Царството Божие. Искате ли да влезете в него?
Естествено, кой не иска това!
Ала има едно условие, в Царството Божие ще влязат само тези, които нямат грехове!
Е, ще кажете вие, че има ли на света човек безгрешен?
Така е, отговаря и Иоан, но ето, аз ще ви дам опрощение за греховете ви до днес, ще ви пречистя с вода и вие, вече пречистени и покаяни, ще бъдете готови за великия ден!
Всеки ли е могъл да се пречисти така от греховете си?
Предполагам, че да и от тук идва голямата популярност на Иоан Кръстител. При него са ходели и юдеи и римляни, и бедни и богати...
Макар че пък от друга страна, имало е фарисеи и книжници, които са негодували: кой си ти, казвали са, че даваш опрощение, това може да прави само Бог!
За да ви стане още по-ясна ситуацията, ще си позволя да направя още един паралел, още едно сравнение, този път с българската пророчица Ванга.
Така, както днес православната ни църква отрича Ванга, по същия начин тогава, преди два века, юдейските първосвещеници не признавали Иоан Кръстител, или, по-точно, не припознавали в негово лице оня чакан от тях пророк, както е писано в техния Стар завет.
Фарисеите / книжниците /или до ги наречем по модерному, учените, образованата прослойка, също били скептично настроени спрямо пророческите заложби на този странен пустинник, досущ както днес един учен и образован човек се отнася скептично и не вярва във врачки и баячки.
Естествено. Ако бях живял преди два века в Юдея, най-вероятно аз самия щях също да бъда сред тези книжници.
Е, ние сме все пак малка прослойка от обществото. И точно както Ванга бе търсена и почитана от българския народ, по същия начин и и обикновените юдеи са търсели при Иоан Кръстител спасение.
А може би тайно и всеки друг, независимо от общественото си положение, защото все пак знае ли човек...
Исус от Назарет остро е негодувал срещу това фарисейско поведение. Вие казвате, говорел той на фарисеите и първосвещениците, че Иоан не яде и не пие, живее като отшелник, смятате го за луд, а пък ето, аз ям и пия вино, събирам се с грешници, а и в мен не вярвате?!
Стигнахме до първото голямо различие между Иоан и Исус.
Иоан Кръстител не връщал никого и на всеки, който дойде при него, давал опрощение за греховете му.
Исус Христос, напротив, както добре знаете, казвал: по- лесно камила ще мине през иглени уши, отколкото богатият да влезе в Царството Божие!
Исус бил Спасител, ала само за бедните и онеправданите.
Иоан обещавал спасение на всеки, който се причести.
Но какво се получава?
Защо тогава се наричаме "християни", а не "кръстияни"?
Нима цялата Църква, особено католическата, с това, че ни дава опрощение на греховете ни, с "индулгенцията", с повечето си днешни ритуали, не е повече следовница на Иоан, отколкото на Исус?
Просто задавам един въпрос. Помислете си, а аз продължавам по-нататък.
Втората голяма разлика между Иоан и Исус. Иоан, подобно на Иван Рилски и Ванга през цялото време е бил в своята "свещена обител". Хората са го търсили и намирали там.
Обратно, Исус Христос още отначало е започнал да обикаля от град на град и от село на село. Първо в Галилея, а после и в Юдея. Не хората са идвали при него, а обратно, той е отивал при хората.
На кого ви прилича?
Това ви е познато?
Естествено, нали нашият апостол Васил Левски е правил същото!
Исус започва своята дейност от Капернаум. Ако отидете днес на екскурзия в Израел, там ще ви покажат къщата на Петър, където е живял Спасителя. Разбира се, това си е чиста проба туристическа атракция, защото къщата на първите двама негови ученици са били деца рибар, и са живеели в проста сламена хижа... И другите двама ученици са били деца на рибари, пак от Капернаум.
С колко слетовници тръгва Исус от този град?
Някой ще кажат - петима: Симон и Андрей, Яков Зеведиев и брат му Иоан, Филип от Випсаида.
Ала те забравят жените: Мария Магдалина, Иоана, която оставя мъжа си и отива с Филип, Сузана, "и много други, които му услужваха с имотите си." / Лука 8:3 /.
"Живи са още тези, които са ги видели." - пише Евтимий Търновски за светите братя Кирила и Методия. А тези, които са ги видели са, разбира се, учениците им, които идват в България: Климент, Наум и Ангеларий.
