НОВИЯТ АРАБСКИ СВЯТ И НИЕ
/ част първа/
Опит за пробуждане
Една нова политическа реалност се заражда на южния бряг на Средиземно море в непосредствена близост до Европа. Може би най-важната след края на Студената война. Върви борба за бъдещето на Арабския свят.
Събитията са с дългосрочен дестабилизращ потенциал. На техния фон, хроничният Близкоизточният проблем може да се окаже незначителна тревога. От времената на Суецката криза през 1956г. регионът не е бил толкова взривоопасен.
Ситуацията е с много измерения и се променя изключително динамично. От нея могат да се родят и нови перспективи за развитие, но и нови политически чудовища.
Големият залог е дали едни събития, възникнали като самобитно национални, ще доведат до пренареждане на световната шахматна дъска.
Настанаха дни за голяма дипломация. Световните централи трескаво работят.
Могат ли да останат спокойни САЩ? Действията на Президента Барак Обама издават най-висока политическа тревога. Застрашени са стратегическите интереси в района, основен източник на енергоносители за американската икономика. Цената на петрола на световните пазари се повиши с 0.33 ам.долара за 1 ден , следвайки тревогата за петролните доставки от Близкия изток. На преден план излезе тревогата за Египет. Напрежението е огромно и поражда политически дисонанси на най-високите нива. Формираха се две противоположни визии за решаването на политическата криза в Египет. Бившият вицепрезидент Дик Чейни заложи на Мубарак, докато сегашният вицепрезидент Джо Байдън настоя за неговата оставка. Самият Обама открито поиска промяна на управленското статукво в Етипет.
Германия и САЩ предупредиха Алжир да не използва насилие срещу демонстрантите от опозицията.
От ООН долетя предупреждението на Банк Ки-Мун – Египет е сигнал за диктаторите по света.
Тревожно звучи гласът на Генералния секретар на НАТО. Наред с чисто военните аспекти на мира и сигурността, той взе отношение и към очакваните миграционни последици. Европа е заплашена от вълна от арабската емиграция, ако дестабилизацията доведе до икономическа криза в региона. Новите данни за изостряне на стария проблем са респектиращи. Италия вече поиска финансова помощ от 100 млн Евро и съгласувана реакция на ЕС по въпроса за вълната от емигранти от Тунис, насочена към нея.
ЕС внимателно наблюдава събитията. В самото начало инициативата се пое от старите европейски метрополии. Квинтетът на Големите в ЕС – Франция, Германия, Великобритания, Италия и Испания, зае политическа позиция. Германия предложи „медицинска” дипломация по отношение на болния Мубарак. Швеция се обяви за ерата след Мубарак. С добре премерен избор на момента, Върховният представител по външната политика и сигурността Катрин Аштън приветства оставката на Мубарак от името на ЕС.
На Балканите също не закъсняха да очертаят своите приоритети. Още в първите дни на вълненията, Турция се обяви еднозначно за смяната на египетския президент. Гърция находчиво подготвя официално посещение на своя премиер в Египет.
Русия анализира дестабилизацията на държавата и политическото наследство на Мубарак и пътя за излизане от епицентъра на кризата. Външният министър Сергей Лавров призова политическия дисидент Мохамед Ел-Барадей към решаване на проблемите чрез максимално широк национален диалог.
Китай се държи внимателно. Призовава за връщане към стабилността и обществения ред в Египет колкото се може по-скоро.
Израел оглежда шансовете, открити от кризата, за придвижване на преговорите по палестинския въпрос. Израелският президент Шимон Перес подкрепи Египетския президент Хосни Мубарак, загубил легитимност сред собствения си народ. Същевременно, Перес призова израелския Премиер да ускори преговорите с палестинците.
КЪДЕ СМЕ НИЕ? КЪДЕ Е БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА В ТОЗИ КРИТИЧЕН МОМЕНТ?
Три седмици РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ се държеше така сякаш не забелязва Арабския свят. Сякаш не долавяхме дълбоките социални сътресения в Тунис, Египет, Алжир, Судан, Йемен, Иран и Бахрейн. А какво е отражението в Сирия, Мароко, Ливан, Кувейт, Саудитска Арабия и Катар? Какво ще е въздействието върху воюващ Ирак? Събитията няма да изменят на желязната си логика. До този момент са свалени двама президенти, в Тунис и Египет и един премиер подде оставка, в Палестина. Поискани се оставките на още двама президенти.
