Интересна и абсолютно различна беше реакцията на Запада и Изтока.
Агенция "Франс прес" в синтезиран вид предаде основните нови моменти в Договора и го нарече Лисабонски, по мястото където бе подписан от всички държави.
Вестник „Российская газета” пък, вкарвайки в действие новото руско „имперско самочувствие”, го характеризира като “същите яйца, само че бъркани”и това беше повече мнение, прецедено през погледа на недоразвита руска демокрация по азиатски.
Друг руски вестник - “Комерсант” коментира, че "договорът беше приет едва след серия отстъпки по отношение на исканията на Италия, Полша и България, с доста доза дезинформация, защото държанието на България беше по-точно блеещо агънце, пред агресивните напъни на Полша, като вероятно се има предвид победата в българската буквата В пред европейската У.
Само, че тази победа, за голямо съжаление, не влиза в този нов договор.
Британският "Дейли Телеграф" пък буквално анатемоса новия Договор за реформа, като завидя на Брюксел, че властта ще се концентрира изцяло в него и насочи вниманието на читателите си върху факта, че Британия си запази правото да се самоотлъчи в доста глави от него.
Какво да се прави, явно е, че Великата Британия все още не може да преглътне кокалчето за своята вече твърде намалена до екзистенц- минимум роля в световната геополитика.
Еее-нека бъдем реалисти, нали все пак й остана ролята на „пудела на чичо Сам”?
Българската анализаторна преса далновидно замълча, изчаквайки мъдро реакцията на другите.
Пък и нямаше как да реагира, така или иначе Договора беше приет без българската активна роля за "защита на националните български интереси", след като те бяха успешно защитени с нашумялата тези дни в пресата „победата с достойнство” на българското „евро” пред европейското „еуро”.
Макар, то все още да не е обръщение в България като парична единица. Пък и такива победи за българската дипломация не са и от път и за път, поне веднъж на 5 години!
Е-е-е-е-х, де и в наистина други важни и съществени неща, наречени „български национални интереси”, настоящите ни политици в Българския и ЕвроПарламента, да бяха последвали „европобедата” и работеха за народа си със същото достойнство...?
Истината за същността на новия Договор за реформи се крие другаде, където братята братушки не са прозрели, а UK не иска да види.
Договорът четири големи крачки напред в развитието на Европейския съюз:
1) Той отхвърля американския икономическия модел на "неконтролируемата конкуренция", заложен в предишния неприет вариант за конституция на Жискар Д`Естен и го прави вече НЕзадължителен за европейските държави:
Предишният проект за конституция на ЕС бе отхвърлен от обществата на Холандия и Франция на проведените референдуми, поради заложените в него крайно либералните възгледи на нейния създател - консерватора Жискар Д`Естен.
С предложението си за задължително въвеждане на т.н.”неконтролируема конкуренция”, Жискар Д`Естен залагаше в него крайно либералния американски икономически модел, поставящ под угроза създадената и успешно действащата след II Световна война в Европа т. н. „Европейска социална държава”, която сега е основата на победилата реална демокрация в управлението на европейските държави.
Главно съдържане в „Европейската социална държава” е голямата европейска „социална идея” за свързване на икономиката със социалната система и създаване на социална пазарна икономика, със силна социална сфера и социално устоючиво общество в защита на всеки граждани, с изкореняване на бедността и мизерията в Европа, създаваща обществен просперитет чрез силни държави, с образовани и здрави нации.
Социалната идея е чисто европейска идея и следва многовековните традиции в Европа, създадени от идеите на Парижката комуна за социално равенство, свобода, справедливост и възможността за равен шанс в старта на всеки гражданин.
2) Договорът от Лисабон прави законово обвързваща Хартата за фундаменталните човешки права, която съдържа общо 54 члена, посветени на правата на гражданите (на техните свободи, на тяхната равнопоставеност, на техните икономически и социални права).
Така Договорът за реформи става носител и на новите европейски права на гражданите, освен съществуващите вече национални права.
Новият Договор за реформи фактически замени предишната конституция, за да избегне проблемите около неговото приемане, които му създават младите демокрации в Източна Европа, с недоразвито демократично съзнание, най-често от техните правителства и политически класи, играещи ролята на подриващи ЕС отвътре американски троянски коне.
Българинът, който има много слаби познания за Европа след II Световна Война, трябва да знае, че между континентална Европа и САЩ след войната, не само в икономическия модел, но и в политическата система и демократичния модел на управление на държавите, се създаде огромна идеологическа разлика, зейнала като дълбока пропаст между тях.
В САЩ ( и в UK) действа крайно либерализирания икономически модел без връзката му със социалната система.
Но там действа и изостаналия олигархично-политически двуполюсен модел на представителната-„фасадна демокрация” в управлението, докато в континентална Европа действа социалния пазарен икономически модел, там отдавна е победил модела на реалната демокрация(пряка и прозрачна) в управлението на държавите и Европа без олигархия и абсолютно чужда на олигархичния - политически модел на САЩ.
3) Третата голяма крачка и истинска победа на новият Договор на Реформите е, че превръща ЕС от само икономическата до сега общност и в политически съюз, който ще обедини външната политика на държавите -членки.
Тази крачка се съдържа в освен в премахването на 6-месечното ротационно председателство на Европейският съвет, с обединяващ европейските лидери председател, избиран за 2 години и половина, а също и със създаване длъжността представител на ЕС по външната политика и сигурността с правомощия на върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността.
Това е абсолютно необходимо, тъй като раздробената по държави и не с общи насоки външна политика на ЕС е само в ущърб на икономиката и обратно.
Ние видяхме какви разногласия имаха европейските държави във външната си политика по време на Иракската война и което затрудни до голяма степен икономиката на ЕС страни.
С този договор ще се откърти завинаги външната политика на ЕС от обятията на САЩ, държащ и определящ външната политика на Европа от Втората Световна война до сега неотменно, извоювал си това право като нов военен хегемон възникнал от войната и ще създаде възможност за формиране на нова самостоятелна външна политика на ЕС, отделена от САЩ .
Договорът и новия начин на управление на ЕС във взимане на решения, ще се спрат соловите акции на някои нейни членки като България, Полша, Чехия и др. предимно източноевропейски и млади демокрация, да привързват своите външни политики еднопосочно със САЩ и да пречат на развитието и стабилизирането на Европейския съюз.
4) И последно, четвъртата и много важна стъпка напред е, че новият Договор за реформи обединява отбраната на всички членки на ЕС в Общоевропейска отбранителна система - European Defense и създава пълна външна и вътрешна сигурност на Европейски съюз в международен план.
Договорът за реформи ще бъде подписан м.декември тази година в Лисабон от всички членки на ЕС и трябва да влезе в сила м.май 2009 г.
Дали ще бъде реализиран, зависи от волята на европейските народи, независимо от чувствата на американския троянски кон в ЕС- Великата Британия.
Авторски Материал на "Идея за България"
Автор: Дора Апостолова
20.10.2007
Хелзинки
За автора ще прочетете повече в неговите лични страници в настоящия сайт, рубрика АВТОРИ или натиснете ТУК
p.s. 1.Анализа е писан през 2007 г. непосредствено след приемане на "Лисабонския договор", но тъй като въпросът за приемането на Лисабонския договор доста нашумя в последните месеци с "Ирланското НЕ", Идея за България смята анализа за актуален и отново го припомня на своите читатели и съмишленици.
2. В момента се води дискусия във форума на "Идея за България" относно Лисабонския договор. Можете да прочетете и се включите в дискусията ТУК