На 3 ноември 1996 година, при странни обстоятелства загива близко до турския град Сусурлук – Абдула Чатлъ, един от участниците в похищението срещу Папа Йоан Павел II-ри.
Това произшествие затвърждава убеждението у френската журналистка от български произход Румяна Угърчинска, че около случилото се на площад „Свети Петър” в Рим на 13 май 1981 година, съществуват много сенчести подробности, на които италианското правосъдие не е обърнало достатъчно внимание. Утвърждаването на тезата на американката Клер Стерлинг за „Българската следа”в похищението е професионално и лично предизвикателство за Румяна.
Ученичката на Пиер Пеан, писател и преподавател по разследваща журналистика в Сорбоната започва дълга и трудна анкета. Времето на „Студената война” е вече в миналото. България е на път към европейския съюз. Тези дадености улесняват до известна степен контактите, но предрасъдъците към София и българите като цяло са залегнали дълбоко в общественото мнение на западноевропейците. Впечатлени от упоритостта на Румяна, магистрати и високопоставени разузнавачи постепенно отварят архивите си за нея. Съдията Розарио Приоре признава откровено: „Ако Берлинската стена още съществуваше, аз никога нямаше да подкрепя разследването на Румяна Угърчинска. Днес ние сме от същата страна на барикадата и ситуацията е съвсем различна.” От разследването на третия италиански съдя следовател, става пределно ясно, че обвиненията срещу Сергей Антонов не почиват върху нищо. Че всичко което се писа и изговори срещу България е било политическо мероприятие от времето когато двете супер сили търсеха пролука в гарда на противника за да му нанесът унищожителен удар. За да стане достояние на обществото, обемистия материал с непознати разкрития, Румяна Угърчинска обикаля няколко години десетки издатели. Нейния труд обаче противоречи на обичайната и позната от 20 години теза. Борбата с предрасъдъците създадени от публикуваната на 17 езика „Българска следа” се оказа истинско плуване срещу течението. Едва през 2007 година усилията ù се увенчават с успех. „Истината за атентата срещу ЙОАН-ПАВЕЛ II-ри” излиза в Париж през април същата година. Близо 400 страници са посветени на единствената афера, която може да съперничи с убийството на Джон Кенеди на 22 ноември 1963 година в Далас. Впечатлени от сериозността на нейните разкрития, ръководителите на френския „Канал плюс” инвестират в създаване на документален филм, сниман по изложеното в книгата. Румяна Угърчинска повежда екип от преводачи и оператори в САЩ, ТУРЦИЯ, ИТАЛИЯ и БЪЛГАРИЯ. През 2009 година нейната книга е издадена на български език в България. Броят на ентусиазираните и признателните се оказа внушителен. Но имаше, и вероятно все още има такива които считат, че нейното разследване оправдава Държавна сигурност. На скептичните и недоверчивите Румяна отговаря най-искрено: „Аз не публикувам моя теза, а резултатите от моята анкета. Ако по пътя на разследването, бях попаднала на най-малката следа от българско участие в атентата, аз също щях да го публикувам”.
На 9 ноеври т.г. Румяна Угърчинска получи отличието „ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР” на Съюза на българските издатели като награда за книгата „Истината за атентата срещу ЙОАН-ПАВЕЛ II-ри”, резултат на дългогодишния ù труд на разследващ журналист. По същото време, от Турция пристигна известие, че Али Агджа е посочил близкото обкръжение на Папата-поляк, като поръчител на покушението срещу „Главата” на католическата църква. Неговото изявление съвпада с една от пистите, по който работеше и продължава да работи Румяна Угърчинска.
Париж 13/11/2010г.
Автор:Божидар Чеков