Тези дни са огромна школа за всяка външна политика и нейната дипломатическа служба. С падането на Президента Хосни Мубарак на 10.02.2011г. в Египет завърши една политическа епоха. Помитането за двасет дни на крепения от вън политически ред преобърна представите за арабския консерватизъм. На дневен ред излиза армията като последен гарант на реда и политическото устройство. Властта е в ръцете на военен съвет. Разпускането на Парламент и суспендирането на Конституцията очертават мащабна държавна реформа. Примерът на Египет става заразителен. Обществените настроения са в подем, но ситуацията е заредена с тревога.
Пред лицето на тези събития, на 11 февруари 2011г. България се отчете с едно закъсняло заявление на външния министър по ситуацията в Египет. А по събитията в Тунис, Алжир, Йемен, Бахрейн, Судан, Либия, Иран и др.? За пореден път заехме изчаквателна позиция, скрити зад гърба на ЕС. Без стратегическо виждане нямаме адекватна активност. Познаваме ли събитията, техните причини, и главните действащи лица? Имаме ли необходимия управленски капацитет? Или нашият стига само до въпроса за посланиците и генералните консули от бившата Държавна сигурност и прословутите български СРС-та?
Нужна ни е действена позиция по събитията в Арабския свят, която ще се доработва в движение.
Днес се залагат основите на бъдещия международен ред в Близкия изток. Днес трябва да преформулираме своите интереси в този регион. Днес се решава бъдещето на отношенията. Днес се правят пробиви и днес се заграждат политически територии. Днес се организира ресурс за париране на очертаващите се предизвикателства – политика, европейски средства, институционални решения. Ден година храни. Утре ще бъде късно. Цената на пасивността и незнанието в дипломацията е изключително висока.
В арабския свят трябва да чуят нашата национална позиция, изградена върху:
· Безкористната солидарност на българския народ с въжделенията на народите на Тунис, Египет, Алжир, Йемен, Бахрейн, Либия, за изграждане на ново и проспериращо общество.
· Подкрепа за решителен преход към нова политическа реалност, която ще възстанови стабилността и вътрешния ред.
· Уважение на суверенитета и суверенното право на арабските страни да намерят правилния път за разрешаване на националните проблеми.
· Подкрепа за реформаторски политически отговор на справедливите очаквания на народа на Египет.
· Възстановяване на мира и сигурността в региона, на първо място в интерес на арабските народи., за ускорено икономическо възстановяване след кризата.
· Максимално широк международен консенсус в подкрепа на правото на развитие на арабските страни, за решаване на проблемите на неразвитостта, образованието, бедността и технологичната изостаналост.
· Осъзнаване, че активността на външни фактори засилва риска от ислямизиране на икономически и социални недоволства, оглавено от религиозен екстремизъм
Арабският свят е пред изпитание. Неговото политическо бъдеще е в собствените му ръце. Арабските деца имат право да живеят с перспектива, без глад, мизерия, невежество и тероризъм.
Нашето място е с арабските народи. Днес се кове приятелство за десетилетия напред. Трябва да търсим реализация на своята национална позиция, мобилизирайки целия си потенциал, както по двустранна линия, така и в рамките ЕС.
Призоваваме компетентните институции към активни действия. Времето не чака.
НОВИЯТ АРАБСКИ СВЯТ И НИЕ-СВЕТЪТ НАВЛИЗА В НОВА СВЕТОВНА КРИЗА
/част втора/
Арабската политическа драма се задълбочава. Пада следващата жертва – режимът на полковник Кадафи. Пламна Либия, считана допреди дни за една от най-стабилните автократични режими. Социалното недоволство бе посрещнато с кървава баня от всесилните доскоро държавни структури. По своята драстичност, либийските събития надминаха всички останали арабски революции. Бруталността на режима към собствения народ е провокация към човешкия разум.
България има своя особена сметка с режима на Кадафи, но не и с народа на Либия. В продължение на повече от 8 години, от 9 февруари 1999г. до 24 юли 2007г., тя бе жертва на най-отвратителното държавническо изнудване чрез съдебния процес срещу 6-те български медицински работници. Жертви бяха нашите 6 сънародници, но и всички ние 8 милиона българи.
