За българския злощастен “преход” . Историята не може да бъде съдена, може да е харесвана или не, но трябва да се знае, за да се осмисли и може би разбере
В българския злощастен “преход” ли са заложени нашите беди или това е следствие на процеси и събития станали далеч преди сега?
преди да започнем да разсъждаваме по същество нека спомним тезите на отритнатите от нашата демократична мисъл философи. Няма да споменаваме имената им, те може би са следовници на други мъдри мислители, Хердер, Хегел, фоербах и прочие, а именно, че формата на собственост определя модела на обществените отношения. Концентрацията в ръцете на малък брой от членовете на обществото или в семейни или икономически групировки и кланове на собствеността автоматически обуславя обществени отношения, които са против интересите на голяма част от слоевете на населението. В резултат се формира общество в което голямата си част е лишено от свободата на избора освен да приеме фактите и да работи, в случаи че намери работа, в наложените му условия за едното си оцеляване. Колко процента от населението на България сега са в тази ситуация? В неразвитото гражданско общество, на каквато фаза сега е България, всички опити за създаване на компенсаторни механизми и мрежи за социални осигуровки и подпомагане са обречени на провал. Това води до допълнителна поляризация между социалните слоеве. В съвременният свят много, бихме казали всички страни минават под една или друга форма през този процес на трансформация на обществата. В какво се състои уникалността на прехода България и предхождащият го период, за което си струва да говорим.
Но преди да преминем от абстрактните разсъждения към реалностите в нашата страна нека уточним, че ще имаме предвид движението към социална държава по модела на болшинството европейски страни към които ние се стремим да се приобщим. За да си отговорим на този въпрос смятаме именно, че е необходимо да направим кратък исторически преглед на събитията и процесите у нас през изминалите петдесет години предшестващи прехода.
До 1946 год. България е предимно аграрна страна. Повечето от населението нелекият си труд на непосредствена обработка на земята. Индустриализацията е в началният си стадии на развитие и при това не е концентрирана в ръцете на малък брой собственици. Собствеността върху земята е относително хомогенно разпределена. Единици са крупните земевладелци в страната. Процеса на разоряване на дребните стопанства и концентрация на поземлената собственост не е определяща тенденция. Можем само да предполагаме как биха се развили обществените отношения в България ако не бяха воините и особено втората световна, отечествена война и резултатите от нея. Тук сме далеч от мисълта да поставяме под съмнение подвига и саможертвата на хилядите честни български граждани загинали в съпротивата и двете фази на войната. Настоящия поглед към близката ни история има за цел анализ на чисто икономическите процеси и отношения в обществото. Тук ние не търсим виновници или герои. Историята не може да бъде съдена. На съд могат да бъдат подложени само живите.
От началото на миналия век наред с развитието на промишленото производство в България започва да си пробива път и сдружаването на дребните собственици и производители под различни форми, било като занаятчийски, трудово производствени, търговски и в по малка част земеделски кооперации. Политически идеолог на този процес е социалдемократическата партия, а негов финансов гръб кооперативните, или още известни като популярни банки. Тогава България е по-скоро следвала френския модел на развитие където и сега кооперативното движение е силно развито. Или ако трябва да говорим със съвременната терминология България е вървяла по европейския път на развитие, тъй е била е в Европа и сега по-правилен би бил израза “връщане, а не влизане в Европа”. Може би влизането в Европа някои си представят като влизане в сладкарница,където пастите са безплатни.
Но да се върнем към 45-46 година.
Тогава в страната е имало имаше работеща пазарна икономика, изградени, формирали се и установени обществени отношения, които са включвали и функционираща мрежа от социални осигуровки. За техния обхват и механизмите на разрушаването им ще споменем по-долу, но по задълбоченото излагане на това е предмет на самостоятелно изследване. Тук само със съжаление де констатираме, че ако държавата е останала във функциите си на регулатор на обществените и икономически отношения, а не се е нагърбила с непосилната, както в последствие се оказа, задача да бъде единствения собственик на средствата за производство и като следствие на това единствен разпределител на съвкупния обществен продукт, днес нямаше да говорим за влизане в Европа защото България тогава е била бързо развиваща се европейска страна и сега нямаше да сме по назад от Франция, например.