Уви, не може да се каже това за Исуса. От четиримата, които са в Новия завет: Матея, Марка, Лука и Иоана, нито един не е бил негов ученик.
Сега знаем, че тези четири евангелия са писани доста по-късно. Със сигурност най-ранното, това на Матей, е писано след 70 г., когато Ерусалим е вече разрушен от римляните.
Последното, това на Иоан, е най-късното, вече някъде към средата на втори век след Христа.
Светите отци, явно са били наясно с това, защото са разделили дори и тези четири "канонични" евангелия - първите три, обособени в отделна част, а Иоановото, стои някак самотно... Жалко, защото пък на мен от всичките най ми харесва именно "Евангелие от Иоана"! И то наистина е по-различно, ако щете, малко "по- модерно" и "белетристично". За разлика от другите, например, безлични, където авторът не присъства, Иоан си е позволил вече оня литературен похват, чрез който присъства и той в повествованието. Е, не по име, а само дискретно се нарича "ученикът, когото Исус обичаше"...
Но освен тези четири евангелия в Новия завет има още много други, обявени от църквата за неканонични, за еретични или най-малкото са апокрифи, общо около петдесет...
Възможно ли е някои от тях да са по-стари и да са писани наистина от ученици на Исус?
Блазни ме тази мисъл. Донякъде има логика, особено за скритите евангелия и ето защо.
Представете си обсадения от римляните Ерусалим. Стенобойните им машини бавно и упорито разрушават стените и сградите. Цели три годни продължава тази обсада. Три години героично се съпротивляват юдеите, бият се за свободата си и отбраняват града. А през това време други смели мъже и жени рискуват живота си и пренасят на по-безопасно място ценните ръкописи от Храма.
Как го правят?
Промъквали са се през подземните отходни канали за мръсната вода, през "канализацията", извън града, а оттам тайно са изнасяли пергаментовите свитъци надолу, чак до бреговете на Червено море. Скрили са тези свещени за тях книги в различни пещери край брега.
Ако е така, то тогава със сигурност тези текстове, гностичните евангелия, са по-стари и писани още преди разрушаването на Ерусалим. Значи ли това, че Евангелието на Тома или на Филип, на Юда и на Мария Магдалина са наистина от Исусови ученици?
Това, което знаем със сигурност е, че църквата ги е обявила за ерес и не ги е включила в Новия завет.
Дори и формално, стилистично погледнато, "Евангелие от Тома" е доста различно от каноничните. Можем да кажем така: те са проза, а то е поезия. Спомнете си "Азбучна молитва" на нашия Константин Преславски. Нещо такова е и "евангелието" на Тома. По форма поезия, като всеки ред започва с: "Исус каза:" и във всеки случай не е във формата на повествование за живота на Исус, каквито са другите евангелия.
Но има и друго. То е в същината на идеята. Днешната църква казва: "Царството божие е на небето."
Но представете си религиозна идея, в която се казва: Царството божие не е тук или там; бог е във всеки един от вас!"
За "Евангелието на Юда" би могъл да каже повече нашият колега Лео Бедросян, доколкото знам, е превел на български и то буквално текста, труд, който тук е уместно да спомена.
Много хора смятат каноничните евангелия за безинтересни, за разлика от гностичните. Всъщност не е така. Каноничните евангелия са също един богат, удивителен свят, но, разбира се, само ако ги прочетете, освободени от предразсъдъци.
Един от тях, вкоренен в масовото съзнание предразсъдък е, че апостолите около Исус са били дванадесет.
Всъщност са много повече.
В една наша църква са изографисани например тридесет и сред тях ликовете на две жени! Не е ли удивително! Кои са тези жени? Според мен са Мария Магдалина и Саломия. Последната се споменава в Евангелието от Тома, а аз му вярвам.
Но е имало и още много жени, тръгнали с апостола.
В евангелията пише, че те и други хора са продавали имотите си и са тръгвали с него.
Какво означава това?
Мисля, че са били готови да се жертват за едно общо, свято дело. Така по-късно в Пловдив, като избухва Априлското въстание, Кочо Честеменски запалва магазина и къщата си и се присъединява към бунта. И още двама-трима правят това. Но само толкова. За разлика от Перущица и Панагюрище, Пловдив не въстава.
