Тодор Александров

За пореден път в Република Македония се засилиха антибългарският шовинизъм и истерия. Поводът бе откриването на бюста на легендарния водач на ВМРО Тодор Александров във Велес на 2 март 2008 г. Носител на тази шовинистична вълна е така нареченият Социал-демократически съюз на Македония (бившите комунисти), партия, която и в текущата предизборна кампания отново играе с картата на антибългаризма.

Откриването на бюста на Тодор Александров на 2 март 2008 г. в двора на къщата на Драги Каров във Велес,

колкото беше проява на честване на личността и делото на легендарния водач на ВМРО, толкова с реакциите преди и след събитието беше и манифестация на стереотипите, предразсъдъците, шовинизма, менталната инерция и неподготвеността за македонско-български или по-добре казано македонистко-български диалог върху етнонационалните теми и проблеми.

Случилото се във Велес може да се определи като ярка проява на българско етническо чувство

сред местните хора. Инициативният комитет за честване на личността и делото на Тодор Александров доказа на всички, че българите в Република Македония съществуват като реална, етнически обособена група в гражданското общество. Позитивното е, че българският народ, българската общественост се развълнуваха от съдбата на македонските българи. Окончателно се появи интерес към техните проблеми.

Както и се очакваше, действията на Инициативния комитет

за честване на личността и делото на Тодор Александров получиха широк отглас сред политическите партии и на двете страни. Получи се така, че СДСМ, ВМРО-ДПМНЕ, вероятно и някои партии в България, както и президентите Първанов и Цървенковски си направиха своеобразна рекламна кампания пред наивните - а в македонския случай и пред приелите историческите фалшификации граждани. Едните политически среди се представяха като защитници на българщината - а другите като защитници на македонизма.

„Двете страни” показаха, че са естествени партньори. Сериозните наблюдатели на процесите не могат да видят каква е ползата, ако Първанов каже, „македонските приятели внимателно да прочетат историята”. Те няма внимателно да прочетат историята, а ще продължават, както и досега, да я фалшифицират, защото всички техни привилегии произлизат от тази фалшифицирана история и от омразата, която се стремят да втълпят на наивния македонски гражданин. Освен това, ако и някакви условия да са били поставени пред Република Македония, това е чудесно за Бранко Цървенковски, защото управляващата коалиция в Македония ръководи ВМРО-ДПМНЕ - която е конкурентна партия на неговия Социал-демократически съюз на Македония.

Евентуален неуспех на правителството на Македония в евроатлантическите интеграции намалява рейтинга на ВМРО-ДПМНЕ, а увеличава този на СДСМ.

Именно СДСМ, през цялото време докато продължаваше медийният интерес към откриването на паметника на Тодор Александров във Велес, по шовинистичен начин атакуваше българската държава, българския етнос изобщо и македонските българи - и към атаките си добавяше автоматично „българофилската” ВМРО-ДПМНЕ, която „винаги е била мека към великобългарските претенции”, както каза председателката на СДСМ Радмила Шекеринска.

Фактите говорят обаче друго.

А именно - във Велес Инициативният комитет за честване личността и делото на Тодор Александров декларира изрично, че не иска промяна на границите, не иска етническото чувство на членовете на комитета да се наложи на който и да е друг гражданин на Република Македония или на планетата Земя. Инициативният комитет декларира също, че не иска двойни стандарти от общинската и държавната власт в строителната политика.

За СДСМ великобългарска претенция е, когато някой гражданин на Република Македония се обяви за етнически българин. Когато някои хора честват Тодор Александров, това не означава, че те принуждават всички в Република Македония да го почитат. Какъв е проблемът, ако един гражданин в двора на неговата къща, за която е заплатил всички данъци, поставя паметник на някаква историческа личност? Без разлика, дали става дума за Йосип Броз Тито, Александър Македонски, Тодор Александров или бащата, или дядото на собственика, в случая, Драги Каров.

Изявленията от СДСМ са чист шовинизъм. Тази партия, от нейното формиране като комунистическа, а след демократизирането трансформирана в СДСМ, винаги е отстоявала позиции на антибългарски шовинизъм - за това има безброй доказателства в старите вестници, които могат да се намерат в архивата на Народната и университетска библиотека „Св. Климент Охридски” в Скопие.