Договореностите на “кръглата маса”. На обществото не са известни сключените наложени от вън съглашения “под масата”, но тeхните резултати се виждат днес. Може би преди окончателното влизане на страната в ЕС България се от провеждането на една нова, да я наречем ВТОРА кръгла маса на която обществото реално да бъде представено със 90 процента а така наречената политическа класа, доказала неспособността си или по-скоро невъзможността която се крие в недния генезис да изведе България от задънената улица и обществото безперспективността в която тя самата с алчността си и слугинажа го докара с 10 процента колкото е нейната реална представителност в обществото.
Въпроса с аграрния сектор е ключов и може би най-сложен. Започвайки от 48-49 година в България се проведе насилствена колективизация, която с известни изключения се осъществи без особено големи ексцесии. Защо стана така ще споменем по долу.
Укрупняването на поземлените масиви, макар и извършено по този начин, бързо доведе до положителни резултати. Този процес съвпадна и с масовото навлизането на механизацията при обработка на земята, използването на която в уедрените земеделски масиви бързо доведе до повишаване на ефективността на труда в аграрния сектор. Тук следва да обърнем внимание и на един друг факт, който обикновено от погледа на анализаторите. В началните години на колективизацията българския селянин, силно емоционално свързан с земята работеше упорито и съвестно. Хората все още помнеха местата на своите ниви, които бяха хранили семействата им столетия и обработваха общата земя все още с чувството на добри стопани с любов и грижа. Първото връщане назад се получи при обединяването на селата в така наречените аграрно промишлени комплекси, АПК. Единствения ефект от което беше създаване на абсолютно излишна, да не говорим, че в повечето случаи вредна паразитна чиновническа прослойка която работеше само за себе си. Другия негативен резултат от това окрупняване беше, че в нередки случаи се обединяваха в обща стопанска единица селища които по исторически стекли се обстоятелства имаха не дружелюбни, а понякога и враждебни отношения. Независимо, че с времето навлизането на по модерна техника и по-интензивни методи на обработка ефективността и производителността на труда в аграрния сектор в началото на 80 те години започна да спада, което се почувства особено след 85 година. Следващите 10 години показаха, че тази форма на организация на работата в сектора е изживяла времето си и следва да бъде заменена с нещо друго. Това друго не можа да бъде посочено от управляващите тогава кръгове. Може би това е една от причините поради която идиотското, анти държавно и анти обществено решение да бъдат ликвидирани тогавашните кооперации (ТКЗС) не срещна почти никакво съпротивление от страна на селяните и обществото като цяло. И злото беше сторено. Българското селско стопанство се върна с 30-40 години назад. И сега поне 20-30 % селскостопанската земя пустее, а половината от останалата се обработва по технологии от преди 20 години. Нито едно правителство, включително и сегашното не е изготвило и представило на обсъждане каквато и да е било концепция, виждания или дългосрочна програма за бъдещото развитие на аграрния сектор. Специално за животновъдството е тъжно да се мисли. След като изклахме и изядохме за година две елитни стада селекционирани десетилетия започнахме да внасяме месо и млечни продукти от Европа, че дори и от САЩ, където аграрния сектор е субсидиран под една или друга форма. От това много търговци натрупаха солидни бързи печалби. Без да бъдем параноици ще констатираме, че рухването на нашето селско стопанство отговаряше на интересите на европейските страни тъй като неговата продукция заплашваше техните пазари.
Това че българската промишленост трябваше да рухне беше ясно още в началото на седемдесетте години. С изключение на оръжейния сектор който беше добре организиран и работеше за условията на пазар с реална конкуренция. Останалите сектори бързо морално остаряваха , бяха лошо ръководени, директорите на предприятията като правило “спускани от горе” често бяха некомпетентни и се изживяваха като малки местни феодали. Следва да отбележим,че бяха инвестирани усилия и средства в редицата мегаломански обекти, плод на некомпетентни волунтаристки хрумвания. Те особено след 85 година тегнеха като воденичен камък на и без това отънелият бюджет на страната.
Не можем да отминем,без това да е цел на настоящето, една успешно осъществена операция от службите на “приятелска” по настоящем нам страна в тясно сътрудничество и с помощта на службите и правителството на съседна Турция. Нека условно наречем плана “дестабилизация на Балканите. След като се провали опита за противопоставяне на живеещите в България етнически турци и българомохамедани на българския народ и национални институции беше задействан план “Б”. Чрез агентурата си в политбюро, приятелската ни по настоящем нам страна, постигна вземането на решение за осъществяване на “възродителния” процес, циничен даже и с името си, което е гавра със светлата памет на нашите възрожденци. Дай Боже скоро да бъде казана истината за този акт. Тук ще споменем само, че това струва в парично изражение много милиарди на България. Политическите щети са неизмерими. И макар че част от идеолозите и изпълнителите са вече мъртви, а архивите унищожени или скрити българския народ ще узнае истината.
