Сара Вагенкнхет вижда в Путин само последна издънка на комунистическия елит, но не вижда новата му неолиберална същност, превърнал се в неолиберален капиталист, майка и татко на олигарсите, сам се номинирал за пръв олигарх, бетониращ системата и статуквото на неолибералния капитализъм в Русия.
Сара Вагенкнхет не вижда авторитарния тоталитарен посткомунистически режим на Путин по стъпките на Сталин, унищожаващ демокрацията, свободата на словото и убежденията, останал единствения диктаторски и тираничен режим в Европа, връщащ Русия с век назад в своето развитие.

Сара Вагенкнхет не вижда, че сега двете най-големи геополитически и ядрени сили - САЩ и Путинова Русия са с еднакви лица. И двете изповядват еднакъв обществен строй - на неолибералния олигархичен капитализъм и неговата представителна демокрация и се „противопоставят“ на международната арена единствено за делба на енергийните пазари и пазарите на конвенционално оръжие в Европа и света.
Сара Вагенкнхет не вижда, че Путин също се намира в Сирия и бомбардира, като цели да запази проваления посткомунистически режим на Асад и го прави заедно със САЩ, двете сили координират бомбардировките си.
САЩ пък няма пари за бомбардировки и използва неолибералните си приятели - Франция, Англия и техния помагач Германия, чийто самолети са в Сирия и бомбардират от името на САЩ с парите на германските, английските и германски данъкоплатци, за да харчат своето и американското оръжие.
В Сирия Путин и САЩ имат една и съща цел - оръжейния пазар на Асад, разпалване на конфликта и продажба на оръжието на своите олигархични компании-производители.
Путин се стреми да запази стария посткомунистически роден от СССР режим на Асад, с цел да запази неговите оръжейни пазари. Нарича го „светски“, а не вижда, че Асад с руско оръжие в бомбардировките си за последните 5 години уби над 300 000 мирни цивилни сирийски граждани, половината от които са деца и още толкова остави инвалиди за цял живот.
САЩ пък се стремят да изтръгнат сирийския оръжеен пазар от ръцете на Путин.

Какво още не виждат Сара Вагенкнхет и Европейската левица?

САЩ провежда в Европа нова политика-да ликвидира еврото като най–голям конкурент на долара за местото му на първа световна разменна валута. Същото цели и Путин, понеже руската рубла е прикачена към долара .
САЩ успешно провежда тази си политика в Европа чрез европейските неолиберали, управляващи масивно сега почти навсякъде в Европа, с изключение на Гърция.
Трите най-големи групи в Европарламента- ЕНП( консерваторите), S&D (социалдемократите на наш Станишев) и центристите- християндемократи( социаллиберали) са неолиберали.
Неолибералите са представители на най едрия частен капитал намиращ се в банките считани за главния субект на неолибералния капитализъм и крепители на неговия главен лост- глобалния пазар, който движи капиталите без правила и и национални рамки.
Европейските неолиберали от тройката( МВФ, ЕЦБ, ЕК) са назначавани от САЩ и негови подвластни, те продължават да разгарят дълговата криза в Гърция за да подпомагат единствено банките си от където е взет дълга.

В Европа двете най големи ядрени сили- САЩ и Русия не могат да правят войни, защото знаят, че една нова война непременно ще бъде ядрена и края на света. Те се противопоставят не на идеологическа основа, както беше по време на Първата студена война между СССР и САЩ, а вече и единствено на политико-търговска основа. Олигарсите им се бият помежду си и делят енергийните и оръжейни пазари на Европа и света.
За сега в Европа печели САЩ, поради помощта на европейските неолиберали, които масово лобират в своите страни за закупуване на американско оръжие- бомбардировачи и противоракетни установки за прихващане на далекобойни ракети.