Днес, министър-председателят на Република България си позволява да признае факта на изнудването. България най-после открито говори за нанесената й рана. Режимът на Кадафи превърна българските заложници в най-скъпите заложници в света. За тяхното освобождаване държавата е похарчила около 300 млн лева, според българския Премирер. Този факт се посочваше от мен самия в продължение на 3 години, но не за да помрачи радостта от щастливата развръзка. СПАСЕНИ БЯХА 6-ма НЕВИННИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ. Но това не пречи да се поставя въпроса за цената и отговорността на политиците.
С 300 млн лева можеха да бъдат построени училища, болници, детски градини, магистрали, ВЕЦ, да се повиши социалния статус на учители и лекари, учени.
Българските политици обаче побързаха да приключат сметката с Кадафи. Причините са прозрачни. Но паметта на хората е жива, както и са живи раните душите им. За тях унизителната страница не е затворена.
Въпреки огромната цена, измервана не само в парични знаци, българската дипломация не научи урока от Бенгази. Отново нямаме дипломация в Либия, отново нямаме консул в Бенгази, отново закъсняваме, отново се мъчим да догонваме влака с т.нар.тиха дипломация.
Нашите собствени недостатъци обаче са си наш проблем. Очевидно, отказваме да усвояваме уроците на историята.
Но да се върнем на събитията в Либия от февруари 2011г. Касапницата, която Кадафи устрои на собствения си народ, е един кървав епизод от огромната арабска буря. Социалното недоволство е всеобщо. Народите отказват да живеят под краката на десетилетни авторитарни режими. Цената на промените обаче е изключително висока.
Арабският проблем изправя света пред опасността от световна криза. Разтърсена е цялата система на международните отношения. Реагираха водещи органи и институции на ООН, начело със Съвета за сигурност. Извънредното заседание на Съвета за сигурност по събитията в Либия и арабския свят очерта ясно опасността за световния мир и сигурност. Замразяването на членството на Либия в Съвета за правата на човека на ООН е хуманната присъда над антихуманния характер на режима на Кадафи. Програмата на ООН за развитие, която изключи дъщерята на Либийския диктатор Айша Кадафи като специален представител по въпросите на здравеопазването и борбата със СПИН, всъщност осъди подобно развитие. ОИК замрази членството на Либия, сякаш за да разграничи исляма от подобно варварство. В близките часове се очаква реакция и от други специализирани учреждения на ООН – вероятно СЗО, ФАО, Върховният комисариат за бежанците, Върховният комисариат по правата на човека и др. ООН, САЩ, Великобритания и други вече заявиха, че масовите убийства на мирни граждани от властите в Либия дават основание за търсене на международна наказателна отговорност от Кадафи и неговото обкръжение.
Само да напомня, че това бе основната теза на автора на тези редове като защитник на българските медици по дело 44/99 пред Народния съд в Либийската Джамахирия. Тази теза се роди през 2002г и остана самотна в България до днес.
Либия е изправена пред хуманитарна катастрофа. Опасността е тя да не премине и в останалите арабски страни. Преди броени дни, ЕС задействува своя механизъм за оказване на хуманитарна помощ при кризи. На съвещанието на Комитета на министрите на външните работи от 31.02.2011г. в Брюксел е очертан общ план на действие. Предвидено е оказване на хуманитарна помощ на Либия и арабските страни; изтегляне на гражданите от европейските страни от размирните райони, подготовка на план за действие по отношение на дългосрочните последици от дестабилизацията и кризата в арабския свят.
ПАЛАЧЪТ на българките се приближава неумолимо до своя закономерен финал. Режимът не може да се спаси и едва ли вече някой има такова желание. Масово напускат чуждестранните работници. Без тях Либия не може да поддържа своята икономика, добива на петрол и газ, земеделието, прехраната, здравеопазването, транспорта, строителството, машиностроенето, металургията, отбраната, снабдяването с вода от пустинята. А днес светът се отдръпва от Либия.
В изпълнение на решенията на Комитета на Министрите на ЕС, България проведе мащабна операция по репатриране на своите граждани от Либия. Спасени са стотици сънародници. Българската държава изпълни своята отговорност. Присъединяването ни към ЕС за втори път дава реални резултати за опазването живота на български граждани, при това и двата пъти в Либия.
Днес арабският свят е изключително тревожен. Не е възможно да не бъде забелязан. Защото онова, което очаква света от него, е много сериозно. Дано да се разбере и у нас. Отделни гласове сред научната интелигенция и журналистиката вече се чуват. Но реакцията ни е твърде немощна за мащабите на едно глобално явление.