По време на своя път към към Балкана и Ботевата чета минава през няколко села. Влизат в първото. От там с тях тръгват само няколко юнака. Войновски казва на Ботев, да запалим селото, за да тръгнат всички! Така се прави, такива са правилата на борбата! Но Ботев не разрешава...
Сто и двадесет души са били общо апостолите около Исус, мъже и жени. От тях той отделя 70 човека, най-опитните, най-верните. Изпраща ги, по двама, из цяла Юдея и Галилея. Казва им: ще тръгнете и ще минете през всеки град и през всяко село. "Вървете! Ето, аз ви пращам като агнета посред вълци." / Лук. 10:3 / Казва им още: в която къща влезете, яжте и пийте, каквото ви дадат,"...защото работата заслужава своята заплата." / Лук. 10:7 /. Където не ви приемат, и праха по подметките ви да не остане...
Апостолите се връщат след една година в Ерусалим и казват въодушевени: навсякъде ни приеха и ни последваха! Всички славят твоето име, Учителю и са готови за бунт!
Исус им казва: не се възгордявайте, не те служат на нас, а ние на тях!
А знаете ли кои градове изгонват пратениците на Исус или по-точно не ги пускат да влязат? Те са няколко само и / внимавайте сега! / сред тях - Випсаида и Капернаум! Да, Випсаида, селото на Филип и Капернаум, точно този град, откъдето тръгва Спасителя!
Исус е бесен: Горко ти Капернауме, горко и на тебе, Випсаидо, съдбата на Содом и Гомор е по-лека от това, което ще ви сполети, задето се възгордяхте!
Затова, казвам аз, хората оставяли къщите и нивите си и са го следвали. Заради предстоящият бунт срещу римляните.
А сега идва най-интересното. Ще ви кажа какво е станало след неговата смърт. Изминали са седемдесет години. Ерусалим е разрушен от римляните. Няма град - няма проблем! В империята се възцарява спокойствие. Юдеите, този героичен народ / не знам защо, но ние имаме някаква друга, превратна представа за тях /, са покорени напълно. Вече никой не готви въстание. Вече не е необходимо хората да изоставят и продават имотите си.
А християнската общност? О, тя се разраства! И ето как става това, по стара традиция. Имаше един мъж, Ананий, пише в Деянията на светите апостоли, с жена си Сапфира. Та тези Ананий и Сапфира продали имота си и дали парите на общността. Обаче вижте какво направили: не дали всичките пари, а скрили една част от тях за себе си.
И Петър пита Ананий: Анание, за колко продаде имота си? Защо скри от стойността на нивата, защо ни излъга, нас и Бога? И "като чу тия думи, Анания падна и издъхна..." /Деяния 5:5 /.
После идва жена му, без да знае какво се е случило. Петър и нея я пита: кажи за толкова ли продадохте нивата? И тя като казва : да, той и отвръща, наговорили сте се, ала ето, мъжът ти го изнесоха преди малко през вратата с нозете напред, и тебе така ще изнесат!
"И тя веднага падна пред нозете му и издъхна." / Деяния. 5:10 /
Ананий и Сапфира са дадени като лош пример, за поука, а иначе "...който имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите." /Деяния. 4:37 /
Така е направил един друг добър човек, Иосия. Така правят всички: "...които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото." / Деяния 4:34 /. И ето я сега идиличната картина, ако някой от вас запита защо: "... и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо..." / Деяния 4:32 /.
Какво е станало?
Ами същото, което по-късно е станало през 19 век. Една, отначало хуманна идея на Маркс, се е изродила в една отвратителна идеология, наречена марксизъм-ленинизъм. От идеите на друг велик немски философ се е възползвал един австрийски пишман художник и ефрейтор с малки мустачки и я е превърнал в още по-отвратителна идеология.
Така и идеите на Спасителя, който е обещавал на бедните и поробените свобода и Царство божие на земята, по някакъв странен "диалектически" начин са били преобърнати в своята противоположност... "Христовата църква" лека полека е започнала да набира мощ, подобно на съвременните финансови пирамиди. Само че, напротив, съвсем не се е сгромолясала. Запитайте се защо.
Автор: Тома Троев
p.s. началните части на романа ИСТИНСКИЯТ ИСУС 1,2,3 ще прочетете в блога на автора ТУК