ГИАП                                                                                                                                                                                               

ХИПОТЕЗИ

Историята няма да ги оправдае, народа ни също, въпросът е дали ще успее, той народа, да ги осъди и кога

ГРОЗНИТЕ СТРАТЕГИЧЕСКИ ТАЙНИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНИЧЕСКИ МОДЕЛ

В края на 1989 г. България беше изправела пред реална опасност от избухване на между етнически- по-скоро между верски конфликт с непредсказуеми последици. Предпоставки и доказателства за това могат да се търсят много. Конкретна причина за ескалиране на напрежението се оказа решението на Държавния съвет и правителството на НРБ от 29.12.1989 г. наречено „За отстраняване на последиците от допуснатите нарушения при преименуване на туркоезичното и мюсюлманското население в страната” огласено в статия на в. Работническо дело подписана от А. Лилов.  Още при откриването на съвещанието на ръководството на МВР на 06.01.1990 г. Атанас Семерджиев, министър на вътрешните работи заявява „Обстановката е твърде сложна. За съжаление няма тенденции за спадане на напрежението.” За сериозността на положението и за наличието на реална опасност за граждански я мир в страната може да се добие престава от първата част на материала, към която е приложена  стенограмата от съвещанието /122 СТР./ .В изказванията си колегите правят анализ на реалната взривоопасна обстановка в страната и сочат причините довели до това. Няма в новата ни история по-задълбочен, и автентичен анализ на обстановката, направен от хора реално участвали в събитията по смяна на имената на българските турци. В изказванията личат и болка и гняв и тревога за съдбата на България.  Смятаме и знаем, че до това съвещание самозваните ръководители на страната не са имали реална представа за заплахата и пропастта до която са довели страната. Напротив в тяхната наглост и цинизъм, проличало в изказването, макар и частично фалшифицирано, на Ал. Лилов, секретар на ЦК на БКП тогава, те самоуверено продължават да смятат, че българския народ е послушна безропотна маса, а службите за сигурност ще се подчиняват безпрекословно както винаги до сега. Ще хвърлят милицията и служителите на държавна сигурност в потушаване на конфликта, а те пак ще се измъкнат чисти и невинни. Шока и разочарованието за тях бяха големи когато усетиха и разбраха, че тази дето са я мислили няма да я бъде и те бяха готови на всякакво предателство спрямо народа си само за да спасят кожата и властта си. От този момент последваха действия които трудно могат да бъдат разбрани и обяснени от всеки що годе нормално и с чувство за отговорност и дълг към народа си мислещ човек.

________________________________________________________________________________

plotokratia /гр/ форма на държавен строй, при който властта принадлежи на богатите. (плутократи)

demokratia /гр/ политически строй, при които властта  принадлежи на народа.

Ние, част от екипа пишещ тези редове, присъствахме на съвещанието  и от тогава с внимание следим и анализираме събитията в страната. Ние не можехме да допуснем, че ще станем свидетели на такова мерзко национално предателство, което ще доведе до геноцид срещу българската народност и изправяне на страната пред нова национална катастрофа.

Анализирайки, в условията на липса на информация, отначало наивно смятахме, че всичко е резултат на неграмотни и безотговорни решения. После прозряхме чуждите интереси, а сега вече за нас няма илюзии. За това, че преврата е замислен отдавна, за това, че в България още от 1984 г. е имало втори център на властта, които реално е управлявал икономиката и разграбвал страната, а функциите на Тодор Живков са били да отбелязва 8 Декември и 8 Март е писано много и тепърва ще се пише сериозно. За това, че на висши ръководни длъжности и постове в държавния и партиен апарат са стояли двойни агенти, на КГБ и ЦРУ също се пише и ще се пише тепърва с излагане на факти.

Но да бъдем последователни. В края на 1989 г. България е изправена пред междуетнически и по-скоро между религиозен конфликт. До това се стигна в резултат на изпълнението на плана, да го наречем условно „Дестабилизация на Балканите - първа фаза” за авторите на плана оставяме на вас да се досетите, а тия които са го наложили на България са стоящи близко до Т. Живков. Обществото е объркано, с порите си чувства, че нещо става, но послушната пропагандна машина го залива с дезинформация и не му дава възможност да се ориентира в реалната обстановка. В това положение управляващите се нуждаеха от усмирителен орган с които да овладеят положението. Те по традиция разчитаха на МВР, а се указа, че то не е готово да се подчинява. Предстоеше, на 30 Януари, поредния партиен конгрес, след това идваха избори. България имаше все още патриотична наборна армия и в страната нямаше американски бази. Партийната клика не на шега и не без основание се уплаши, още повече, че в няколко поделения на държавна сигурност бяха гласувани декларации с вот на недоверие на ЦК и на Лилов персонално. В петък 05.01.1999 г. се е провело съвещание на ръководството на МВР ръководителите на БКП. Вероятно на него се е взело решение за подготовка за обявяване на извънредно положение в страната с въвеждане на полицейски /милиционерски/ час. Член на екипа попадна случайно в кабинета на един генерал и стана свидетел на изготвяне на текста на безумната декларация за обявяване на извънредното положение. Жалко не е запазил работна чернова от този документ. Плана е бил в събота и неделя декларацията да бъде подписана от членовете на правителството и в понеделник сутринта да бъде прочетена от министър председателя и мерките да бъдат въведени. Обаче министрите са се били изпокрили, а когото са намерили отказал да подпише и извънредното положение не се състоя.

