Цялата голяма вселена с всичко в нея не е с нищо по-различна от най-обикновеното плодно дърво в двора на къщата ви.

И вселената, както и дървото, са израснали от един малък „атом”, от малко семенце, което, покълвайки, с течение на времето постепенно е израснало и се е оформяло в стебло, в  корона в огромна сложна плетеница от клони и листа – и най-накрая в цвят и плод.

Ако Земята е цвят, а после плода, ние, хората, сме семената в този плод.

Но най-важното в този „замисъл” е не толкова  в практическото проявление на диалектиката:  тезата - семенцето, неговата антитеза, неговото "отрицание" - самото дърво, а "отрицаниена отрицанието" - появата на нови семена в короната на дървото, а по-скоро в нещо друго, в БРОЯ на новите семена.

Само преди век населението на Земята е било три милиарда, а днес сме вече близо седем... и броят на хората продължава да расте...

Но това не е всичко.  През 15 век средната продължителност на човешкият живот е била 40 – 45 години, през 20 век е вече 60 г. , а сега – 75 години.

Ние родените днес на тази планета, живеем двойно повече в сравнение с нашите далечни предци и погледнато през техните очи, бихме изглеждали почти като безсмъртни богове!

Богове, не само заради продължителността на живота, но и също така  / и най-вече /  заради мощта, силата, която притежава всеки един от нас днес – резултат от едно дълго цивилизационно развитие и най-вече като резултат на промишлената и научно-техническата революция от 19 век насам.

Преди 2000 години в Юдея, в Ерусалим, а после и в Рим, се заражда и постепенно се налага християнския религиозен възглед за „Божието царство”. На небето или на земята, най-важното е, че той е обещавал бизсмъртие, и то съвсем скорошно: „Истина ви казвам, няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.” / Евангелие от Марка, стр. 63. 30 /.

Не само безсмъртие за живите. Очакваното „второ пришествие” на Христос ще възкреси и мъртвите, които ще станат от гробовете и ще заживеят вечен живот, редом до своя създател.

Тази идилична картина е пред очите на вярващите и вече 2000 години те очакват „чудото”,очакват го и вярват във възкресението.

Но в какво вярваме ние, какво очакваме, щом не вярваме в ТОВА възкресение и в ТОВА безсмъртие, обещавано ни от църквата?

На първо място вярваме в това, за което по-горе написах: че в човешката история е налице, е факт едно ясно изразено възходящо развитие, една еволюция, която го е направила много по-дълговечен, много по-силен и в много по-голяма  степен Творец и Съзидател, тоест реално го е приближила до образа на онова понятие за Бог, което църквата персонофицира в една тренсцедентална личност. В този смисъл, ако има нещо, което реално се е случвало през тези 2000 години , докато вярващите са чакали всеобщото възкресение, това е било фактът, че същите тези вярващи, без дори да го осъзнават, са ставали постепенно, през поколенията, все повече и повече ЛИЧНОСТИ, т.е. индивиди, притежаващи все по-голяма степен на свобода, съзидателна / или разрушителна! / сила, и лична отговорност за съдбата както на природния свят, така и на света, който сами са създали.

Следователно, вярваме в прогреса.

Тази нова вяра, обаче, съвсем не е трансцедентна, извънсетивна. Тя има материални измерения, които са около нас, а често и в самите нас. 

Контактни лещи, пейсмейкъри, регулиращи сърдечния ритъм, изкуствените стави, пръсти, кости, сърдечни клапани, крака, зъби, говорните и двигателните апарати са само началото. „Утре ще започнем да фабрикуваме – пише Жак Атали – изкуствени бели дробове, бъбреци, стомаси и сърца. ... А защо да не си представим невъобразимото? Защо да не си представим, че дори човешкият мозък ще бъде в крайна сметка възпроизвеждан изкуствено?...”  /Ж. Атали. Хилядолетие. С.,1992 г., стр. 124 /

Човекът, казва тази нова философия, не е това, което е, а това, което ще бъде.

Тук разликата между теизма и атеизма като изчезва, губи се.

Нали и за църквата сегашното състояние на съществуване, това, което сме, е само временно, а истинското ни битие е другото, това което ще бъдем на небето?

Но разлика все пак има и тя е съществена.

Да, човекът е проект, казва старата вяра, чието изпълнение е в ръцете на Бога, ние сме оставени на Неговата милост.

Да, човекът е проект, казва новата вяра, но изпълнението му, реализирането му е в наши ръце, няма друг, на когото да се надяваме, ние самите трябва да се направим богове.

      Ние вярваме в най-простата екстраполация, че ако тази тенденция се запази и продължи, човек ще живее до сто и над сто години, че медицината, физиката, биологията и технологиите ще продължат да се развиват, и след два века хората ще изградят много по-различен свят, а в края на хилядолетието –  под някаква форма  ще   постигнат „безсмъртие”.  

Но това също е вяра, защото не можем да знаем със сигурност.

Предполагам, че по същия начин и през следващите два века религиозните хора ще продължат да вярват в онова определение за „безсмъртието на душата”, дадено от църквата.

Но, предполагам, че ще стават и все повече хората, които ще вярват в безсмъртието на човека, което ще му дадат науката и технологиите.

По този начин това, което нарекох синтизъм, не е неверие, противопоставено на вярата, не е атеизъм, противопоставен на теизма.

Тук просто говорим за един „вид безсмъртие”, противопоставено на друг „вид безсмъртие”. И нищо чудно накрая да се окаже, че тези два възгледа не са чак толкова несъвместими, защото дори и в сегашната църква е започнало едно „насрещно движение” към  модерността, макар и с бавни и колебливи крачки...И някои от отците започнаха да говорят, че Бог е създал човека, но не да бъде пасивен и да чака, че нещата зависят и от неговата активност...

Автор:Тома Троев

България

23 февруари 2011

От същия автор натиснете >>>  ЗА СТАРАТА И НОВАТА ВЯРА -1

Повече за автора, ще прочетете в раздел>>> АВТОРИ