Путин държи енергийния пазар на Европа- газта и нефта, но не като победител, а като победен. Европа не е енергийно зависима от Русия , а е точно обратното – Путин е зависим от Европа, която му е най-добрия платец.
Русия сега няма икономика, тя прави 75% от БВП само с износ на източници държани от олигарсите и никой олигарх няма да по му позволи да спре едно кранче, защото в противен случай Русия потъва.
Руската икономика и източници са поделени между 102 руски олигарси произлезли от последния елит на КПСС и намиращи се под диригентската палка на първия олигарх- Путин. Те са го ударили на лесен живот, нищо не произвеждат, а само добиват източници и изнасят печалбите си в американски банки и офшорни зони.

„Ембарго на ЕС срещу Русия“ е направено под диктовката на САЩ, понеже ЕС няма своя самостоятелна външна политика. Управляващите неолиберали са предоставила цялата външна и вътрешна политика на ЕС в ръцете на САЩ.
Но то е една голяма измама, де факто нищо не се прави освен визумни ограничения за пътувания за някои от кръга и двора на Путин .
Путиновата пропаганда разпространява в Европа, че ограничението за внос на храни в Русия е направено от ЕС. Това е също голяма измама.
ЕС не е налагал ограничения за внос на храни в Русия, а ограниченията ги направи Путин с цел да мами света, независимо, че народът му умира гладен, понеже Русия няма производство на храни и не може сама да се изхранва без внос от Европа.
Така САЩ и Путинова Русия се надпреварват с пропагандата си да лъжат света.

В НАТО САЩ е само един глас, но понеже начело на НАТО са се изкачвали неолиберали- преди беше датчанинът социалист Расмусен, сега е норвежкия социалист Йенс Столтенберг. САЩ използва това положение да свири първата цигулка в НАТО, за да притиска европейските си съюзници да купуват неговото оръжие.

„Европейската левица“ не знае какво е градяла Европа в най-новата си история и срещу кого трябва да се борят сега. Тя не знае, че Европа след II Световна война започва да гради "социализъм" в двете си части-източна и западна. Западът го наричаше "социална държава"( държава на всеобщото благоденствие) и го строеше по теориите на английския ляв икономист- Джон Менард Кенс за „държавен социализиран капитализъм“ , стъпил върху „Капитала“ на Маркс.
Социалната си държава ражда свой модел демокрация известен като „реална демокрация“ възприел принципите на социалната държава( Народовластие с формите на пряката демокрация; антикорупция и правото със силно действие на върховенството на закона; работа и действие единствено в името на обществените и държавни интереси; деполитизация и професионализъм, социалност и справедливост; солидарност и взаимопомощ; екологичност и прозрачност) От принципа“ антикорупция и правото“ реалната демокрация роди правова държава, чиято мисия беше да пази и защитава социалната държава и ликвидирва корупцията в държавната сфера.
Изтокът строеше „социализъм“ по теориите на Сталин без демокрация и правова държава.
Строителство на "социализъм" значи "строителство на социално справедливо общество" и се счита за лявата политическа идея на Европа строена от левите сили- на запад- социалдемократите, на изток- комунистите. Тя става най -силния и градивен идеал на на Европа и е градена от всички европейски народи, преобръща съдбата на Европа, ражда Международното право, слага на мястото на войната -мира и тласка Европа към трайно мирно развитие, издига демокрацията на най -висок пиедестал и от тогава Евора сменя статукво и системи само със съзнанието и интелектуалния потенциална нациите си..
В Германия и другите страни в нейното строителство участват и центристите, появява се прочутата книга на християн-демократа Лудвиг Ерхард "Благоденствие за всички"
Социалната държава на западните и източните европейци имаше марксистка основа и се смята за “очовеченото лице на капитализма“.
Социализмът успя да се построи само в най-развитите европейски страни от северна и средна Европа благодарение на тяхната развита демокрация и силно работеща правова държава.
Но източните комунисти не успяха да го построят, поради липса на демокрация и правова държава. Социално справедливо общество не се строи без демокрация, без участието на целия народ (народовластие) и без правова държава, която със силата на закона да защитава демократичните права на гражданите и упражняване на демокрация в обществото.