Първанов да каже на СДСМ, т.е. на нейния ментор и главен инспиратор на антибългарски шовинизъм през 1990-те години, “внимателно да прочете историята”,

това е също като на дивия звяр в джунглата да кажеш да не яде по-малките животни.

Президентът Първанов и неговите медийни помагачи добре работиха по имиджа си в българските медии и може би те наистина имат честни намерения, но за македонските българи това са приказки за малки деца. Дори да е имало остър тон между двамата президенти по време на срещата им на четири очи, не се знае

каква ще е ползата от това за историческата истина и за основните човешки права на хората с българско етническо самосъзнание в Република Македония.

Дали от тяхната среща произлиза, че ще изчезнат фалшификациите от учебниците по история, където за Свети Климент, Свети Наум, цар Самуил, Григор Пърличев, братя Миладинови, Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански, Димо Хаджидимов, Арсени Йовков, Павел Шатев, Панко Брашнаров и Димитър Влахов се говори като за хора с македонско етническо съзнание и на тях по изкуствен начин се противопоставят Тодор Александров и Ванче Михайлов? Оттам произлиза всичко. Македонските българи все по-малко се сърдят на обикновените македонски граждани които смятат, че Гоце и Даме, от една страна, а Тодор и Ванче, от друга, имали различно етническо самосъзнание. Те все повече се сърдят на българската държава и на българските държавни глави, защото последните не успяват да променят тези неща, когато в историографията на нашата слънчева система, освен в региона Табановце-Гевгели, всички споменати личности се изучават като етнически българи и тяхната култура като българска.

Да видим, как „македонските приятели” приеха съветите на господин Първанов „внимателно да прочетат историята”.

На 3 март, националния празник на Република България, Игор Ивановски, бивш депутат в сега вече разпуснатото Събрание на Република Македония и заместник-председател на СДСМ, заяви, че събитието във Велес е било оскверняване на македонската история и сериозна атака на македонската културна идентичност (?!). Според него „власта най-малкото, което трябва да направи е, чрез МВР и надлежните институции веднага да отстрани бюста и да бъдат поднесени административни или наказателни обвинения към организаторите на проявата”.

Власта, в лицето на ВМРО-ДПМНЕ, реагира спешно. На 4 март, рождения ден на Тодор Александров, полицията в македонския град Велес внесе искане за повдигане на обвинения срещу Драги Каров от Велес за нарушаване на обществения ред.

„Ответникът на 02.03.2008 г. в двора на своята къща на улица „Първа Комуна” в град Велес откри паметник на Тодор Александров без разрешение на съответните градски власти”, се казва в съобщението на македонското Министерство на вътрешните работи. (Неграмотният съставител на полицейското съобщение не знае, че пред Велес няма нужда да стои думата град, тъй като всички знаем, че не се говори за новооткрита планета). Полицията заяви че ще преследва Драги Каров от Велес заради незаконно поставяне на знаме и герб, които не съдржат символи, утвърдени със закон. Два и половина месеца по-късно за Драги Каров вече има покана за съд, с обвинения, че в неговия двор е поставил знамето на Република България и знамето на ВМРО БНД (?!).

Обвинението пристигна във време когато ВМРО-ДПМНЕ, както и за всички предишни избори, развява същото червено-черно старо знаме на историческата ВМРО, по митингите за кампанията за предсрочни парламентарни избори в Република Македония насрочени за 1 юни.

Интересното е, че срещу Драги Каров има още едно фантомно обвинение - че е набил някакъв гражданин на Велес, въпреки изказванията на Каров, че е имал само вербален диспут с човека. Но, намерен е, разбира се, и някакъв фантом-свидетел на набиването.

Няма нужда от дешифриране на казуса.

Опозиционната СДСМ започна шовинистична кампания за дневно-политическа печалба, а управляващата ВМРО-ДПМНЕ удовлетвори българофобично настроените граждани-гласоподаватели, като за целта приложи двойни стандарти.

Във Велес 90 процента от къщите са незаконно построени, без нотариални актове, невписани в кадастъра и без съответните разрешителни, докато за къщата, в чийто двор бе поставен паметника на Тодор Александров, Драги Каров притежава всички необходими документи. Да не говорим за това, че на общинска земя в много градове на Република Македония никнат паметници на Йосип Броз Тито или на етнически албански военни командири от конфликта 2001 г. и косовската война 1999 г., за които никой не иска разрешително за поставянето им.