В същия петък, някой по телефона, вероятно Ат. Семерджиев  нареди в присъствие на един от нас, на генерал Несторов, началник на четвърто управление ДС, технически контрол, да задейства механизма за подслушване и наблюдение на водачите на неформалите, както ги наричахме тогава. Чест прави на този български генерал, че той категорично е отказал да се подчини на тази заповед.

И така и основанието и страха са били налице.

Изхода е бил намерен като е сключена сделка с Ахмед Доган и неговото обкръжение подкрепено от специалните служби на турската държава. Цвятко Цветков говори, в изказването си /стр. 33-37/ от стенограмата за работата още от лятото с неформалните групи, фактически тяхното създаване и манипулиране, но той нищо не споменава за А. Доган. Ако имаме основание да разчитаме на неговата искреност тогава, трябва да предполагаме, че той е искал да запази Доган като български разузнавач работил в Турция, но може би не е знаел, че в резултат на провал, а може би сам се е предложил, Доган е бил вербуван от турските служби и е работил вече за тях, тоест против интересите на България. Дали това не е повод да бъде изправен пред българския съд.

Сделката чрез Мусаков или друг е сключена. Детайлите са известни, но за сега ще останат непубликувани от нас. Доган обещава, че ще усмири послушната турска рая и ще осигури „българския етнически мир” сега и завинаги в замяна за това иска власт и пари за себе си и обкръжението. От този момент ръководството на БКП / БСП става заложник на чужди интереси в името на собственото си оцеляване. Това е твърде елементарно ще помисли някои, но това е само част от играта.

Щом има сделка, някъде в мрака се мярка фигурата на Цион. Нека си припомним историята. В Османската империя повечето административни, а и военни длъжности са се заемали от арменци евреи и българи. „Сюлейман / Соломон безумний вика- търчете таму са райте” . Знаем за арменския геноцид в Турция, кланетата и изгонването на българите от Тракия за да се освободят терен и имоти за евреите. Не си спомняме да сме чували евреите да са имали проблеми в Турция, а и сега двете държави са си добри приятели.    

Но и това не е всичко. БКП / БСП заложи на престъпните елементи в българското общество, отличен помощник в разграбването на държавата. Раздаде им хазната, въоръжи ги, бяха раздадени безотчетно повече от хиляда единици огнестрелно оръжие, включително автоматично.

Беше ликвидирана съдебната система. Луканов назначи бракоразводния адвокат Татарчев напълно незаконно за главен прокурор с указания да направи системата недееспособна. Това че Луканов е евреи се знае по думи на Т. Живков, но се оказва, че те с Татарчев имат обща прабаба. Задачата беше изпълнена, продължена от Филчев, а и сега от неговия наследник. Като съпоставка, чети стр. 41 - 43 от стенограмата. Ще обърнем внимание на пророческите думи на колегата Коцалиев „една немалка социална база, която поведена в омраза към социализма може да се превърне в ударна сила - нов фашизъм представен под демократични лозунги”. Факт е, че в това отношение ръководството на БКП / БСП преуспя.

Де факто българския народ сега 2008 г. е в състояние на война срещу управляващата го олигархия, българи срещу българи. Всъщност кои са българите? Доган, евреи Станишев, Кобурготски-също евреи, Пирински???

Бидейки националисти, ние не сме нито антисемисти, нито расисти. Ние сме българи и смятаме, че България трябва да стане място за достоен живот на всички нейни граждани.

Нека никой да не заподозре този наш материал като опит за искане на прошка. Не, той по-скоро е като опит за консулидиране на българското обществото, защото ние знаем, че виновните пред закона трябва персонално да понесат наказанието си, това е нашето разбиране и морал. А за виновните пред народа си давност няма.

Два реда за досиетата. Ние смятаме, че всички трябва да бъдат отворени, а тези които са в Москва, Лондон и Вашингтон да се върнат в България и заедно с другите да влязат в открит за достъп държавен архив. Приказките, че това ще навреди на интересите на страната са само за наивници. Ключовите български разузнавачи са отдавна предадени, някои ликвидирани от самите нас. Всъщност от кого ги крием? От КГБ, от ЦРУ ? Там знаят за България повече от нас.

Не ни е ясно за какво българския парламент е предвидил в бюджета за 2008 г. средства за „Комисията по досиетата”  12 милиона лева. За построяване и закупуване на нови сгради? Сигурно за доносници ще се смятат и децата им. Също както децата на активните борци.

Не му е тук мястото, но ще попитаме българското общество, а къде е архива на БКП / БСП. Нали всички знаем, че поне на два - три месеца партийните секретари, без изключение изготвеха и представяха информации за настроенията в обществото и твърде често много конкретни, така че ни отваряха работа и на нас. За товар че бай Стоян или леля Пена разказвала вицове за бай Тошо. И още според отменения чл.1 от Конституцията, Партията си беше държавата, ерго партийния архив си е държавна собственост. Да бъде предаден и вкаран в държавния архивен фонд. Ле ле, колко работа за изследователи на съвременната българска история Да не ни заблуждават нас, че е изгорял. Ние знаем, че не е.

PS:  Колеги, ние сме виновни, че не можахме да спасим народа си от тази беда. Някои говорят и се упрекват, че румънците са постъпили по-правилно. Съдейки по днешните резултати - може би.

България, Март, 2008 г.

Автор д-р Симеон Войнов-ГИАП

© Допуска се свободно препечатване на материалите на екипа ГИАТ при

условие посочване на автора и интернет страницата от която са взети.