Обективността изисква да кажем, че независимо от спирането практически на икономическия растеж в аграрния сектор и промишлеността след 1985 година в страната съществуваше функционираща мрежа от социално осигуряване обхващаща практически всички членове на обществото, разбира се със своите недостатъци. Като цяло обществения климат в страната беше спокоен, независимо че беше вече ясно, че ръководството на страната търси, но не намира адекватен нов модел, или няма смелост и политическа воля да направи промени в устройството икономическия и обществен живот в страната. Тук ще се спрем само на неумелия опит за заиграване с работещите с така наречения модел на “собственици и стопани” на предприятията. Тази “инициатива” издаваща страха в ръководството на страната от приближаващата се неизвестност. Тя нямаше никаква икономическа обосновка, като резултат беше приета даже с ирония от обществото и безславно се провали.
Друг по-съществен акт беше Указ 56 с които се създадоха формални права за разгръщане на частна инициатива От тези права се възползваха тези които имаха ограничени само от тях самите права да се възползват от икономическите ресурси на страната. По този указ бяха създадени редица части фирми, които бяха солидно захранени със средства от бюджета, не върнати и до сега, а и схемата на тяхното финансиране беше замислена с презумпцията, че тези пари няма да бъдат връщани. Известен е случаи, когато честен и наивен вероятно българин върна тези средства и това му струва живота. Той получи програмиран инфаркт и напусна този свят. Жалко беше със световна известност и най-добрия в областта в която работеше. Това беше всъщност първия макар и плах опит да се организират нови подходи за източване на средства от бюджета. В резултат на това се създадоха редица фирми, някои от тях със предприятия и извън страната. Но това е отделна тема, която си заслужава да бъде изследвана и ако някога съдебната система в “тази страна” заработи и архивите не са напълно унищожени ще бъде интересно.
но да се върнем към основното. Защо се стигна до краха на социализма, такъв какъвто го строяхме. Дали тази идея е порочна? Дали само поради старанието на “лошите чичковци” от вън или поради това, че модела се изчерпи и ние не намерихме разум и смелост да го ремонтираме, да го обновим и го направим адекватен на новите реалности и изменилата се обстановка. Обяснението, че идиота Горбачов е продал социализма и разрушил СССР е меко казано наивно. СССР като държавно образование имаше своите дълбоки вътрешни противоречия и старците, начело с вгледалия се в пъпа си и чашката Леонид Илич не намериха начин да ги решават. Горбачов, които има побратим в България, равен по ранг на него и за които се говори, че се е бил също удачно продал на когото трябва още преди 1979 година, е само един жалък изпълнител, това разбира се не прави неговата лична вина по малка. И така, непредубедено можем да заявим, че сос системата като цяло рухна защото трябваше да рухне. По обективни причини а не по волята на този или онзи отвътре или отвън. Тук може да бъде дискусионен въпроса дали не беше възможно да бъде намерен модел за развитие които да предотврати това рухване и отричане. Но сега главния въпрос е не в това, че сос системата, такава каквато е строяхме рухна, а в това с какво ще бъде заменена. Всяка от бившите соц. страни търси своя път, разбира се с “помощта” на “доброжелателите” от вън. Изглежда на България се помага най-активно и за това резултатите са най-забележими. В нашата страна се играха и продължават да се играят най неудачните сценарии. Да ги изброяваме е много дълго, но само два момента: допусна се създаването на противоконституционна етническа партия на така нареченото турско малцинство, каквото по никакви международни норми не съществува, беше доведено и финансирано това неграмотно недоразумение СКГ, та на всичко отгоре му беше натикана в ръцете и властта да управлява страната. Стои открит въпроса, той ли наистина управляваше, или него го управляваха като марионетка, а като компенсация му оставаха възможността да се забавлява с имотите си които без никакво съмнение ще му бъдат отнети, а като нова опция може да си пише мемоарите на тихо и добре охранявано место поради това, че по време на 4 годишното”управление той извърши поредица действия съставляващи престъпен състав според действащия наказателен кодекс.
....
д-р Симеон Войнов- ГИАП
Хисар, Септември, 2005