Трябва да се подчертае: Игор Ивановски с прякор Схема, освен, че е носител на листата на СДСМ в изборната единица номер шест за предстойните македонски парламентарни избори, е и бивш съветник в кабинета на президента на Република Македония, Бранко Цървенковски. Поради несъвестимоста на двете функции - депутат и заместник-председател на СДСМ с функцията на президентски съветник, той беше принуден про-форма да се откаже от работата при „непартийния” президент.

Игор Ивановски е клонинг на Бранко Цървенковски,

това констатира всеки македонски гражданин при наблюдение на изявите на Ивановски. Той имитира начина на неговия говор, акцента, жестовете, мислите му.

Това, което Бранко Цървенковски мисли, бива изговорено от Игор Ивановски. Като бивш председател на СДСМ, Бранко Цървенковски многократно проявяваше жесток и гнусен антибългарски шовинизъм и се поругаваше с българската история, говорейки, че дейците от ВМРО и възрожденците в Македония са се чувствали като етнически македонци, а не българи. Говореше, че българин не смее да бъде ръководител в държавна институция, и че не иска изобщо „с предатели и българи” да води никакъв дебат.

Наследникът на сърбокомунистическата номенклатура, Бранко Цървенковски е със спорна легитимност като президент, тъй като е избран с фалшифициран вот. Общо познато е, че хора с близки на Цървенковски възгледи, управляват повечето медии, така че антибългарският шовинизъм, с който те заливат общественоста и настройват гражданството, се дължи почти изцяло на настоящия македонски президент и неговите „Схеми”.

За македонските българи беше обидно такъв изявен българофоб,

канен като държавен глава - колкото човек може да се сети, ако дълго мисли - само от Белград, Подгорица, Пекин и Катар, да получи политическа легитимност от президента на Република България чрез срещата между двамата на 5 март в Сандански.

СДСМ (която заедно с БСП членува в Социалистическия Интернационал) и в настоящата предизборна кампания яхна антибългарската вълна. Председателката на тази партия, Радмила Шекеринска, заяви, че ВМРО-ДПМНЕ кара македонските граждани да ходят в българското посолство и да получават българско гражданство, което се дължало на това, че ВМРО-ДПМНЕ имало в резерв друга родина - България. Смехотворно е твърдение като това, защото за каква българофилия може да става дума, когато именно ВМРО-ДПМНЕ с двоен политически аршин повдигна смешното обвинение срещу Драги Каров. И не друг, а същата политическа формация е инициатор на плана за новопострояването на

сръбския театър на Александър Караджорджевич и сръбския Офицерски дом в Скопие.

Инициативният комитет за честване на личността и делото на Тодор Александров след последните антибългарски прояви в Република Македония предложи четири главни точки, върху които

българската политика може да се ориентира във връзка с поставяне на условия, които Македония трябва да изпълни за бъдещата й евроатлантическа интеграция:

- Спиране на всякаква шовинистична кампания срещу съседните държави, от които най-силна е тази срещу България, българския етнос и особено срещу етническите българи в Република Македония.

- Спиране на преследването на етническите българи в Република Македония.

- Деидеологизация, дешовинизация и демакедонизация на учебниците по история, където по-голямата част от значимите личности в македонската история с българско етническо съзнание се назовават умишлено неправилно като етнически македонци, които имали сблъсък с „предателите българофили”. Оттук нататък на децата още в основното образование се насъжда българофобия. Предлага се, деидеологизацията да се спроведе по примера на денацификацията в Германия след Втората световна война.

- Формиране на смесени българо-македонски или неутрални научни комисии - с историци от чужди държави, които да отстранят фалшификациите и ксенофобията от учебниците, по пример на предложените гръцко-македонски комисии. Има се предвид, че по отношение на краденето на историята България много повече от Гърция има право да се сърди на Македония.

* Автор: Виктор Канзуров, роден 1971 г., е македонски български журналист. Следва философия в Скопския университет „Св. Кирил и Методий”. Oт 1999 г. работи за вестниците „Македонско дело”, „Вечер, „Старт”, „Нова Македония” и „Трибуна“.

Редакцията на сайт "Идея за България" позволява препечатването на нейни статии в други сайтове или медии, само при условия, че ще се назове източника www.ideyazabulgaria.org