Ами това, което по-рано е станало на север от Средиземно море.

Ако бях един Георги Димитров, щях да кажа: "Колелото на историята се върти, дами и господа!"

Към окончателната победа ка комунизма в целия свят ли? Не, към окончателната победа на демокрацията, поне засега...

Колелото на историята е било измислено много отдавна, още когато първобитният човек е измислил другото колело. И на тези две колела, като с някакава двуколка, така да се каже, е тръгнал по пътя към прогреса. Някои обаче, въобще не са чували за него, а други мислят, че сега са го открили, както и че са открили топлата вода.

Трябва много да се внимава с това колело. Понякога може да го отървем и като тръгне по нанадолнището, отиде, че се не видя и не се знае какви поразии ще направи... Друг път е като магаре на мост, като се запъне някъде, та ни напред, ни надзад!

Колелото на историята е много голямо, достига до небето. Нашата днешна "политическа класа" се опита да превърне колелото на историята във виенско колело в някаква атракция, панаир или цирк. Виждаме как  са се настанили удобно на люлките, колелото на историята се върти, едни се качват нагоре, други слизат надолу, а после тези, които са долу, отново се изкачват нагоре и така до безкрай...

Но колелото на историята не е създадено да ни върти нагоре-надолу, а да върви напред.

Истината е, че нашето колело всъщност затъна в тинята и забуксува.

Парадоксът е, че забуксувахме в тинята, тъкмо когато правителството взе да строи магистрали. И току- виж другите народи: алжирците, тунизийците, египтяните  и дори сърбите, не дай си боже, накрая ни задминат, въпреки нашите магистрали!

Какъв срам!

Защото колелото на историята не върви по магистрали. Колкото и магистрали да направи Бойко Борисов, то няма да тръгне по тях. По магистралите, уважаеми читателю, един ден най-много да тръгнат танкове и войници, вместо колелото на историята...

Колелото на историята само си прави път. И ако има магистрала наляво и магистрала надясно, най-вероятно е то да тръгне направо, през просото.

Колелото на историята не обича утъпканите, сигурните пътища. И хората, които въртят това колело не са от ония, които вървят по златните павета, нито пък тези с мерцедесите.

Тези, които въртят колелото на историята, са като най-малкия брат от народната приказка за "живата вода":

"Аз ще тръгна наляво, казал най-големия брат, защото този път е най-пряк и е пътят на славата!"

"Аз ще тръгна надясно, рекъл вторият брят, защото този път е най-безопасен и е пътят на богатството!"

А най-малкият брат, глупакът, тръгнал направо, макар да знае какви беди го очакват.

Най-малките, дето ги смятат за глупаци, обикновено те въртят колелото на историята. В България обаче всички вече се правят на хитреци.

Слава богу, че  през 1876 година не било така. И през 1885 година не е било така,  иначе днес Пловдив щеше да е още столица на Източна Румелия. Но колелото на историята се завъртяло...

Днес обаче не ще, спря, а като спря нашето, спря и това на руманците, хак им е, сега и те ще ни чакат!

Какво да се прави? Днес младите предпочитат да правят любов, а като пораснат, ще правят пари. Но, колкото и да не ви се вярва, колелото на историята се върти не от тези които имат пари, а от тези, които нямат пари...

Някои казват, че трябва да чакаме да минат още двадесет години и да се родят други глупаци, които да завъртят нашето колело на историята.

И тогава най-сетне и у нас ще настъпи истинската демокрация и свобода, и България ще стане част от голямото семейство на демократичните арабски държави: Алжир, Либия, Тунис, Египет и Турция!

Автор: Тома Троев

6 февруари 2011г.