През 80-те години на миналия век комунистите от източната система загубиха съревнованието със запада по строителството на социализма. Прозрели това, но за да останат на власт, последните елити на комунистическите партии, без да питат народа си с нито една форма на демокрацията, хитро замениха системата на социализма с нова антиподна система внесена от САЩ - на неолибералния олигархичен капитализъм. Така те от "борци срещу капитализма" се превърнаха в едри хищни капиталисти - олигарси и мултимилионери и започнаха да разграбват и унищожават социалната държава, която самите те бяха строили до сега.

С влизането си в Европа през 80-те години и с отровния дъх на парите, неолибералният капитализъм унищожи всички стари политически сили и техните идеи и унифицира политическото пространство на Европа с една обща идеология- на неолибералния капитализъм.
Най- голямото поражение на неолиберализма в Европа е унищожението на левите сили и политически носители на социалната държава - социалистите на запад и комунистите на изток, превръщането им в неолиберални капиталисти. Те след това вместо да защитават, пазят и развиват социалната държава, започнаха да я рушат и разграждат.

Въпреки, че остана без политически носители, в развитите страни от северна и средна Европа - Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия и Швейцария, където имаше развита демокрация и силно работеща правова държава, социалната държава оцеля след ударите на неолиберализма. Нейната силно работеща правова държава спря неолиберализма на границата и не му позволи да навлезе и я разруши.
Неолиберализмът навлезе и разруши социалните държави само в страни с липсваща демокрация и правова държава и това са предимно на изток бившите комунистически страни и страните от южна Европа- Гърция, Италия, Испания, Португалия.

В най-развитите европейски страни от северна и средна Европа социалната държава с помощта на правовата държава ликвидира експлоатацията на труда и несправедливото разпределение на печалбата. По този начин Маркс бе там напълно реализиран.
Разликата в строителството на социализма между изтока и запада беше в политическата система. Западът строеше социализъм с реална демокрация, правова държава и пазарни отношения, а изтока без демокрация и пазарни отношения. Западът и изтокът водеха съревнование. Но липсата на демокрация в източната система провали източните комунисти, те не успяха да построят социализма. Докато в същото време социализма се построи в най -развитите европейски страни от северна и средна Европа и до сега стои непомръднат.
Когато комунистите разбраха, че губят съревнования със запада, за да останат на власт, без да питат народите си с нито една форма на демокрацията, хитро замениха социализма с родената през 70-те години в САЩ антиподната система на „неолибералния олигархичен капитализъм“ и от „борци срещу капитализма“ се превърнаха в едри хищни капиталисти- олигарси и мултимилионери от неолиберален вид.

