Изречението на Волгин "Тук задължително трябва да отбележим, че в развития свят неолиберализмът беше популярен преди тридесетина години, а днес е отдавна забравен", аз го тълкувам като подценяване от страна на Волгин на неолиберализма и опит да го представи едва ли приключил по собствена воля и немощ.
Не е така, неолиберализмът сега по-силен от всякога, вижте го в САЩ, той там стои непоклатимо на пиедестала на държавна идеология, носи криза след криза в американската икономика, а тя като най-мощната икономика в света с долара като единствената разменна валутна единица, влачи икономиката на Европа и останалия свят на дъното.
Волгин явно не може да излезе от черупката си, което означава ,че не познава щетите на неолиберализма в България, Европа и САЩ или съзнателно не иска да говори зя тях.
Глобалният пазар на неолиберализма продължава с пълна сила да нанася огромни щети на света и Европа. Продължава да изнася производствата на развитите страни в зони с нископлатен труд- Азия и Китай, а парите им в американски банкови райчета- Бахами,Сейшелите и други и така пълни гушата на частните американски банки.
Глобалния пазар е свързал капиталите на българските олигарси с руските олигарси, а те от своя страна са ги свързали с американските си“колеги“, за това сега малка България е изяждана и е станала дъвка в устата на три световни олигархични геополитически сили с най-мощните икономики в света - САЩ, Турция и Русия, които поглъщат липсващата българската икономика като акулата -малката рибка.
Неолибералният политически елит управляващ България от всички партии, начело с майката на неолиберализма и внесла го в страната-БСП, под диригентската палка на собствениците на партиите- нашите олигарси е отворил широко вратите на страната ни за най-големите световни мошеници, които заграбват националните богатства и парите на българския народ, експлоатират го, доят , подстригват и излизат 10 пъти по- увеличени заедно с парите, земята, небето, слънцето и водата на българите.
Ето списък на фирмите в България с най-големите големите световни мошеници заграбили националните богатства на България- всички те са смесени българо- руски-американски олигархични капитали:
Дънди; Софийски води; големи предприятия за добив на метални подземни богатства-Челопеч, Елаците, Асарел Медет, рудниците на Горубсо и МДК Пирдоп; фирмите в енергоразпределението ЧЕЗ, Е.ON, EVN; фирмите в телекомуникационния сектор- БТК, мобилните оператори; Лукойл, посредническите газови и нефтени фирми при вноса на горива в целия отрасъл; мултинационални компании регистрирани в търговския ни регистър-Монсанто България ООД,Синджента България ЕООД (същата, предвиждаща в Африка инвестиции от 1 млрд долара в земеделски земи),Каргил България, ЕООД,Шеврон България, Експлорейшън енд Продъкшън - ЕООД и много други, владеещи предимно най-важните и най-печеливши отрасли от икономиката, националните подземни и надземни богатства. Не случайно в тези отрасли първо се зародиха крупните олигарси и мултимилионери,направили богатствата си за 1 петилетка и ограбващи труда на хората.
Нещо да четете от Волгин за това? Нищо!- Само общи приказки, които са много удобни на БСП мутроолигархия, за това тя го публикува в нейния си вестник „Поглед .инфо“.
Все пак да отчетем положителното за Волгин, че той единствен от българските водещи журналисти и учени, пише и говори за неолиберализма. Никой друг в България не го споменава, поради това, че България е превърната от своята неолиберална политическа класа в американски сателит и в България американското „Отворено общество“- един от трите инструмента на американската външна политика за разпространение на неолиберализма по света и у нас, държи външната и вътрешна политика, науката, образованието, медиите, купило е цялата интелигенция и не позволява да се говори за неолиберализма, за да не би обществото да намери противопоставящата му се идеология или роди нова лява политическа сила за борба срещу него и започне своята социална революция срещу него, както правят сега западноевропейските народи с течащите социални революции в Исландия, Гърция, Италия.
Дора Апостолова
4 януари 2014 г.
Коментар на „Идея за България“