НА ПРАГА СМЕ ПРЕД СВЕТОВНА ЕНЕРГИЙНА КРИЗА. Нейната дълбочина е трудно определима. Но явлението е изключително заразно. Дестабилизацията на региона, притежаващ най-голямата част от световните нефтени и газови запаси, граничи със световен енергиен хаос. Световните енергийни пазари почувстваха първите опасни трусове. Цената на петрола се е повишила за една седмица вече със 15%. Ако тенденцията продължи, следва световна икономическа криза.
Дано сега управляващите у нас да разберат цената на енергията от АЕЦ „Белене”, „Южен Поток”, „Набуко”, „Бурга-Александруполис”. Дано сега разберат цената на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй”. И ако имат потенциал, да преразгледат досегашните си действия и да търсят незабавни контакти с алтернативни доставчици на енергийни източници.
ЗАПЛАШЕНИ СМЕ ОТ СВЕТОВНА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА. Икономическата криза означава закриване на предприятия, загуба на работни места, разоряване на цели икономически отрасли. Може да се очаква нарушаване на междуотраслови връзки поради различната зависимост от енергийния фактор. Суровинен енергиен глад води неминуемо до икономически крах. А ние все още не сме излезли от предходната криза.
ПРЕД ВРАТАТА НИ Е НОВА ПРОДОВОЛСТВЕНА КРИЗА. Енергийната сигурност е предпоставка за продоволствената сигурност на огромни райони от световната карта. Доставките на продоволствие за милиони хора в слаборазвитите страни се поставят под въпрос. Със своя нисък доход на глава от населението, България не е далече от този икономически статус, въпреки че е член на ЕС.
МОЖЕ ДА СЕ ОЧАКВА СЕРИОЗНА КРИЗА В СОЦИАЛНИТЕ ОБЛАСТИ, ОСОБЕНО В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО. Икономическата криза неминуемо води до тежки сътресения в областта на здравеопазването. Защото здравеопазването изисква средства, лекарства, медицинско оборудване, медицински доставки, здравна инфраструктура, здравна наука.
ОЧЕРТАВА СЕ И КРИЗА В СВЕТОВНАТА ТЪРГОВИЯ. Опасността не може да не се наблюдава от анализаторите на Световната търговска организация. Икономическата криза ще ограничи световната търговия. Тази опасност касае особено силно страни с малка икономика, и малки пазари, чийто БВП преминава основно през каналите на външната търговия.
ВСЕ ПО-ОСЕЗАЕМА Е КРИЗАТА В ОБЛАСТТА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ МИР И СИГУРНОСТ. Енергийната и икономическата криза ще поставят въпросите на мира и сигурността с особена острота. Историята на международните отношения е богата с поучителни примери. Арабската криза е най-голямото глобално предизвикателство пред днешната система на международните отношения. Ще се изискват спешни и решителни мерки за укрепване на тази система, която днес не е в най-доброто си състояние.
В последните 20 опасни години на българската държавност, у нас се възцари устойчива хипотеза, че световните кризи не засягат България. Това е проява на тежка политическа слепота на управляващата политическа прослойка. Заболяването имаше катастрофални последици за българската нация. Днес, това вече се вижда дори от политическите далтонисти. Дали този път слепите ще прогледнат – времето ще покаже. Разтревожени гласове вече се чуват. Стига управляващите да могат да слушат.
Никой няма нужда от паника. Никой не призовава към хаос. Никой не иска социални изстъпления.
Но истината трябва да се гледа в очите и да се действа решително и обмислено.
Каква следва да бъде реакцията на започващата енергийна криза – увеличаване държавните запаси на гориво. Каква трябва да бъде реакцията пред възможна продоволствена криза – увеличаване запасите от храни и продоволствие. Каква трябва да бъде реакцията пред евентуална криза в икономиката – нека го кажат икономистите. В земеделието – нека го кажат земеделците. В здравеопазването – нека го кажат медиците.
Държавата трябва да действа. Под заплаха е тя самата.
Автор: адвокат Владимир Шейтанов, първият защитник на българските медици пред Народния съд на Либия, бивш дипломат от кариерата, консул на България в Швеция през 1992-93г., автор на книгата „СПИН-процесът в Триполи”, Председател на УС на „Сдружение ПРЕПОРЪКА 1726”
София
14 -23 февруари 2011 г.