В началото на 80-те години в Европа започна да нахлува родения в Чикагската икономическа школа на Милтън Фридмън новият и последен вариант на капитализма- "неолибералния капитализам" известен с още имена“ глобализъм“, „финансов" , "олигархичен" , "корпоративен капитализъм“.
Неолиберализмът е известен не само като икономическа доктрина, а като реакционна и ретроградна идеология(3) , обгръщаща всички сфери на живота формираща по коренно различен начин ценностната система на обществото и човека, връщаща човечеството в началната фаза на капитализма с 2 века назад. Той е пълен антипод както на „империалистическия капитализъм“, така и на „социализирания капитализъм“.
Неговият главен бог са "парите" и "хората обслужват парите", държавата се управлява от едрия олигархичен капитал, в САЩ той е в ръцете на едрите олигархични корпорации за производство на оръжие, нефтени компании, застрахователни и хейджфондове, а в Русия и бившите съветски страни олигархичните компании са заменени от олигарси произлезли от последния елит на комунистическите партии. Като по този начин комунистите остават във властта и стават политически носители на новия обществен стройна неолиберализма. Неолиберализмът също като комунизма отрича демокрацията и правовата държава. Ето защо комунистите се залюбват със неолиберализма и го внасят в страните си, като продължават да управляват със старото комунистическо мислене и прийоми на управление, без разбиране за демокрация и правова държава, спиращи развитието на демокрацията и изграждане на правова държава.
При неолиберализма парите са откъснати от производителността и себестойността на труда и се разчита за икономически растеж не от производства, а на финансови игри от рода на бюджетни дефицити, печатане на пари( за сега си го позволява само САЩ), заеми от банките, икономии в социалната сфера, печатане и търговия с облигации на външните държавни дългове( в ЕС).
Това концентрира огромен капитал в банките и ги прави главен субект на нелибералния капитализъм, събрали в себе си и разпределящи целия обществен продукт и средствата за производства, определящи парчето въздух, небе, слънце, вода, земя и свобода на хората.
Моделът на неолиберализма не поддържа социалното равенство в обществото. Той изисква собствеността в икономиката да бъде 100 % частна с пълно изхвърляне държавата от собствеността и управлението и.
Това се отразява и върху социалните услуги, те стават изцяло частна собственост, като по този начин се задълбочава социалното неравенство и социалната несправедливост в обществото.
Главния лост на неолиберализма става глобалния пазар на движение на капитали без правила и национални рамки. Отказът от производства удря и постепенно ликвидира голямата средна производителна класа, произвеждаща благата и считана за най добрия данъкоплатец на държавата. А политиката на икономии в социалната сфера ликвидира социалната държава и увеличава мизерията и бедността.
Глобалният пазар на неолиберализма започна да изнася производствата на развитите страни в зони с ниско заплащане на труда, а капиталите им – в офшорни зони с ниски данъци, по този начин вдига безработицата в страната и принуждава социалните държави да взимат заеми от банките, за да могат да обезпечат социалната защита на безработните и нископлатените.
Така прави хората и държавите им пълни роби на парите, принуждава ги да живеят под тежестта на банковите заеми и угроза за собствения си живот, като създаде постоянно увеличаващия се отряд на бездомните с отнети жилища от банките. Така постепенно унищожава националния суверенитет и разгражда държавата.
Глобалният пазар работи за по-силната икономика. В 80-те години за най-силната икономика се считаше САЩ, за това не случайно модела на неолибералния капитализъм обгръщаш света от 30 години се роди в САЩ. С помощта на глобалния пазар САЩ започна да прибира в своите банки и офшорни зони парите и националните богатства на народите. Изчислено е, че 40% от парите на целия свят, включително и парите и националните богатства на най-богатата страна Русия, заминават за американски банки и пълнят държавната хазна на САЩ.
Не случайно САЩ още 80-те постави идеологията на неолибералния капитализъм в позицията на държавна идеология и до сега не я свалил от там. САЩ при Рейгън изработи специална външна политика за разпространение на своя модел неолиберален капитализъм по света с помощта на войните, технологиите и образованието(4) и като си налагаше модела, правеше народите свое обществено копие и нему послушни, така по „мирен начин“ се добираше до парите и националните им богатства.

Различните богове на неолибералния капитализъм и социалната държава направи пълни антиподи и техните идеологии. Още с влизането си в Европа през 80-те години неолиберализмът започна да нанася непоправими щети на социалната държава като унищожаваше и намаляше нейният гръбнак- голямата производителна средна класа.

Тази разлика в идеологиите на действалите до сега видове капитализъм променя и инструментите за борба с неолибералния капитализъм.
С него не може да се бориш с инструментите на Маркс за борба срещу империалистическия капитализъм, нито с инструментите на социалната европейска държава, също използваща Маркс .
За него е необходимо да се намерят нови инструменти за борба срещу банките и глобалния пазар и Европа ги търси от 20 години, което е правило нейната борба тежка и мъчителна.

