Може би ще бъдат прекалено големи обобщения и жестоки изисквания към днешния ни герой, ала някъде дълбоко в подсъзнателните ни глъбини, не са ли точно такива очакванията на цялата ни нация?
През тези двадесет години, ние все очаквахме на бял кон да дойде „героя”. Героят ще дойде тържествено, Той ще е велик, ще дойде и ще ни спаси! Само името му беше различно: Желю, Иван, Симеон, Бойко...
Но когато след 20, след 45 или след 100 години няма промяна и въодушевлението отстъпва място на апатията и разочарованието, нациите и тогава не губят надежда, те не се предават, просто престават повече да се надяват на Героя, а чакат Месията.
Вече нямаме нужда от повече Герои.
Сега нацията има нужда от мъченици.
Преди 20 години ние имахме един мъченик. Илия Минев. Но тогава седесарите съзнателно го вкараха в „девета глуха”. И изкараха на преден план „Героите”: Иван Костов и Симеон...А голямата ни вина, и моята, и твоята, читателю, на всеки един, и това страшно ще ни тежи, че го оставихме там, в забвение, да си отиде, като че ли и това ни беше малко, ами оставихме да се разруши и да си отиде и родната му къща, която трябваше да превърнем в място за поклонение.
Най-голямата тайна на този свят не е гравитацията, а това, което наричат „масово съзнание”.
Когато една нация има нужда от мъченици, тя си ги създава. Но как точно действа масовото съзнание, как става магията?
Мисля, че присъстваме и сме свидетели не, участници - тъкмо в нейното зараждане!
Разбира се, медиите, телевизията особено, се опитаха, както винаги, / на тях това им е работата /, да ни излъжат!
Ето ви го „терориста”, българина, извършил въоръжен грабеж на банковия клон в Сливен! Терористът произвел изстрели, имаме тежко ранен, имаме взети заложници, имаме най-после и ние, българите, по подобие на американците / на колко филми сме го виждали всичко това, боже, а сега, на, вече и на живо! / , имаме и ние вече най-после своя български екшън!!
И този екшън бе предаван по телевизията, пряко, като някакво реалити-шоу и още помним въодушевеното лице на водещата това шоу, Ани Цолова, дълбоко вживяна в ролята си, сякаш е избрана от съдбата да ни покаже целият филм на живо, и ето го най-после терористът с вдигнати ръце, появяват се белезници, кратко колебание, той ли е, не е ли той... да той е, злодеят най-после е заловен, белезниците щракват, щастлива развръзка, хепи енд, както се казва...
Ала нещо в този сценарий по американски образец куца, уважаеми читателю!
Някак си не се връзват нещата, взе да си казва после народа...
И двадесет и седем годишния българин Стефан Стефанов съвсем не се оказа злодеят и бандитът, какъвто се очакваше да бъде...
Престъпникът Стефан Стефанов се оказва, един обикновен, кротък средностатистически български мъж, имащ да изплаща малък заем / повечето от нас имат много по-големи! /, с проблеми, сблъскал се бюрокрация, с корупцията и неправда, но най-вече, сблъскал се с онова нещо в българската действителност, което се нарича липса на перспектива, с отчайващата липса на перспектива, на невъзможност да се намери изход!
Престъпникът Стефан Стефанов се оказа като всеки един от нас!
„Защо го направи – казва най-добрия му приятел – не е това начина!”
„А кой е начина? – пита Стефан. - Просто трябваше да направя нещо, а не знаех какво друго...”
И срещу този престъпник се изправи силата на днешната ни полицейска държава, въоръжена със специални бойни групи и, разбира се, начело е Генерала... И с най-добрите професионалисти -психолози, разбира се, които трябва да направят всичко възможно, за да се предаде похитителят жив.
Защото сме загрижени за неговият живот – сякаш ни казва Държавата.
Ами ако бяхте загрижени за неговия живот, започнаха пък да се запитват хората, и ако бяхте толкова загрижени за живота на обикновения българин, защо сте го оставили този човек да стигне до това крайно действие?
Това е само първия, отговаря Държавата, бъдете готови да има и други такива случаи!
И тогава, изведнъж, се мярна някакво съмнение. И всички се запитахме: За кого всъщност бе загрижена в този случай властта: за живота на Стефан Стефанов? Или за живота на Властта?
Не беше ли целия този спектакъл по телевизията параван, зад който прозира страха на Властта, да не се окаже случаят ИСКРАТА, от който може да лумне пожара на народното недоволство?
Туниският пример е още пресен!
Нe беше ли доведен този български младеж до крайност от една враждебна, корумпирана и бюрократизирана държава, подобно на оня млад човек в Тунис, който се самозапали и от когото започна всичко?
Е, нашият човек не направи нещо подобно. Той се предаде. Не стана той жертвения агнец, не стана той искрата на българския пожар!
Няма да се превърне охранителят, който простреля другия, в мъченик.
Но няма да стане и другия, бодигарда на банката, простреляния, герой
Ще го предадат сега Стефан на съдебната ни система, ще си го осъди държавата и ще го прати там, където му е мястото... и като продължи живото му още по-отчайващ и жесток, ще се намери някой, който ще каже като Вазова: „Ех, бедни ми Стефане, защо не умря като мъченик в Сливенската банка!”
Отвратително е да търсим саможертвата, да чакаме някой да изгори, да чакаме искрата и тогава да се вдигнем и ние. Но май вече няма друга надежда...
А пък и нашия „огън” не е като тунизийския. Тунизийският „сух” „материал” пламва бързо!
Ние сме като ония трима златотърсачи на Марк Твен, които се загубиха в гората.
И като заваля сняг, не намериха път и вървят, вървят през снега, докато накрая се усетиха, че обикалят в кръг...
Помните ли, че имаха само три кибритени клечки? И като накладоха борови клонки, от първата искра не пламна огъня, и от втората клечка кибрит не можа, и накрая от третата се запали, ала, уви, тамън се зарадваха, падна отгоре пряспа сняг и го изгаси!
Ето сега, така и първата кибритена клечка при нас изгоря нахалост.
И от втората искра сигурно няма да се запали нашия огън, и от третата...
А какво стана с героите на Твен?
Само на крачка от тях, съвсем близо, е била хижата която са търсили в мрака!
Е, като се съмна, я видяха...
Дано и у нас най-после „се съмне”, и да не „изгарят” като кибритени клечки или като факли в мрака повече хора...Стигат ни толкова герои и мъченици!
Автор :Тома Троев
26 март 2011 г.
Повече за автора, ще прочетете в раздел натисни >>> АВТОРИ