До сега вече 2 века единствено левите сили са се борили срещу капитализма и успяха да го победят в родения от тях модел на европейската социална държава.
Предателството на социалната държава от нейните строители- източните комунисти и западните социалисти остави неолиберализма без опозиция и той й нанесе огромни щети.
Европейците много обичат своята социална държава и не случайно там, където тя бе унищожена - в страните от южна Европа - Гърция, Италия, Испания, се родиха и първите антинеолиберални политически сили – "Сириза" в Гърция, „Движение 5 звезди“ в Италия, „Подемос“ -Испания, считани за нови леви политически сили борещи се срещу неолибералния капитализъм, за възстановяване на унищожената социална държава. Тези нови леви партии се борят с неолибералния капитализъм с постигнатата от Европа реална демокрация и нейната правова държава.

Ето защо сега Европа има въпиеща нужда от нови леви сили, като нова идеологически подготвена опозиция бореща се срещу неолибералния капитализъм, която да свали неолибералите от ръководството на ЕС , изкара външната политика на ЕС от ръцете на САЩ и неутрализира двойника им Путин, считаш се за главен "противник" на САЩ.
Спре ли се намесата на САЩ в делата на Европа, угасва и Путинова Русия и също се спира нейната намеса в делата на Европа.

„Европейската левица“ са пълни със стари комунисти- марксисти, които не разбират повелите на времето, че е нужна борба срещу неолибералния капитализъм за прогонването му от Европа с нови инструменти и нова лява идеология.
Но те не могат да осмислят миналото си, нито да видят реалността на настоящето си. Дори не знаят какво е "неолиберализъм" и не търсят решения за борба с него.
А само като ръководителите на германската левица „Дие Линке“ произнасят популистки речи и стрелят с халосни патрони, с което правят голяма услуга на неолиберала Меркел и десните неолиберални сили.
„Дие Линке“ е левица на най голямата и най-силна икономика в ЕС- Германия, считаща се сега за най-силната икономика в света, те трябва първи додадат пример за ново поведение на левите сили, както Лудвиг Ерхард в 60-те години роди идеята за социална държава и я направи знаме на всички европейски народи.

Повече от явно е, че партиите влизащи в „Европейската левица“ не са адекватна опозиция на неолиберализма, че е нужно нови леви партии за борба с неолиберализма, въоръжени с нова идеология и стратегия за борба.
Това е осъзнал известния гръцки политик Янис Варуфакис, който сега създава нова европейска левица под формата на движение за европейска демокрация с име „DiEM25”, като ново обединение на леви партии борещи срещу срещу неолиберализма. Неговата мисия е да атакува Европарламента в следващите европарламентарни избори и да влезе с голямо мнозинство в него. А после със свое законодателно мнозинство да приеме нова конституция на ЕС и смени неговия курс на движение и развитие. Това единствения демократичен път за борба срещу неолибералния капитализъм, за запазване на ЕС и еврото и спиране на хаоса и дезорганизацияга на Европа, към които я тласкат неолибералите.

Движението „DiEM25” на Янис Варуфакитс може да се реализира само ако се пренапише лявата идея и се създаде нова силно въздействаща идеология на новите леви сили, така както преди 2 века появата на епохалното произведение „Капитала“ на Карл Маркс възпламени лявата идеята за социализъм и обедини под флага и стотици милиони хора жадуващи за нов и по добър живот.
Нужен е новия Маркс и новият „Капитал“ на човечеството, този път да покаже ясни пътищата за борба срещу последния вариант на капитализма- неолибералния.

Това може да бъде само постигнатата в Европа РЕАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ и нейния най-силен лост- ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА и Европа трябва да заложи на това свое оръжие за да оцелее от пламъците на неолиберализма.

"Идея за България" създава също своята партия като антинеолиберална партия със своя оригинална идеология и програма за борба с неолиберализма и смята да влезе в движението на Варуфакис, но не и в сегашната „Европейска левица“.

Автор Дора Апостолова*

26 МАЙ 2016 Г.

Източници:
1. Карл Маркс "Капитала"
2. Джон Мейнард Кейнс
3. Документарния филм ОБСАДА на канадския режисьор Ришар Брюйет.
4. Томас Пикети "Капиталът на XXI век"

The article is published under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International licence.